Този месец Фрогнюз навършва седем години. Първите седем. Както казват, най-важните. Зад гърба ни изтече много вода, отразихме всевъзможни, често (уви!) невъзможни новини, направихме стотици анализи, коментари, интервюта с много интересни люде, преживяхме събитията интензивно,
може би станахме по-мъдри (?), но запазихме любопитството си към света наоколо. Печелехме и приятели, читатели и фенове. И не само... Четяха ни и онези, които не ни харесваха.
Преди седем години ви казахме: „Нашата религия е читателят...
Нека бъдем заедно по пътя към съвършенството – този тъй труден, дълъг и славен път.”
Не сме се отказали нито от религията, нито от желанието да споделим заедно пътя.
Благодарим ви за доверието и съпричастието!
Аз по начало съм агенционен журналист, не съм вестникарски и така ми мина целият професионален път. В моя компютър следя Фрогнюз, често се осведомявам от него. Това, което ми харесва във Фрогнюз е, че реагира много бързо и точно на събитията, което е от изключителна важност за една информационна агенция. Освен това дава отговор на въпроса „защо”, а не само на „кой, кога, къде и как”. На агенционната журналистика това й е работата – да дава много бързо информацията, но и достоверно.