Абсолютно необходимо е ударното увеличаване на доходите в страната, и то не само за справяне с демографската криза. Сега какво е това увеличение на пенсиите, на майчинските, на заплатите? Равносилно е на това да си болен от рак, а да те лекуват с аспирин, коментира пред „Фрогнюз” проф. Никола Алтънков. Въпреки това в България има демокрация. Управлението може да не е добро, но е такова, защото народът не иска по-добро.
Визитка:
Проф. Никола Алтънков е роден през 1932 г. в София. Лежал е в затвора и в лагера за политически затворници в Белене. 3,5 г. е бил трудовак. През 1963 г. завършва английска филология в СУ "Св. Климен Охридски". През 1965 г. напуска България.
Доктор по история от Калифорнийския университет в Санта Барбара и професор в същия, магистър на изкуствата от Института за чужди науки в Монтерей. Член на Академията за политически науки в Ню Йорк от 1984 г. и на почетното социологическо общество „Делта Тау Капа“ от 1975 г.
Председател на Българския национален фронт в САЩ с почетен председател Иван Дочев. Автор на 6 книги в Америка, на трудове по история, политология, социология и икономика.
През 1995 г. се връща окончателно в България, където завършва и издава последните си книги: "България малък тигър", "Икономика на благоденствието", "Нарекоха ги фашисти", "Светците ги съдят" и "Кой победи".
Интервю на Ренета Попова
- Проф. Алтънков, българите сме изчезваща нация, но сякаш политиците ни нехаят за това?
- Явно че управляващите не мислят, че това е проблем. От тяхна гледна точка сигурно не е. Тях не ги интересува какво ще стане след 10 години, интересува ги най-много до следващите избори. Такова мислене не насърчава трайни решения, които са ни нужни. Няма държавническо мислене, единствено политическо. Държавникът мисли дългосрочно за народа си и поставя себе си на втори план. Той служи на народа си и може да умре за него.
- И държавниците ни сякаш са изчезващ вид. Кои са последните от новата ни история, за които се сещате?
- Третото българско царство изобилстваше. Имахме и много държавници през 30-те години на 20 век и по време на войната. Те мислиха изключително за държавата ни, затова и бяха вкупом унищожени и убити. През 20-те години на миналия век имахме Александър Стамболийски, който мислеше също държавнически и напред. Преди Първата световна война също имахме много държавници, изобщо не можем да се оплачем. Болшинството от хората, които са управлявали България след Освобождението до 9 септември, мислеха предимно за народа си. А на нас сега това ни се струва странно и необичайно. Как така ще мисли за народа, ами няма да уреди децата си, да ги изучи в чужбина? Затова имаме проблеми, които от само себе си няма да се решат.
- Или както българинът обича да мечтае, че някой висок, красив, честен и интелигентен месия ще дойде да ни спаси?
- Той може да дойде, но щом ние не се грижим за себе си, защо да очакваме, че чужденец ще се грижи за нас. Друг, ако реши да оправя проблемите ни, ще ги оправи в своя полза. Чужденецът има работа да се грижи за чужденците. Биха се заинтересували и турци и руснаци, но те нямат предвид интересите на България, а техните си. И така трябва да бъде.
- Резонно ли е да си търсим месията сред емигрантските общности?
- Първият емигрант стана министър-председател. Той не беше лош. Като погледнем в ретроспекция всички правителства от 90-та година до 2014 г., правителството на Царя (2001 – 2005 г.) беше най-възпитаното. Нямаше такава заядливост и омраза и нещата горе-долу вървяха. Това беше гордост за нашата емиграция. Сега от чужбина да чакаме да дойде да ни спасява емигрант и да се загрижи за България няма да стане. Повечето емигранти са себични. Нашата емиграция е огледален образ на хората в България. Защо да мислим, че хората, които живеят в чужбина, са по-добри, по-благородни, по-почетни. Ние сме си същите. Генът си е ген. В емиграцията просто сме се ошлайфали малко, по-възпитани сме. Иначе хората ще усетят, когато дойде добрият човек, те ще умрат за него. Никак не са глупави хората, нашият народ е много чувствителен. Как се подредиха за посрещането на Царя, какви надежди, каква еуфория беше. Оправдани, или не, но надежди. Народът тръпне да тръгне след някой добър човек. Младите ще управляват някой ден, няма аз да управлявам.
- Демографската криза в страната ни би се повлияла единствено от интегрално решение според вас. Какво е то?
