Попаднах на една информация, озаглавена „Еврокомисията забранява детските приказки“ в която съвсем уместно се обръща внимание на един очебиен факт, а именно, че детските приказки вече не са актуални и не само изглеждат глупаво в съвременния свят на толерантност и технически прогрес, но даже в някои отношения са и вредни.
Отдавна подсъзнателно подозирам че е така, но ето че вече се намери и някой, който да формулира опасенията ми по ясен, разбираем и същевременно категоричен начин. В информацията се казва: „Комитетът по правата на жените към Европейската комисия подготви отчет, в който особено внимание се отделя на това, че класическите детски книги, които жителите на Европейския съюз продължават от десетилетия да четат на своите деца, формират в подрастващото поколение неверен модел за равноправието на половете в съвременния свят… За да промени тази ситуация, Европейската комисия предлага в училищата да се въведат специални курсове, където да се обяснява на децата, че всички те – и момчета, и момичета – имат равни права и могат да правят кариера независимо от пола си.“
Независимо от надигналите се реакционни гласове на негодувание, инициативата е чудесна и необходима. Съвременният свят вече е различен. Консервативният морал, особено в най-ретроградната си част – тази за семейството – е отживелица, с която трябва ежедневно да се борим, за да я изкореним до дъно от съзнанието на модерния потребител. Ето защо и аз реших да дам своя принос в това изкореняване, като предложа текст на осъвременена детска приказка, който спокойно може да влезе във всички христоматии на Европейския съюз.
Спящият красавец
Имало едно време през девет планини в десета един Красавец, който бил царски син. Майка му била зла кралица. Тя имала вълшебно огледало, в което гледала дупката в озоновия слой, глобалното затопляне и милиардите изхвърлени в океана пластмасови бутилки, и злорадствала. По нейна заповед били бетонирани всички плажове в кралството и върху обиталищата на редките птичи видове били построени скъпи хотели за прослава на монархията. Кралицата мразела красавеца, първо защото не ѝ бил истински син и, второ, защото отказвал да се ожени за знатна принцеса, с която да създаде нормално аристократично семейство. Отказа си Красавецът обяснявал с това, че е гей. Дори върху кулата, която обитавал той в замъка, се веело знамето с цветовете на дъгата, а под заострения ѝ покрив денонощно се вихрели артистични партита, суфистицирани перформанси и хепънинги и се излагали инсталации за чудо и приказ. Кралицата решила да се отърве от обратния престолонаследник, обаче той се договедил и избягал в гората, за да се спаси. Дълго се скитал Красавецът и накрая попаднал на полянка. По средата на полянката се издигала къщичката на седемте джуджета, но вътре нямало никого, защото всички джуджета били излезли навън да пушат – имало директива, която забранявала пушенето във всички приказни сгради, включително захарната къщичка на баба Яга и кулата на Марулка. Красавецът попитал джуджетата защо не са в мината да копаят злато и след като му отговорили, че са загрижени за ресурсите на планетата, които са пред изчерпване и затова не копаят, влязъл вътре, а джуджетата стъпкали фасовете и влезли след него. Заживели щастливо и безгрижно. Джуджетата, които всъщност настоявали да ги наричат „малки хора със специфични нужди“, били изключително толерантни същества. Три от тях били женени за сестрите си, две си били променили пола, а останалите две живеели заедно на семейни начала без фактически брак.
И така, малките хора със специфични нужди и Красавецът живеели мирно и щастливо, в толерантност и зачитане на всички девиации, които можели да им дойдат на ум. Не щеш ли обаче един ден злата кралица разбрала, че Красавецът е жив и решила да го довърши като го отрови. Взела един кочан генно модифицирана царевица, натопила го във втечнен шистов газ и след като се преоблякла като Комисар по защита на потребителите, тръгнала да дири къщата на джуджетата. Лесно я издирила и потропала на вратата. Понеже джуджетата били отзад да пушат, отворил Красавецът. Не познал мащехата си и тя успяла да го убеди с ласкателство да изяде отровния кочан. Красавецът лапнал голямата и твърда какалашка, облизал я с наслада и започнал да я гризе. И тогава едно генно модифицирано зърно заседнало в кривото му гърло, той се задавил и се строполил безжизнен на земята. Злата кралица потрила ръце и тихо се шмугнала в храсталаците на защитената по „Натура 2000“ гора. Джуджетата изпушили цигарите и тръгнали да се прибират. Тогава видели бездиханния Красавец, решили, че е умрял и внимателно го пренесли върху спалнята на двете джуджета, които живеели на семейни начала. Решили да го погребат пищно в кристален ковчег и под звуците на неувяхващи хитове от Елтън Джон.
В деня на погребението обаче в гората бил излязъл на лов млад и изтънчен принц от съседното кралство, на когото зеленият ловджийски клин много отивал, очертавайки стройните му бедра. Срещнал процесията с кристалния ковчег, слязъл от коня и погледнал лицето на Спящия Красавец. То било толкова красиво, че принцът веднага се влюбил. Навел се и го целунал. Бръкнал толкова дълбоко в гърлото му с нежния си език, че извадил оттам заседналото царевично зърно. Красавецът поел дълбоко дъх и се свестил. Бракосъчетали се с принца и живели дълго и щастливо като гейове. Когато им омръзнало, си направили операции за смяна на половете и заживели като лесбийки. А злата мащеха умряла.
***
Ето това са приказките, които трябва да чете съвременното европейско дете. Те ще му помогнат да изгради правилна представа за света и за мястото си в него. Ще го освободят от много стари и вредни предразсъдъци и ще подредят ценностите по истинските им места. Мисля, че от това ще спечелим всички. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде превърнат в крастава жаба!
