Този месец Фрогнюз навършва седем години. Първите седем. Както казват, най-важните. Зад гърба ни изтече много вода, отразихме всевъзможни, често (уви!) невъзможни новини, направихме стотици анализи, коментари, интервюта с много интересни люде, преживяхме събитията интензивно,
може би станахме по-мъдри (?), но запазихме любопитството си към света наоколо. Печелехме и приятели, читатели и фенове. И не само... Четяха ни и онези, които не ни харесваха.
Преди седем години ви казахме: „Нашата религия е читателят...
Нека бъдем заедно по пътя към съвършенството – този тъй труден, дълъг и славен път.”
Не сме се отказали нито от религията, нито от желанието да споделим заедно пътя.
Благодарим ви за доверието и съпричастието!
Времето лети, Фрогнюз навърши 7 години, направи съвсем уверено своя прощъпалник и отсега нататък ще бъде наблюдаван много по-зорко да не върши бели. От все сърце му желая успех и да продължава все така с разнообразието на темите и на гледните точки, което безспорно привлича многобройните му читатели. Какво беше за мен Фрогнюз ли? Една от не особено многобройните демократични трибуни в България, която е винаги отворена за различното мнение.