- Да не се разглежда изолирано самият проблем, а в унисон с всичко друго. Проблемът е и социален, и демографски и икономически, както и проблем на националната сигурност. Въпроса над въпросите според мен е как да се подходи икономически към проблемите и то колкото се може по-бързо. В същото време не трябва да се пришпорват нещата, да се мисли, че се прави кампания и след една година можем да я зарежем. Дори и да започне като популистка, да не изгуби инерцията. След 10 г. да продължава да се работи по същата програма, ако е успешна. Нужни са ни по-дългосрочни перспективи, не просто част от предизборна програма. Абсолютно необходимо е ударното увеличаване на доходите в страната, и то не само за справяне с демографската криза. Ще бъде и много приятно за хората. Да не говорим колко полезно ще е за икономиката. Даже и да нямахме демографски проблем, са ни нужни много високи доходи. Например средната заплата да е 1000 евро, средна пенсия – 600-700 евро. А сега какво е това увеличение на пенсиите, на майчинските, на заплатите? Равносилно е на това да си болен от рак, а да те лекуват с аспирин.
- Как е възможно да се случи подобно екстремно вдигане на заплатите според вас?
- С теглене на вътрешен заем, например. Така фактически ние ще си помогнем сами. В банките под формата на депозити има около 50 млрд. лв., от които 32 млрд. са на граждани, останалите са на фирми. Това са пари, които не само аз ги гледам, властимащите ги гледат също и им текат лигите и се чудят как да ги гепят. Те ги искат за собствени нужди, аз мисля по друг начин. С тези пари можем да съживим икономиката. Може да се пуснат държавни ценни книжа, които всички граждани могат да си купят. Нямам предвид да се теглят заеми от банки или от Международния валутен фонд, защото ще ни обвържат със заробващи условия. Ако някой има спестявания в банка и получава 3% лихва, тези ценни книжа, ако са с 4% лихва, естествено, че ще ги купи, понеже те са гарантирани. Много пари могат да се съберат по този начин. Единственото, което се плаща, са лихвите на падежите. Ще попитате за главницата - купуват се още ценни книжа. И така докато икономиката добре се задвижи, за да няма нужда от нови ценни книжа. Тогава ще започнем малко по малко да изплащаме заемите, които няма да ни бъдат толкова тежки колкото сега. Сега 5 млрд. лв. бихме ги изплатили трудно. След 5 години, ако трябва да ги изплатим и нашият Брутен годишен доход е удвоен, няма да бъде толкова тежко.
- И как ще се гарантира, че с тези пари няма да бъде злоупотребено?
- Няма как да се гарантира, освен чрез личната почтеност на хората, които ще работят с тези пари, там е проблемът. Въпреки това има добри и почтени хора в България. Най-вероятно на повечето обаче не им се влиза в политиката именно заради тяхната почтеност. Казват политиката е мръсна работа. Можем да я изчистим като влезнат в нея чисти хора. Всичко е възможно. С какво сме по-различни от германците, англичаните, американците, шведите? Те имат две уши, и ние, две очи, ръце... Не сме толкова глупави, постоянно измисляме разни схеми как да се крадем. Тази енергия може да се канализира и отиде за хубави неща. Ако пък не знаем как да го направим, нека да изпратим делегация в страни като в Сингапур, например. Те бяха в нашето положение преди 30 г., а сега къде са – сред първите не само по стандарт на живот, но по добър, щастлив и уютен живот.
- Бихте ли коментирали случващото се в Столетницата?
- Не, това е дребен въпрос за мен. Тези, които излизат сега с проекта АБВ, сме ги виждали... И Румен Петков съм го виждал, и Калфин го познавам лично, мисля че е почтен човек. Но те са нерешителни. Мисля също, че Първанов израстна в политиката. Той беше непочтен и неразличим от другите. Но президентството прави нещо с хората, облагородява ги. Аз следя всичко, слухтя, помирисвам. Като ястреб съм. Искам да разбера дали някой нов като се пръкне ще направи нещо за хората.
- Как си обяснявате тенденцията за нарастващ интерес към националистически формации?
- Този интерес е закъснял. Отдавна трябваше да сме по-националистически настроени, и то не национално, а националистически в пълното значение на думата. Тя сега има лошо значение. Националист - фашист. Това, че си националист не означава, че трябва да мразиш турците. Национализмът не е омраза, той е любов, любов, любов. Така мисля аз, така съм възпитан. Как мога аз да мразя циганите, например, когато те са част от нашия народ.
- Как се вписва „Атака” във вашите разбирания за национализъм?
- Всеки националист е добре дошъл. Няма лош националист. Колкото повече от тях, толкова по-хубаво. С Волен сме приятели и познати от 1991 г. Той си е националист. Против евреи, турци, цигани е. Така си е решил, но аз не разсъждавам така. И комунисти, и националисти, всички са добре дошли. Турците какви са – част от нас, циганите – също. „Мани ги тея крадци”, казваме. А кой окраде българския народ – да не би да бяха циганите? Бяха си баш българи, тези с белите якички.
- Вие сте били председател на Български национален фронт в САЩ. Развива ли той някаква дейност сега?
