Апостола да прощава, но мечтата му не се сбъдна. Не се справихме с нея ние, неговите наследници. Не проявихме воля, умение и смелост. Провалихме се. Това е жестоката истина. На мнозина дори не им пука от това. А би трябвало да се срамуваме, че не си построихме чиста и свята република, защото това е най-голямото предателство към човека, когото наричаме светец и идол.
Предадохме себе си и затова онова страшно бесило ще стряска съня ни още много години.
Няма нужа да се питаме кой е виновен. Всеки ще ви каже с абсолютна убеденост: политиците, тяхната мама! Те не построиха чистата и святата. А богатие им помагаха - мамка им и на тях!
Разбирате ли сега: други са кривите - не ние. Ние винаги сме свестни и невинни жертви. Невинни, ама друг път...
Константин Иречек ни е описал през 1880 г. така: "Българите са много неопитни и самонадеяни; със своите детински неразбранщини бъркат развитието и бъдащността на Отечеството си. Всеки иска да стане министър. Във време, гдето всички трябва да се заловят за усърдна работа, за да уредят и възвисят Отечеството си, занимават се с дребни лични препирни. Свидетелство за това са тукашните вестници, които в Европа са съвършенно без пример по своят си див език и стил. Няма възторг, няма самоотвержен патриотизъм, няма горещата любов за истината и за доброто, няма съгласие (рядко можеш да намериш тука няколко души приятели: единът мрази другия и няма по между им съгласие)"....
Да забелязвате някаква промяна на положението оттогава? Няма такава.
Че политиците имат вина - няма спор. Но че ние сме тези, които даваме властта в ръцете им - също е безспорен факт.
Колкото до богатите - извратеното отношение към тях се корени веднъж във времената на турското робство и втори път - по време на комунистическата власт. В първия случай чорбаджийте са изедници, а турците - нашественици. Според болшевишкото учение пък всеки заможен човек е лош по презумпция. Няма значение, че е трудолюбив, находчив, умен, упорит, последователен и готов да рискува, например. Щом се е замогнал, значи е кофти човек. Бедният у нас е почитан като жертва и винаги е носител на доброто. Така ни учеха Маркс и Ленин. Соцреализмът - също. Разбира се има и аргумети в тази посока, но те далеч не са толкова много и окова убедителни, колкото някои си мислят.
Гари Бекър е на съвсем друго мнение. Според неговата неокласическа икономическа теория аутсайдери и бедни хора се стремят понякога да постигнат благополучие не по общоприетите законни пътища, а чрез престъпления. В българските учебници обаче Бекър е персона нон грата.
Затова не се и получава с чистата и святата ни република, завещана ни от Васил Левски. Адресите на омразата и уважението са преднамерено сбъркани, което често обърква хората.
Има и трети виновни - онази част от населението, известна с неприязънта си към образованието, труда и хигиената. Тя опосква де що й се мерне пред очите. Едни са в бизнеса със крап и телефонните измами, други редят бизес с пари от фондации и всякакви програми, а трети плячкосват из съседските къщи и дворове по селата, бият и насилват, ако някой им се опре или не са прекалили с огнената вода.
Крадци обаче има и сред богатите - и то какви. Някои от тях се изхитриха да си напазаруват политици и магистрати, което им гарантира недосегаемост пет звезди. Това им дава смелост и разпалва въображението им да продължат с колосания хайдутлук под прикритието на офшорки, спечелени "честно" търгове и програми от всякакъв вид и калибър.
Темата, разбира се, е много по-голяма и драматична, но маркираните дотук неща са достатъчни, за да установим, че живеем в някакъв хаос, с елементи на древногръцка трагедия. Основната причина за това е неработещата правораздаваела система. Няма да се уморя да повтарям, че ако магистратурата си бе на мястото през изминалия четвърт век, сега щяхме да сме като Чехия, Полша, Словакия, Словения, Литва, Естония и пр. Щяхме да сме много по-близо и до чистата и святата. Не че не се направиха много добри неща, но ужасно много ни липсва справедливост. А без нея чувството за свобода отива по дяволите. Няма как да сме волни и доволни, когато хиляда мафиота си разиграват коня както си искат, тормозят цялата нация, подиграват се с магистратурата и институциите, назначават и уволняват в МВР, Висшия съдебен съвет, ДАНС, прокуратурата, съда и повечето контролни органи. Вместо да ни помогне в тази тежка ситуация, Брюксел пише периодично някакви доклади, които в България никой не взима насериозно. Като си пееш Пенке ле, кой ли те слуша. Дори намесите на служба като ОЛАФ вече не стряскат "белите якички" у нас, защото те си имат могъща чадърджийница: президентство, министерски съвет, народно събрание и партийни централи. ОЛАФ да го духа, казва всяка тяхна цинична усмивчица.
