На днешния ден се навършват 146 години от рождението на полковник Константин Каварналиев- дал живота си за родината в сраженията при Дойран през 1913 г.
Константин Каварналиев е роден през 1866 г. в Шумен, завършва Военното училище в София. Участва в Сръбско-българската война, като за проявена храброст в боевете при Сливница, Драгоман и Пирот е удостоен с първо офицерско звание - подпоручик.
Избухването на Балканската война заварва Каварналиев начело на щаба на 4-та пехотна Преславска дивизия под командването на генерал Климент Бояджиев. Дивизията води сражения при Селиолу, Петра, Карагач, Чангора, Чаталджа.
През пролетта на 1913 г. Каварналиев е назначен за началник на 3-та бригада от ІІІ Балканска дивизия, която е прехвърлена в Македония и от юни същата година поема върху себе си ударите на многократно превъзхождащите я по численост гръцки войски. 3-та пехотна бригада заема позиции край Гевгели със задачата да пази жизненоважния за цялата дивизия път Дойран-Струмица. Въпреки численото неравенство с противника, Каварналиев успява да превземе Ореховица.
През юни 1913 г. 3-та бригада разполага само с 4 200 войници и три батареи, като не разполага с резерв срещу 2 гръцки дивизии с 2 артилерийски полка. Така от 18 до 23 юни бригадата води боеве в района на Калиново. На 23 юни 1913 срещу Каварналиев се изправят 4 гръцки артилерийски полка, като атаките продължават през целия ден. На 22 юни полковник Каварналиев изпраща в тила адютанта си поручик Дуров с думите: "Поручик, тръгни по пътя за София и ако срещнеш дори един български войник, прати ми го, за да го хвърля в боя!" Дуров среща много български войници. Но те също се сражават отчаяно - при Злетово, Щип, Занога, Кресна, Предела, Пехчево, Берово, Криволак, Калиманци. И на 23 юни полк. Каварналиев пуска в битката единствения резерв - себе си. Напуска командния бункер и с пушка в ръка контраатакува с войниците си в първия боен ред. Противникът е отбит, позицията удържана, гърците се отказват от настъпление към България. По време на сражението полковник Каварналиев е ранен в крака. Раната изглежда лека и той не напуска бойното поле, но се оказва, че куршумът е пронизал важна артерия.
Каварналиев умира няколко часа по-късно от загуба на кръв на 23 юни 1913 г. Произведен е посмъртно в генерал-майор.
