За половин век Северното полукълбо е загубило над 2 милиона квадратни километра пролетна снежна покривка. 9 от 10-те най-топли зими в историята са записани в периода след 2000-та година. Според някои по-крайни прогнози до 2100-та година 2/3 от ски курортите в Европа ще се наложи да затворят, заради липса на сняг.
Средните зимни валежи, измерени на Черни връх, са спаднали двойно от 1936 г. до 2006 година. Ефектът се усеща и на ски писта „Витошко лале”, която е единствената работеща в полите на Витоша, макар и с изкуствен сняг.
Според друга хипотеза снегът няма да изчезне, но светът е изправен пред тежки климатични обрати.
„Тези екстремни явления ще зачестят. Оттук нататък можем да очакваме, както такива топли зими без много валежи, така и зими, в които можем да бъдем заринати от сняг. Както е в момента в Съединените американски щати”, обяснява синоптикът Ивайло Славов.
Капризите на времето ще са все по-страшни. Глобалното затопляне вкарва повече енергия в деликатната климатична система.
В Съединените щати за първите десет години на века по-късите зими са причинили преки загуби за над 1 милиард долара. Тук на Балканите пък сме изправени пред водна криза.
Изчисленията на ВВФ показват, че ако заделим дори 2% от глобалния вътрешен продукт, имаме шанс да върнем климатичния часовник назад. Ако не го направим сега, след години цената ще е десетократно по-висока.
