Да се напиеш на Трифон Зарезан е по-скоро обредно задължение и не бива да бъде осъждано от моралистите, заявява фолклористът доктор Григор Хар. Григоров от Института за етнология и фолклористика – БАН.
Основна форма на празнуване в традиционното общество е неработенето. Думата празник етимологически произхожда от "празен ден" – ден без работа, обяснява за Дневник фолклористът. На Трифоновден навсякъде съществува забрана да се работи домашна работа – най-вече да не се пипат ножове и други режещи предмети (с изключение на косера, с който се зарязват лозята). В някои селища ножиците задължително се оставят отворени и не се докосват. Другаде празникът се почита срещу набези на вълци. На места се гадае: ако вали сняг, през лятото ще се роят пчелите. Редки са случаите, в които на този ден се палят огньове и се гонят змиите и гущерите.
Напиването е задължително за мъжете и препоръчително за жените. Трифон Зарезан е празникът на мъжката разкрепостеност. В него се откриват много общи черти с пищните и шумни празници в чест на бога на виното Дионис в древна Гърция. Ще посоча само един общ белег: заради високата си плодовитост козелът е постоянен персонаж в свитата на бога на виното, а българският народ нарича Трифон "пияница" и смята, че "любодеел" с козата си.
На този празник падат всякакви задръжки и жените си разказват еротични – във фолклора ги наричат блажни – истории. Падането на задръжките и в езика, и в поведението, стимулира разцъфтяването на природата, по тази причина всички архаични култури имат подобни празници, обобщава д-р Григоров.
