В навечерието на 141-та годишнина от обесването на великия български революционер и Апостол на свободата Васил Иванов Кунчев излиза книгата „Васил Левски" със съставител Димитър Страшимиров.
Този първи том на изданието представя най-интересните писма на Левски, писани до негови съмишленици и членове на революционни комитети след 1866 г. За корицата е използван портрет на Апостола, работен скоро след Освобождението от Георги Данчев, известен под името Георги Зографина.
Книгата съдържа също сметки, бележки на Апостола, автобиографичен разказ в стихове, псевдонимни адреси, цикъл от песни и други интересни документи, сред които е и фототипното издание на джобното бележниче на Левски, разчетено и публикувано от съставителя през 1929 г.
Книгата е част от поредицата „Забравените българи" на ИК „Изток-Запад".
Самият Димитър Страшимиров (1868-1939) коментира изданието от 1929 г. така: „Това е един скелет от документирани факти за биография. Така моята задача в тази книга е строго разграничена. Трябваше да дам класирани и отговорно разтълкувани документи.
Много думи и цели мисли са мъчно разбираеми, аз трябваше да ги изясня под линия на страницата или в квадратни скоби в текста. А понякога даже и цялото писмо не се поддава на осмисляне. Неизвестни псевдоними заместват истинския адрес, което не дава да се долови назначението на кореспонденцията. Също и дати често липсват, а това отсича хронологическата връзка на писмата, вследствие на което се наложи да поставя специално съдържание в началото на всеки документ. Липсваха и препинателни знаци и на места поставях наклонени линии, за да разделя мисъл от мисъл."
Този първи том на „Васил Левски" съдържа също кратък речник на използваните редки, остарели и диалектни думи и турцизми, както и факсимилета на писма на Апостола до Данаил Хр. Попов, до Централния комитет в Ловеч, във Влашко и др.
Тези автентични документи са част от златния фонд в общата съкровищница на революционното наследство от националноосвободителните борби на българския народ и ценни исторически свидетелства от втората половина на XIX век у нас.
