Този месец Фрогнюз навършва седем години. Първите седем. Както казват, най-важните. Зад гърба ни изтече много вода, отразихме всевъзможни, често (уви!) невъзможни новини, направихме стотици анализи, коментари, интервюта с много интересни люде, преживяхме събитията интензивно,
може би станахме по-мъдри (?), но запазихме любопитството си към света наоколо. Печелехме и приятели, читатели и фенове. И не само... Четяха ни и онези, които не ни харесваха.
Останахме отворени към всички, които ни посещаваха и им давахме възможност да ни кажат онова, които желаят, дори и да не ни е било винаги приятно да го чуем. Преди седем години ви казахме: „Нашата религия е читателят... Нека бъдем заедно по пътя към съвършенството – този тъй труден, дълъг и славен път.”
Не сме се отказали нито от религията, нито от желанието да споделим заедно пътя.
Благодарим ви за доверието и съпричастието!
А ето какво ни пожелаха приятелите:
Румен Леонидов, общественик, поет, журналист (София): Фрог е дух с характер
Фрог беше и си остава между любимите ми интернет средища. Помня как се появи и как с него нахлу освежителната струя озон в мухлясалата ни медийна среда. Фрог и до днес има многобройна публика, която търси най-верните отговори на най-почтените си питания.
Фрог е дух с характер, но през годините не само духът се съхрани, ала и характерът се разви и дообогати – наред с политическите и социални възли, тук много често се разсичат исторически лъжи, втълпявани вече седемдесет години.
Едни от най-смислените си интервюта съм дал точно за Фрог, благодарение на това, че въпросите винаги са целели не да турят сол в раните, а в жабешкия хор да се чуят и гласовете на наранените, да се изцерят общите ни болки и битийни предразсъдъци, да възприемем истината като хляб наш насущний, за да не живеем повече в заблуди.
