Жените без мъжко общество помръкват, а мъжете без женско – оглупяват.Това са думи на големият руски писател Антон Павлович Чехов. На днешния ден се навършват 154 години от рождението му.
Антон Павлович Чехов е гениален руски писател и драматург, лекар. Неговото присъствие в изкуството на Русия е своеобразен край на Класическата руска литература на 19 век и начало на Руската Модерна. Създава около 900 произведения – хумористични разкази, пиеси и повести, които се превръщат в класически произведения на световната литература. Считан е за един от най-добрите автори на късия разказ в света. Работи като лекар почти през целия си живот, докато създава литературни произведения. По негови думи “медицината е законната ми съпруга, а литературата е моя любовница”.Четирите пиеси на Чехов - “Чайка”, “Вуйчо Ваня”, “Три сестри” и “Вишнева градина” са предизвикателство, както за актьорските състави, така и за публиката. Вместо традиционното действие, в основата на което е конфликтът, Чехов предлага “театър на настроението” и “подводен живот на текста”. Изкуствоведите наричат новаторския похват на Чехов в драмата „Чехов театър”. Започва да пише поради финансови причини, но постепенно прави нововъведения, които силно влияят на еволюцията на съвременния разказ. Художественият му метод, наречен “поток на съзнанието” (повествователна техника), по-късно е възприет от Джеймс Джойс и други модернисти. Съчетан е с отхвърляне на поуката в края на традиционната структура на разказа.
Антон Павлович Чехов е роден на 29 януари 1860 г. В Таганрог. Бащата – търговец, е строг, проявява и физическо насилие, което бележи детството на Чехов. Отначало Антон учи в гръцко училище за момчета, където го заставят да зазубря уроците. По-късно постъпва в Мъжката класическа гимназия. По това време тя е най-старото учебно заведение в южна Русия и дава солидно образование и възпитание. Но гимназията оставя у Чехов чувство на отвращение от лицемерието и фалша. Въпреки това е мястото, което формира неговия поглед за света, любовта му към книгите и обичта му към театъра. Тук той прави и първите си литературни и драматични опити. След завършването заминава за Москва и постъпва в медицинския факултет на Московския университет. От младежките си години Чехов боледува от туберкулозно възпаление. През лятото на 1904 г. поради рязкото влошаване на състоянието му заминава на лечение в Германия. През нощта на 1 юли 1904 година Антон Чехов се събужда и моли за доктор. До него е съпругата му. След това поисква шампанско. На доктора казва на немски „Ich sterbe“, след което се обръща към жена си на руски и казва „Я умираю“, изпива шампанското до дъно, ляга на лявата си страна и скоро след това издъхва. Погребан е в Москва.
