Близо 25% от завършилите български студенти напускат страната. Средната безработица при завършилите висшисти е 4,15%. В близките години можем да очакваме само 4000 български лекари да се влеят на пазара на труда.
Тези данни изнесе образователният министър Анелия Клисарова по време на дискусията „Учи, за да работиш" в Полиграфическия комбинат, на която бяха представени резултатите от рейтинговата система.
По данни на министерството студентите по право у нас са с най-висок среден успех. От друга страна обаче 37% от икономистите заемат постове, които не изискват висше образование. Едва 10 професионални направления пък генерират на завършилите месечни доходи над 1000 лева.
Средната безработица при завършилите висшисти е 4,15%, което е почти 3 пъти по-малко от средната безработица в страната. Направленията в хуманитарния спектър са тези, които генерират по-висока безработица от средната за висшистите.
В момента в България има общо 254 427 студенти, от които 211 170 се обучават в държавни университети. В близките 3 до 5 години на пазара на труда ще влязат общо 60 000 икономисти, като по бройка те са следвани от студентите по администрация и управление, право и педагогика.
В момента обучаваме едва 6 000 студенти по медицина, като 1/3 от тях са чужденци, т.е. в близките години можем да очакваме само 4000 български лекари да се влеят на пазара на труда, които едва ще покрият тези, които ще се пенсионират през това време.
Министър Клисарова обърна внимание на нуждата от промяна на модела на финансиране на ВУЗ-овете у нас.
В момента 95% от финансирането е по броя на студентите, а едва 5% отива за качеството на обучението. Според Клисарова трябва средствата да се насочат към приоритетни направления, които да са търсени и от бизнеса, и от държавата.
Повече млади хора ще бъдат включени във висшето образование, ако таксите за специалностите намалеят, каза още министърът в интервю за предаването "Нещо повече" по БНР. И продължи с думите: "Това е залегнало и в стратегията за развитие на висшето образование 2014-2020-а, а именно хората между 20 и 35 години до 36% да бъдат включени и да имат висше образование".
"Университетите няма да пострадат финансово затова, защото ще бъдат намалени студентските такси във връзка с новите предложения за финансиране на вузовете", увери тя.
Студентското кредитиране е друг начин за привличане на повече хора във висшето образование. "Когато съберем тези два механизма, ние минимизираме социалния фактор, т.е., без да зависи от доходите на семейството си, всеки млад човек ще има достъп до висше образование", коментира още министърът.
