Аз не мисля край, свършено е с нас, загиваме, умираме, каквито глупости се говорят непрекъснато от екраните. Нищо подобно. България се е справяла с огромни предизвикателства. 100% ще се оправим и сега. Въпросът е, че ние винаги се справяме по най-дългия и по най-трудния възможен начин, коментира пред Фрогнюз доайенът в журналистиката Петко Бочаров.
Интервю на Ренета Попова
- Г-н Бочаров, отпразнувате 95-годишният си юбилей с представяне на новата ви книга „Петко Бочаров на 95 през три Българии“. Как намирате днешната?
- Безумна и направо неразбираема. Страната е с краката нагоре.
- Постигането на политически цели става посредством все по-агресивни и компроматни похвати. Успявате ли да се ориентирате в обстановката? Нужно ли е умението да се чете между редовете?
- Между редовете се четеше по времето на комунизма. Тогава като виждаш нещо, назоваваш го, и се оказва, че то е друго по простата причина, че двуличието беше повсеместно. Времето, в което живеем сега, всичко се назовава с истинските думи и всичко е абсурдно.
- Възможно ли е срещу мръсните прийоми на политиката да се бориш „красиво и интелигентно”?
- Тази приказка, че няма по-мръсно нещо от политиката, е идиотизъм. Политиката не е непременно мръсно занимание. Такова е положението в момента в България. В страната всичко е силно осветено на слънце, вижда се идеално какво е положението и то е толкова абсурдно, колкото никога не е било.
- Одобрявате ли предложението на президента за референдум за изборните правила?
- Одобрявам на 100%, защото референдумите са едно от все още наличните средства да тръгнем към нормалното.
- Кои са най-големите ненормалности според вас?
- Едно от тях е да кажем, че прокуратурата е част от съдебната система. Друга ненормалност е, че в България може да се стигне до положение, в което огромна част от населението да няма представителство в законодателната власт. Примерите са безброй. Вземете например първото изречение на Конституцията от 1991 г., която действа и в момента. Още първото изречение е абсолютен нонсенс: „България е република с парламентарно управление.” Не може да има парламентарно управление, парламентарна форма на управление – да. Това е законът на цяла една държава, това не е готварска книга. А още в началото е фалшив, защото Конституцията е записана от невежи хора.
- След като първото изречение на Конституцията ни е нонсенс, съгласен ли сте, че имаме нужда от нова? Много политици твърдят, че настоящата е добра.
- Оставете ги тези хора, които твърдят, че Конституцията ни е добра. Добра е, защото им позволява да грабят вече 25 години. Тази Конституция по начало е дефектна, защото е правена в дефектни времена.
- За създаване на нова Конституция трябват добри експерти? Имаме ли такива?
- Разбира се. В България има такива специалисти, юристи, конституционалисти, които могат да създадат един идеален продукт. Въпросът е да се изберат 5-6 души, светила в своята сфера и да бъдат оставени известно време на спокойствие. Ще изработят Конституция, каквато и САЩ нямат. А тази огромна федерация има Конституция, която се състои от 7 члена, които са били подобрявани през годините. Нашата за сравнение има 169 чл. Всичко е въпрос на експертност.
- Политическата клика би ли позволила това? И кой всъщност управлява днес страната ни?
- Управлява ни тази част от заинтересованите кръгове, които имат нужда от подобна обстановка и се хранят от абсурди. Те са надули вече огромни шкембета. Тази обстановка се поддържа абсолютно умишлено. В заблуда са тези, които си мислят, че е случайно.
- Сегашното време по-малко дефектно ли е от 90-те години и подходящо ли е за създаване на нова Конституция?
- Ако се стигне до писане на нова Конституция, може да сме сигурни, че ще се вдигне страхотен вой срещу това ново експертно тяло, което ще има задачата да я създаде. В момента на масата са сложени не милиони, а милиарди. Всичко си има обяснение.
- Не наблюдаваме ли в момента подобен вой в много по-малка степен обаче, свързан с предложението за референдум?
- Нещата никога не са черно-бели. Един референдум е оръжие с две остриета. Референдумът - чиста форма на демокрация, е чудно клише. Референдумът може да бъде ужасно вреден. Зависи какви са обществените нагласи. Например едно време Норвегия гласува против присъединяването към европейската общност и не влезе. Не влезе противно на нейните интереси.
- Как очаквате да се развият нещата сега относно предложението на президента за допитване до народа?
- От сега е ясно кой е против референдума – това са управляващите две сили, третата въобще не я смятам. Другите, които в момента искат референдум, имат път, по който могат да превъзмогнат тази съпротива. Ако управляващите откажат референдума, политическа сила като ГЕРБ заедно с други по-малки политически сили спокойно ще направи допитване до народа с подписи. Което според мен ще се случи, така вървят нещата.
