Националният център за изучаване на общественото мнение (НЦИОМ) зарадва българите с голямата новина: по Бойко Борисов си падат 67% от населението. След него иде президента Георги Първанов с 65% от народната любов. По-нататък списъкът е без особено значение. Миглена Кунева събрала фамозните 52%, а Ивайло Калфин се ситни подире й с рехавите 38% народно признание. Даниел Вълчев пък получава цели 34 н
Петър Стоянов е успял да влезе в топ-11, заемайки престижното последно място с 20%. Казвам престижно, защото би могъл да бъде и на 111-о място със същия успех.
Моят коментар за тази класация е кратък: пълна идиотщина.
Най-вероятно професионалистите от НЦИОМ, защото няма никакво съмнание, че са такива, са направили поредното усилие да аргументират заплатите си.
Борисов бил социологически Еверест с 65%. Моя проверка в МОЛ-а на бул. „Ал. Стамболийски” в столицата показа следното: на простичкия въпрос „Харесвате ли Бойко Борисов?” – от 25 души 18 отговориха отрицателно. На допълнителен въпрос, дали одобряват действията му като кмет на София, с палец надолу гласуваха 21 пазаруващи в МОЛ-а. НЦИОМ да смята процентите. В интерес на истината Първанов събра доста повече овации. Стефан Данаилов получи почти стопроцентово одобрение, като част от питаните заявиха, че е голям пич. Малко са му сърдити, че се е хванал с министерстване, но са склонни да му простят.
Петър Стоянов бе оплют тотално. Дори негова фенка, продавачка на вестници, заяви, че „много се излага това момче, няма ли кой да му каже...” Ами сигурно му казват, но той защо да им вярва на тези „черни станции”, като си има НЦИОМ, който му хвърля спасителен пояс. Спукан е този пояс, г-н Стоянов, отдавна е спукан.
Да вземем и министър Даниел Вълчев. Питаш ли хората за най-уважаваните политици – никой не го споменава. Трябва да му кажеш специално името, да обясниш, че е министър на просветата, че го дават по телевизията повече от участниците във всичките Биг Брадъри взети заедно, за да зацепят хората, за кое момче иде реч. Казвам им: „един симпатичен такъв, засукан, все играе я волейбол, я футбол с учениците.” Неслучаен минувач пред 30-то училище ме репликира заядливо: „Ами да го вземат в националния отбор тогава, що ще у просветата”. Не ги разбира този българин пиарските работи, затова така изостанало се изказва...
За Миглена Кунева и Ивайло Калфин хората направо се притесниха – не искат да обидят никого и все викат, че и двамата са добри. Никой обаче не можа да обясни защо. Тогава ги попитахме директно: „Какво добро сте видели от тях двамата?” Гробна тишина. Продавачка в цветарски магазин на партера на МОЛ-а язвително попита: „Кунева нали замина на работа в ЕС, какво още спрягате тук?!” Може да е право момичето, а може и съвсем да е право...
Често да си призная, не разбрах защо НЦИОМ слага Сергей Станишев в средата на таблицата. Предполагам, че по замисъл, така нещата трябва да изглеждат по-малко нагласени. Но и в НЦИОМ не са чак толкава наивни, нали? Там отдавна знаят, че хората не им вярват, но те и не правят тези анкети заради хората, а заради героите в тях. Иначе как ще обяснят, че дори след скандалната публикация в американско издание, че Бойко е авер с гансгстери и бизнеспирати, проценитте му не са мръднали и на йота - ни нагоре, нито обратно. Но ето, че и аз се хванах на въдицата - Борисов, та Борисов. Стига, баста, но пасаран!
Две думи за Станишев. Според НЦИОМ е в средата на таблицата. "Златната среда", биха ме поправили социолозите. Надявам се, че премиерът има едно наум, когато му заговорят НЦИОМоподобни. Иначе, ще го качат на ските. Те така направиха и с Виденов, с Костов, с царя... Намазването на ските вече си има социологическа истария, както се казва. Затова да внимава.
Леко ме притеснява и голямата подкрепа за Румен Петков. Обяснявам си го със зависимостта на някои социолози от службите - преди и сега. В това отношение може би НЦИОМ да е най-чист, но не е лошо човек да се застрахова. Това вече го знаят и собствениците на мината в Ораново, ама късничко... Та Румен Петков си има добри проценти по служебна линия, така мисля аз. Един от хората в личната ми анкета при споменаването на вътрешния министър току се изрепчи: „А бе тоя Румен плевенчани не го взеха за кмет, те го направиха министър, само да ни размахва пръст и да ни поучава”. Да си призная честно, незнам защо се получава такова разминаване между извадките на НЦИОМ и моите простички питания. Сигурно НЦИОМ си има анкетирани на щат. Или доброволци. Нещо като кибиците в разните предавания на телевизиите. Но на тях съм чувал, че им дават по 20 лева, кола и сандвич. Професионални анкетирани няма, но има професионални анкетиращи, които така ще ти завъртят въпроса, че отговора да е какъвто те си пожелаят. Голям майсторлък е социологията.
В МОЛ-а разбрах какви са процентите на подкрепа. Но какви ли ще са в Пирдоп? А в Пордим? В Неделино пък направо знам, че ще ми се чудят на акъла, с какви глупости ги занимавам. Там фаворитите на НЦИОМ може да претърпят пълно фиаско. Тогава защо ни се натрапват периодично такива класации? Дали някой не се опитва да напоява общественото мнение чрез способа китайска капка? Ако все пак трябва да се пита нещо българинът, заради заплатите поне, що не му зададат някои от следните въпроси:
1. Да обявим ли война на Либия, за да се стреснат ЕС и САЩ и да уредят свободата на българските медици в Либия?
2. Да се затворят ли 3-и и 4-и блок на АЕЦ "Козлодуй"?
3. Как да се постъпва с пиян шофьор, убил невинни хора?
4. Какво наказание да се наложи на катаджия, който взима подкупи?
5. Има ли неподкупен български митничар?
6. Да получават ли помощи циганите, ако не пускат децата си на училище?
7. Замесено ли е ДПС в далавери с горите?
8. Откъде да се вземат пари за увеличение на пенсиите?
9. Продава ли се дрога до училищата?
Колко простички въпроси, но никой не ги задава. Всички знаем защо