Турската дипломация е известна открай време с хитрите си и печеливши ходове. Традициите там се уважават. Например, когато искат да демонстрират своето превъзходство и отношение, те настаняват госта в скъпо, но ниско кресло и сядат срещу него на високи столове, за да го гледат отгоре надолу.
Някога пък на чужди гости, когато ги водели на лов или разходка, им предоставяли високи и своенравни коне, за да с чувстват неловко и напрегнати. Ей такива дребни, но коварни трикчета.
Ето и сега: външният министър Ахмет Давутоглу решил да отложи визитата си в България, но вместо да го направи тихо и кротко, използва ситацията, за да извлече ползи за Анкара поне от няколко страни. На 6 и 7 февруари първият дипломат на съседите трябваше да е в София по програма, одобрена още през октомври 2013 г. Без да се съобрази с нея, премиерът Ердоган го включва в делегацията, която ще посети Сочи заради Олимпийските игри там. Аргуменът е, че има "много работа за вършене с Русия". Тоест, ще отидем на откриването, но ще се видим с президента Путин и ще поговорим за важни неща. Давутоглу със сигурност ще каже на руските си домакини, че е отказал официално посещение в България, защото Русия му е къде-къде по-важна и те ще се усмихнат разбиращо. Големите обикновено се отнасят по-този начин с по-малките. Или с тези, които им позволяват подобно поведение.
По някаква "случайност" турският в. "Заман" научава за отложената визита и бърза да съобщи новината. Към нея обаче прибавя, че визитата се отлага, тъй като бъларските домакини не успели да осигурят среща на Давутоглу с президента Росен Плевнелиев. А не успели, защото г-н Плевнелиев бил с претоварен график и отказал срещата. "Заман" отива още по-далеч и коментира, че подобно поведение създава напрежение в отношенията между Турция и България. Аргуметите са прости: в момента тече спор между двете страни заради броя на транзитните и еднократните разрешителни, както и че близо седмица превозвачи са блокирани от двете страни на българско-турската граница. Според турския министър на транспорта, мореплаването и съобщенията Лютфи Елван проблемът произтича от това, че за първите шест месеца на миналата година България е осигурила само 15 000 транзитни разрешителни от предвидената квота от 125 000 разрешителни за Турция. Така че контрата е в София.
Колко разочароващо.
Цели 10-12 часа след покълването на скандала, защото това си е скандал, откъдето й да го погледнете, българските институции загряха, че трябва да реагират по някакъв начин. И го направиха. Плахо, глуповато и нескопосано.
От "Дондуков" 2 сътвориха следния текст: "По повод журналистически въпроси и различни интерпретации, Прессекретариатът на държавния глава информира, че посещението на министъра на външните работи на Република Турция е отложено заради несъвпадение в графиците и на двете страни и поради възникнала необходимост министър Ахмет Давутоглу да пътува за Сочи с премиера на Република Турция Реджеп Ердоган. Публикуваните интерпретации в български и турски медии за причините за отлагане на посещението и за евентуално отражение върху двустранните отношения са неточни. Отлагането на посещението няма връзка със случаите на задържане на товарни автомобили на българо-турската граница. Визитата е елемент от подготовката на съвместното заседание на правителствата на Република България и Република Турция. В процес на съгласуване са нови дати за посещението на турския външен министър".
Кратко и неясно. Българският държавен глава без никаква нужда влиза в обяснителен режим по повод "журналистичеки въпроси и различни интерпретации". Е да, но през изминалите месеци имаше предостатъчно журналистически въпроси и интерпретации относно бизнеса и офшорните сметки на г-н Плевнелиев, но ясен отговор няма и до днес. Не стана ясно също защо в Китай президентът заведе само представители на една работодаелска организация - близка нему, а другите три бяха отсвирени.
Плевнелиев не е убедителен. Не е и играч, какъвто трява да бъде човек на подобен пост. Изказванията му са от нивото на селска камбанария, а не на висотата на политиката, която трябва да провежда. Например преди дни хихикайки той обясняваше, че щял да ходи в Сочи, но преди закриването на игрите и не като специален гост и държавен глава, а да носи знамето българско и да поздрави българсиките състезатели. Е, няма нищо лошо в това да вее трикольора край пистата за бобслей, например, но такова поведение отива на един запаляко. Плевнелиев е все пак президент, колкото и на някои все още този факт да им звучи като научна фантастика. Той трябва да е в Сочи като такъв и да се опита да свърши полезни неща за България. Колкото може.
