БСП щеше да спечели 19,4%, ако изборите за Европейски парламент се провеждаха през януари. Това показват данни от изследване на Обществено-политическите нагласи през януари тази година, проведено от Института за модерна политика (ИМП). От там посочват още, че на второ място е ГЕРБ със съвсем малка разлика - 19%. "България без цензура" на Николай Бареков, ВМРО и ЗНС са на трета позиция с 5,5%.
Реформаторският блок и ДПС са по-надолу в класацията с по 4%. Това са политическите формации, които биха излъчили свои депутати в Европейския парламент, ако европейските избори се провеждаха към момента на проучването.
Общо 63% от респондентите декларират готовност да отидат до урните, ако изборите за Народно събрание се провеждаха към момента на настоящето проучване. Близо една трета (28,9%) от анкетираните заявяват твърдо намерение да не гласуват, а 8,1% заявяват, че все още не са решили дали да упражнят правото си на вот, обясняват от ИМП.
БСП ще има лека преднина спрямо бившите управляващи от ГЕРБ, ако парламентарните избори бяха днес, показват данните. Делът на респондентите, които дават своята подкрепа за БСП е 20,5%, а за ГЕРБ - 19,8%. Малката разлика от 0,7% на практика потвърждава изравнените позиции на двете водещи политически сили, регистрирани и в предходните ни проучвания от м. ноември и м. декември.
На този етап все още не се наблюдават устойчиви тенденции на спад или растеж в подкрепата за БСП и ГЕРБ. Двете партии продължават да са по-скоро в условията на "позиционна война", отколкото в политическо настъпление или отстъпление, уточняват от института.
От останалите политически сили потенциал за преодоляване на 4-процентната избирателна бариера и формиране на парламентарно представителство, към момента на проучването, се регистрира за три формации - публично обявеният политически съюз на партията "България без цензура" с ВМРО и Земеделския народен съюз, който получава подкрепата на 5,6%, "Реформаторски блок" - 4,5%, както и ДПС - с 4,3%, пише още в проучването.
Едва от 7,2% от респондентите са оценили положително работата на Народното събрание. Повече от половината - 58,4% са дали отрицателна оценка. 24,1%, определят оценката си като "нито положителна, нито отрицателна". Всеки десети (10,2%) заявява, че не може да прецени как Народното събрание се справя със своите конституционни и обществени задачи, пишат ИМП.
Едва 16,7% е доверието в правителството на министър-председателя Пламен Орешарски, а към президента Росен Плевнелиев - 16,5%, сочи още изследването.
Проучването на Института за модерна политика е проведено в периода 24-31 януари тази година. Направена е национална извадка на пълнолетното население на квотен принцип, която възпроизвежда параметрите на генералната съвкупност по признаците пол, възраст и населено място, посочват от пресцентъра на института.