- Човек на вашата възраст как гледа на въвеждането на машинно и електронно гласуване? Как би се отразило това на пенсионерите?
- На възрастното население това му е работата – когато се появи нещо ново да мрънка. Пенсионерите мрънкат. Така мрънкаха, когато се появи компютърът на мястото на пишещата машина. Новото обикновено е по-полезно и върши повече работа. Аз имах приятели – имах, защото вече ги нямам, които така и не свикнаха с компютъра и продължиха да използват пишеща машина до края на живота си. Електронно гласуване, електронно правителство са понятия, които на мен все още нищо не ми говорят, но те не могат да бъдат по-зле от това, което е старото. Всяко ново нещо обикновено е усъвършенстване на старото.
- Смятате ли, че задължителното гласуване нарушава свободата на хората?
- Не. Смятам, че за една абсурдна нация като българската, задължителното гласуване ще бъде само полезно.
- На какво мислите, се дължи изключително ниската избирателна активност в България?
- Дължи се на това, че цялата обстановка е абсурдна. При нормална обстановка и нормална картина на живота, тази страна няма да е в това състояние.
- Как разчитате събитията в ляво?
- Това което става в ляво си е напълно в реда на нещата, за състоянието, в което сме. Не може партия, която е продължение на друга партия, която смята конгресите си от преди 100 години назад, да избяга от своето ужасяващо минало. Като се почне от народния съд, когато в Централните софийски гробища беше изкопан голям ров и осъдените бяха карани да коленичат пред него и с един куршум в тила ги събаряха вътре. Да не говорим за убийството на Георги Марков, за което беше позволено да минат 35 г., за да бъде покрито заради изтичане на давност. Това ужасяващо минало тежи върху главата на тази партия, а тя продължава да се натиска да управлява. Това може да се случи само с българския народ.
- Народът ни сам си е виновен?
- Тези, които казват, че народът никога не е виновен, да имат много здраве. Именно народът отива да гласува. Ама не знаел – не знае, защото не му позволяват да знае, и не се е поинтересувал в крайна сметка достатъчно.
- Мислили ли сте някога да емигрирате и това спасение ли е?
- Никога, защото най-напред не бих могъл да живея далеч от България. Много млади хора си въобразяват, че щом минат границата, и пред тях ще се отворят двери на изобилието. Емиграцията е ужасно тежка съдба. Проблемът е, че човек обикновено разбира това чак, когато е станало вече късно. Когато вече няма връщане назад, или връщането е двойно по-болезнено. Но нещата в България ще се оправят, всяко нещо ще дойде на мястото си. Аз не съм черноглед до крайност. Не мисля край, свършено е с нас, загиваме, умираме, каквито глупости се говорят непрекъснато от екраните. Нищо подобно. България се е справяла с огромни предизвикателства. 100% ще се оправим и сега. Въпросът е, че ние винаги се справяме по най-дългия и по най-трудния възможен начин.
- Бяхте отличен с награда за цялостен принос в журналистиката на церемония в памет на Тончо Жечев, организирана от „България си ти!” Как се чувствате след това признание?
- Човек се радва винаги на награди и аз не правя изключение. През моя живот много рядко съм бил награждаван, а когато съм бил, е било между другото. Наградата, която получих от „България си ти!” е може би първата, която ангажира толкова голяма прослойка хора. Именно това я прави за мен по-специална и ме радва особено. В сферата на журналистиката са ме награждавали още веднъж през 1952 г., когато постъпих в БТА април. През септември ме наградиха като отличник от профсъюза с йена глас за гювеч. Няколко години по-късно от съюза на журналистите ме наградиха с орден „Св. св. Кирил и Методий“ втора степен.
- Сдружение „България си ти!” развива предимно социална дейност в помощ на бедните. Имаме ли нужда от повече като тях?
- Всяко нещо, предназначено да помогне на хора в нужда, заслужава да бъде подкрепено. Българското общество има нужда от програми, които да помагат на нуждаещите се. Винаги ми е било чудно защо Българската православна църква стои далеч, капсулирана в някакъв пашкул от свои собствени ритуали, останали от Средновековието. Църквата чака стадото да отиде при нея, вместо тя да отиде при стадото. Църковната власт е независима – да, но тя не може да стои и да си затваря очите пред кощунствени неща като това 9-10-годишни деца да раждат. Аз не виждам църквата да има отношение по този въпрос. Това може да се случи единствено в среди на абсолютно бездуховни люде, каквито очевидно непрекъснато се множат у нас. Те си пеят в църквите покрай златните свещници, но какво помага това на обществото?