От прессекретариата му пък не трябваше да чакат съобщенията от Анкара за отложената визита на министър Ахмет Давутоглу, а те първи да излъчат информация за промяната в плана. Турската страна след това да обяснява каквото и колкото си иска.
Междувременно долетя новината, че германският канцлер Ангела Меркел доста категорично е заявила на госта си - турският премиер Ердоган преди два дни, че Берлин има остри забележки по кандидатурата на Турция за ЕС. Меркел подчертала, че това засяга в голяма степен и политиката на Анкара в региона на Балканите. Родните политици обаче не се възползваха от това. Те чакат някой някъде да ги спомене, при това в някакъв деструктивен подтекст, за да почнат да пишат обяснителни антрефилета, сякаш са ученици, хванати в беля. Дали това се дължи на комплекси, некомпетентност или и двете - не знам. Но звучи зле.
Същото важи и за Външно министерство. Оттам обявиха, че посещението на външния министър на Турция Ахмет Давутоглу не е отменено, а отложено. В момента се уточнява и съгласува с турската страна нова дата на неговата визита. Ставало въпрос за обичайна практика заради ангажименти на двете страни и не е нещо необичайно. Периодът се е оказал невъзможен и в момента се уточнява с турското външно министерство за кога да бъде насрочена срещата.
Говорителят на МВнР заяви, че не може да се говори за напрежение в отношенията между България и Турция.
Не може, но се говори! Не само в Турция. Световните информационни агенции вече подхванаха написаното в "Сабах" и го разпространиха по света.
А истината е доста по-различна. Според българския министър на транспорта Данаил Папазов, България не е склонна на еднострани отстъпки пред Турция. Спорът за броя разрешителни за превоз не е такъв, какъвто го изкарва Анкара. Той ескалира, след като на 31 януари Турция анулира всички еднократни разрешителни, а България реагира реципрочно. През 2012 г. Турция е получила 250 хил. разрешителни, а е дала на България 5 хил., като споразумение между двете страни предвижда, ако една от тях не предложи промяна, да действат същите бройки. Миналото лято властите в София поискали среща по темата, но вместо отговор Турция издала отново 5 хил. разрешителни. Затова и България се ограничила със същия брой. По данни на българското министерство нуждите на турските превозвачи са за около 125 хил. разрешителни, а на българските - за около 10 хил. Анадънму?
Ето това трябва да се каже много ясно и без заобикалки. Да се кажат и другите проблеми, които съществуват между двете страни. Да не оставяме инициативата в ръцете на турските политици, защото те я използват винаги и единствено в интерес на Турция.
Някой обаче трябва да защитава и българските интереси.
Когато все пак Давутоглу дойде в София, освен гостоприемство, е редно да му сервираме и претенците си към някои странни действия и изказвания в южната ни съседка спрямо нас. Спомнете си конференцията „Османското наследство и мюсюлманската общност на Балканите днес” проведена в босненската столица Сараево преди време. Там Давутоглу каза: “Искаме нов Балкански регион, основаващ се на политическите стойности, взаимната зависимост и сътрудничеството в икономиката и културната хармония, характерни за Балканите през османската епоха”.
Какво е това, ако не войнстващ османизъм.
Неоосманизмът вече присъства неотменно в държавното управление на Турция. Той не се прилага само за външната политика, но и във вътрешната, като по своята същност е съчетание на турски национализъм с ислямски фундаментализъм и неоосманска имперска носталгия.
Турската външна политика към България и останалите балкански държави в следващите години е с ясна посока – неоосманска. Турция иска да има голямо влияние на Балканите и всички територии, които е владеела Османската империя, са техен приоритет и на първо място България.
Мълчанието на българските политици по този проблем води към поощряване амбициите на Анкара. И към принизяване значението на нашата страна в балканските процеси. А това е неприемливо за всички българи.
Марин Каменов
