Столична община няма да разреши провеждането на шествието в памет на ген. Христо Луков, известно като "Луковмарш", с който ежегодно крайнодесни формации почитат паметта на ген. Христо Луков (1888-1943 г.)
Решението е взето на базата на становища на Министерството на вътрешните работи (МВР) и главният прокурор Сотир Цацаров, до които кметът на София Йорданка Фандъкова се е допитала.
Тя е издала заповед служителите на Столичната дирекция "Вътрешен ред" (СДВР) да бъдат по-внимателни при опазването на обществения ред на 15 февруари, за когато е насрочен тазгодишният Луковмарш, съобщава Дарик, позовавайки се на информация от Столична община. За първи път организаторите не получават разрешение за провеждането събитието, което включва и факелно шествие по столични улици.
Тази година имаше подчертана обществена реакция срещу провеждането на Луковмарш. Седмица преди датата граждани се събраха на мирно шествие в знак на протест, а по-късно от ДПС и от "Шалом" осъдиха събитието като проява на расизъм и ксенофобия, и призоваха общината да го забрани.
Организаторите от Български национален съюз (БНС) отрекоха на мероприятието да са издигани расистки и ксенофобски лозунги. По думите им Луковмарш, през всички години на своето съществуване, е преминавал при изключителен ред и дисциплина и "единствената опасност да възникне напрежение е, ако се направи опит почитането на един български герой да се забрани".
Луковмарш се организира всяка година от 2003г. насам в памет на генерал Христо Луков – български офицер и Министър на войната 1935-38 г. Като министър Луков разформирова наложения Военен съюз и въстановява силно намалената от Ньойския договор Българска армия, цялостно я реорганизира, превъоръжава и модернизира, което му спечелва много привърженици.
През 1932 г. той е избран за лидер на Съюза на българските национални легиони (СБНЛ) – младежка патриотична организация, проявила симпатии към политиката на Германия и поради това обявена от комунистите за фашистка. Няма автентични документи, че е бил настроен антиеврейски, но са запазени думите му пред легионерите: "България има свой път и ние ще се ръководим само от нашите интереси".
Убит е на 13 февруари 1943 г., пред очите на дъщеря му, от членовете на терористична група на БКП Иван Бураджиев и Виолета Якова.
