Плочка с надпис "Болгар" сочи българските корени на Ахил. Познатият от Омировата "Илиада" герой е изобразен на теракот от 5-6 в. - нея историците ни свързват с друга плочка, намерена край македонския град Виница, върху която на латински се вижда надписът "Болгар".
"Поне два византийски източника посочват данни за Ахил, че е бил предводител на българи", разказа пред Дарик радио историкът Александър Мошев, уредник в Националния литературен музей.
Той заедно и екип на списаниe "Осем" са били част от експедиция до разкопките на платото над македонския град Виница. Там са открити глинени плочки отпреди 16 века, които
Керамичните плочки от Виница са смятани за първообраза на днешните икони. "Нещо като предци на днешните икони. Наричат ги винички икони", каза от своя страна зам.-главният редактор на изданието Георги Караманев.
Въпреки раннохристиянския характер на плочките вниманието им привличат две - едната с надпис "Ахил" и една с конник и надпис "Болгар": "Светец, който според повечето специалисти е Ахил - героят от Троянската война. На другата плочка е изрисуван един конник, до когото пише: "Болгар". Цялото това нещо ни се видя изключително странно", посочи Георги Караманев.
"Още македонският археолог Балабанов, който разкопава обекта, изказва предположението за връзка между двете плочки, т.е. това не е моя хипотеза, че в една тракобългарска среда е съществувал култ към митичния предтеча или прародител Ахил - предводителят на мидонците, за който в най-малко два византийски източника - единият от 6-ти, другият от 12-ти век има данни, че е бил предводител на българи", каза от своя страна Александър Мошев.
"Самият факт, че пише "Болгар" на тези плочки отваря много въпроси,дори и това да е само една от възможностите връзката с Ахил", каза Караманев. "Другата възможност е това да е Свети Ахилий - едни ранно християнски светец от 4-ти век. Култът към него е развиван по времето на управлението на Самуил. Чисто иконографски няма как да бъде християнски светец по този начин изобразен", допълни още Мошев.
Екипът опитва да се свърже с македонските специалисти и да осигури достъп до оригиналите на ключовите за хипотезата плочки. Според тях обаче дори само повече българи да чуят за малко познатите у нас плочки от Виница, усилието си струва.
