Пътеписът на гениалния А.Константинов вдъхнови 4-ма млади българи да се отправят на пътешествие, амбицирани от намерението да станат негови последователи през ХХІ век. От Чикаго-назад те се прибраха с яхта.
Константин, Станимир, Емил и Бисер решиха да стигнат до Америка и да се върнат обратно до България по нетрадиционен начин. Плаването си посветиха на Щастливеца, който преди 114 години пропътува маршрута и го описа в безсмъртен пътепис.
Младите хора са между 25 и 32 години. Те отлетяха със самолет до страната на неограничените възможности, а оттам тръгнаха обратно към България със собствена яхта през океана! Плавателният съд, рядък модел на конструкторите Брус Нелсън и Брус Марек, е закупен точно от Чикаго по интернет, след което е докаран по суша до Ню Йорк. В края на април започва плаването към Европа.
И четиримата българи са инженери, завършили Техническия университет в София. Занимават се с екстремни спортове: сноуборд, алпинизъм, парапланеризъм.
Константин Заимов най-младият сред тях; той е програмист, занимава се с разработка на информационни системи основно за държавната администрация.
интервю на Ана Кочева
- Какво значи „Folie a Deux”, вие ли сте кръстници на яхтата и вярно ли е, че името на плавателния съд предопределя неговата съдба?
- Folie a Deux е на френски и доколкото знам е термин от психологията, нещо като луд за двама, лудост за двама. Не сме ние кръстници на лодката, това си е "рожденното" име, което доста добре подхожда както на самата лодка, така и нас и нашето приключение.
- Какъв беше маршрутът и какво е знаковото в него?
- Маршрутът (ако говорим само за този по вода) беше от Ню Йорк (или по-точно Ню Джърси) до Азорските острови (2100 морски мили), от там до Гибралтар (1200 морски мили). Това обаче беше само прекосяването на океана. След него имаше и прекосяване на Средиземно море през о-в Ибиза (Испания), Сардиния (Италия), Сицилия (Италия), Коринт (Гърция) и в момента яхтата се намира в залива на Palea Epidavros или Стар Епидавър, близо до Атина. Поради недостиг на време се наложи да разделим приключението на 2 части, като ще продължим до България през юли месец. Знаковото в него всъщност е самото то, прекосяването на океана от най-младият български екипаж.
- Повече желание за авантюра ли имаше в това пътуване или повече намерение за някакво послание към онези, които ще го следят?
- По малко и от двете, като, разбира се, всичко започна просто с желанието за авантюра. По-късно, с развитието на идеята за проекта "До Чикаго и назад...с яхта" и опит за поставяне на Български рекорд за прекосяване на океана, се появи и интернет страницата на приключението. Чрез нея ние се опитахме да покажем, че в днешно време този тип приключения са въпрос на време и организация и че почти всеки с достатъчно от двете плюс малко смелост може да осъществи едно такова плаване, че дори и околосветско пътешествие по вода.
- Колко морски мили минахте и за колко дни?
- До момента изминатото разстояние е около 4600 мили, като до България ще минем над 5000 общо. Прекосяването на Атлантика отне 28 дни, а Средиземно море още 14.
- Имаше ли някакви перипетии по време на плаването?
- Истински сериозни проблеми по време на плаването не сме имали. В началото беше малко некомфортно, защото ветровете в тази част на Океана са доста силни и непостоянни, а вълните са големи и разбъркани. След първата седмица борба с морето обаче нещата се поуспокоиха и тръгнаха както бяхме очаквали.
- Става ли за къпане водата навътре в океана и как изглежда положението с акулите и с другите риби?
- Водата в океана си е вода. Разбира се, става за къпане. По нашия маршрут минава течението Гълфстрийм, което в тази си част е топло течение със средна температура от около 20 градуса. Извън течението температурата на водата е значително по-ниска по това време на годината (все пак ние тръгнахме на 24-ти април от САЩ), около 15-16 градуса. Океанът е прекалено голям, та не е изключено човек да се натъкне на гладна акула. Ние все пак не сме рискували прекалено много...никой не се е заседявал повече от 5-10 минути във водата. Други интересни създания, които срещнахме по пътя си, бяха китовете и костенурките. Всякакви видове и разновидности, но за съжаление нямахме никаква литература по въпроса с разновидностите, за да знаем какво точно сме срещнали.
- Това плаване началото за следващи приключения ли е? Има ли вече идеи за нови маршрути и ако да, пак ли ще са „римейк” на вече предприемани, или ще се търси собствен почерк?
- За момента това приключение си остава само за себе си. Разбира се, в авантюристичните ни глави се въртят идеи как и накъде, но засега това си остава в сферата на фантазиите. Нови маршрути вече е много трудно да се намерят, просто защото яхтингът по света е доста силно развит. С новите средства за сателитна навигация и комуникация вече няма неоткрити или неодстъпни места.
- В интернет пространството се говори за „сърфиране”, вие пък го реализирахте на практика, само че с яхта. Къде всъщност е пресечната точка между програмирането и плаването?
- Пресечната точка между тези две неща може да е само една - човекът. Едното е процес на създаване на изкуствен продукт, използван само и единствено от човека за негово улеснение. Другото е нещо много естествено, произлизащо от природата, но създаващо само усложнения. Може би точно това е същината на нещата - трябва да има по малко и от двете - лесно и трудно, за да може човек да е щастлив. Практическата допирна точка между двете в нашия случай беше, че доказахме, че България е напреднала значително в осигуряването на електронни услуги за гражданите. Аз лично успях да си подам данъчната декларация на 1500 мили от най-близката суша (на повече от 10 000 километра от най-близкото гише на данъчната администрация) по интернет, чрез сателитен телефон. Смятам, че това е показателно за напредъка на страната и силно се надявам все повече и повече институции да последват примера на НАП.
- А как се появява у едно софийско, значи „сухоземно” момче страст към водата, към ветроходството? Откога е тя?
- Страстта се появявава внезапно и много опустошително, каквато, мисля, е и дефиницията за страст. Преди около десетина години Румен Еремийски, който сега се присъедини към нас в Испания, ни качи на неговата яхта. По принцип никога не съм обичал да ходя на море, просто защото това седене по шумни и претъпкани плажове за мен е кошмарно преживяване, но след като видях и усетих свободата, която яхтата дава, вече не можах да се откъсна от него.