Малките държави оцеляват и се развиват, лавирайки между интересите на големите. Някои го правят умно и просперират. Други, като нас, все не могат да излязат от потурите на националните си комплекси и обитават дъното. Преди 24 години народът ликуваше, че Бай Тошо най-после е свален от власт, а виновниците за четвъртата национална катастрофа ще си получат заслуженото. Вятър и мъгла.
Днес ТодорЖивковите завети и тарикатлъци са по-живи отвсякога. Забравихме униженията на онези години, а медиите все по-често ни пробутват сълзливи "пътешествия" във времето, когато всички бяхме еднакво бедни и смачкани. Дотам се докарахме, че почнахме да жалим за бедостта и безправието през соца. Волно или неволно немалка част от сегашните политици не просто наподобяват Живков, а направо са като негови клонинги. Методично и напоително те ни внушават, че пазарната икономика и конкуренцията били несправедливи, без да споменат, че всъщност те никога не са се случвали у нас. Намират се и "професори", които час по час се появяват по телевизиите, обяснявайки колко загнил бил капитализЪмът и как Обама бил суспендирал америанската Конституция, за да управлява с декрети, като някакъв сатрап. Този идиотизъм превръща демокрацията ни в доста особен вид обществено състояние.
На всичкото отгоре драмсъставът на ДПС изнесе мило тържество миналия петък. И това е само първо действие - очаквайте до края на пиесата да гръмне и закачената някъде в задкулисието пушка. На някои наши пишман политици паленето на етнически конфликт им звучи като паленето на камина и пийването на йени ракъ под ласките на огъня.
Помнете ми думата, много скоро никой вече няма да повдига въпроса за чистата и свята република, защото просто Левски ще отпадне от учебниците и от дневния ред на нацията. Защото всъщност е един убиец на невинно момче, хайванин, незачитащ величието на Османската империя и дякон, изоставил бога и тръгнал по лош път. На такъв човек каква присъда да се произнесе, освен бесило, без право на замяна... Ето такъв аргумент ще ни извадят и ние ще мигаме на парцали. Ботев, Вазов и други вече минаха под ятагана на някои образователни читаци. Така че ще посегнат и на Дякона, а ние ще си траем, както сме си налягали парцалите през онзи студен декември на 1872 г., когато снегът е бил естествен, а не изкуствен като в зимните ни курорти...
Депутатът Хюсеин Хафъзов заяви от парламентарата трибуна миналия петък, че щял да следва примера на Осман Калъч, Ахмед Даутоглу от село Искра, Нури Адалъ и Ахмед Доган. Прав или не - друг въпрос. Но защо не чухме нито един български политически лидер да заяви, кои са неговите кумири, чии завети той ще следва?! Защо мълчаха като путки?! Отговорът е простичък: защото в сърцата им се е настанил Рачко Пръдлето, а не луди като Апостола, Ботев и Бенковски, за които отрязването на собствената им глава, е символ на свобода.
Затова не построихме чиста и свята република.
Няма и да построим.
Което не пречи на 19 февруари да бъдем цял ден големи париоти. Още по-големите патриоти пък ще се построят край озлочестения от крадци паметик на Апостола в центъра на София и ще ни дарят с вперения си в бъдещето честен поглед. Ще прочетат и написаните от пиарите им слова. Това ще покажат и медиите.
В мрежата обаче ще е по-различно. В ютуб като нищо може да се появи клип, в който асоцииращи се млади негодници играят кючек върху/срещу портрета на Левски. Как люто ще се възмутим само за цели три дни. какви декларации ще се прочеат и колко утрешни тв блока е се напълнят с врява и тъпоумие. Но той, Апостола, това и заслужава, защото освен, че не си свърши работата с камата и револвера докрай, се предовери и на потомците...
И накрая нека бъдем справедливи и да благодарим на milletvekili Hüseyin Hafazov (депутат Хюсеин Хафъзов, тур.), който има съществен принос да се сетим за Дякона няколко дни преди датата на неговото обесване. Не е малко.
Огнян Стефанов
