Този месец Фрогнюз навършва седем години. Първите седем. Както казват, най-важните. Зад гърба ни изтече много вода, отразихме всевъзможни, често (уви!) невъзможни новини, направихме стотици анализи, коментари, интервюта с много интересни люде, преживяхме събитията интензивно,
може би станахме по-мъдри (?), но запазихме любопитството си към света наоколо. Печелехме и приятели, читатели и фенове. И не само... Четяха ни и онези, които не ни харесваха.
Преди седем години ви казахме: „Нашата религия е читателят...
Нека бъдем заедно по пътя към съвършенството – този тъй труден, дълъг и славен път.”
Не сме се отказали нито от религията, нито от желанието да споделим заедно пътя.
Благодарим ви за доверието и съпричастието!
Следя Фрогнюз от самата му поява, а и съм публикувал неведнъж в тази медия. Ироничното в самото заглавие, ако си позволя едно фриволно тълкувание, намеква за блатото, в което е затънало нашето общество, но и за гласа, даже гласовете, които са способни да пробият мрака и тишината над блатото! Фрогнюз се наложи като медия, за която няма забранени теми, която ревностно пази и развива закърнялото гражданско мислене, реагира остро на грозното в реалния живот. Още нещо, Фрогнюз винаги намира начин да отрази важни теми и проблеми от нашата и световната култура и история. Не на последно място, Фрогнюз заслужава благодарност за своята непоколебимост да отстоява националния интерес във връзка с т.нар. Македонски въпрос, голямата тема за нашите общности в чужбина и други обществено значими въпроси.