- Само на книга. Функциите му се изчерпаха. Ние бяхме от интерес, когато България имаше лошо управление. Сега в България има демократично управление. Може да не е добро, но е такова, защото народа не иска да е добро. Важното е, че има редовни избори, има политически плурализъм, това искахме ние. Да се махне комунизмът. Той е лош като идея, същност, практика, теория. Най-лошото беше, че не даваше възможност на хората да живеят. Сега искаш да отидеш в чужбина, връщаш се, има свободни вестници, можеш да си купиш каквато книга искаш, няма Белене. Може да разказваш вицове против Станишев, Моника, да ги наричаш педерасти. Това е свобода! Ние не можехме дори да си го помислим това. Аз бях в Белене 1951 г., когато още Сталин беше жив. Знам какво беше. Сега е много хубаво в България. А това, че народът не иска да е по-хубаво, си е негова работа. Кой ни избира тези политици? Че има малки фалшификации, има. Но това е горе-долу избора на народа. Искахме Царя – избрахме го, не го искаме вече – добре! Избрахме Бойко. Сега не искаме и Бойко – добре! Утре можем да изберем Волен, в други ден – Долен... или който ще да е.Това е от голямо значение. На който не му харесва чак толкова си купува билет и заминава. Никой няма да го спре. Много е хубаво.
- Малко прекалено оптимистично ми идвате?
- Аз няма как да не съм оптимист. 30 години живот в Америка са си оказали влиянието. Освен това аз съм роден в царска България и помня много добре. Бях свидетел на събитията от самия 9 септември. След това обикалях по затворите, в Белене бях, 3 години бях трудовак. Между турци и цигани научих и турски език. И досега имам приятели турци, цигани нямам, така се е случило, не че страна от тях. Затова и не съм добре приет сред националистическите среди в България, които държат на омразата.
- Какво ви е мнението за работата на сегашната Комисията по досиетата?
- Имам голям опит с тази комисия. Това е четвъртата, в която съм си гледал досието, и тя е най-добрата, най-почтената, която ми даде най-много информация. Всеки път като отида ми се дават по една-две нови папки. Даже ми дадоха част от работното досие. Аз съм минал по всички степени на интерес – от НОВ (невъзвращенец), РИ (изменник на родината), след това ми откриват ДОМ (дело за оперативно наблюдение), и последното е ДОР (дело за оперативна разработка). Отделно от тази комисия разрешиха да можеш да изискаш имената на тези, които са донасяли срещу теб, защото всичките са с псевдоними. Аз се поинтересувах за 25 псевдонима, от тях ми предоставиха информацията за 21, само за 4 не ми дадоха, защото не можаха да ги намерят.
- Окончателно ли е пропусната възможността за лустрация според вас?
- Това няма да стане. Няма воля, не само между управляващите, а и между самия народ. И на хората мисля, че много не им пука. Има картончета за 1 420 000 души. Това е страшно много. Заедно със семействата им, това прави половин България. Как да има заинтересовани от лустрация? В никоя страна не е било както в България. В Германия например са около 80 хил., не могат да се сравняват с нашите. Може би това е и една от причините защо сме толкова изплашени и измъчвани, не желаем да се предприемат много нови неща, предпочитаме да си кротуваме. Аз бих искал да има лустрация, то и сега не е късно. На мен ми омръзна да гледам разни генералски и офицерски ченгета, които говорят за демокрация, за ред, законност и справедливост и ни учат какво било демокрацията.
- Визирате ли някого с ред, законност и справедливост?
- Не, аз нямам против никого лично, нито пък към Яне Янев. Така ми дойде. И той свърши каквото му беше възложено и си отиде. Чакаме следващия.Той няма да закъснее. Да са живи и здрави. Само да направят тази програма, която аз искам – да вдигнат доходите на хората, но те не искат.
- Кой би бил против покачване на стандарта на живот в страната ни?
- Управляващите са против, защото ще загубят тяхното. Защо в България има комунистическа партия, която е първа или втора на всички избори досега? Защото хората са бедни и угрижени. Чували ли сте изобщо за комунистическата партия в Англия или в Германия или в САЩ? В САЩ от 320 млн. американци около 14 хил. души са комунисти. Тук от 7 млн. българи има 1 млн. комунисти. Ако се позволи на хората да забогатеят, нали ще бъдем като Англия, Швеция, Холандия, където почти няма комунисти. Нашите хора да не са луди! Да вдигнат стандарта на живот на хората и да си загубят тяхното. Нали като са по-богати хората такива глупости като социализъм и комунизъм няма да ги интересуват, това злобарство между русофили и русофоби ще изчезне. Хората ще си гледат семействата, щастието, колите, вилите. От поколението на Лилов със сигурност са си давали сметка за това. Мисля че това дори не е осъзнато от съвременните ни социалисти, те са несериозни хора. Просто инстинктивно чувстват, че това, което е сега, не е зле за тях и се готвят да спечелят изборите, и да не ги спечелят – ще бъдат на второ място.
