Шефът на Института за модерна политика Борислав Цеков публикува коментар на признанието направено от Радан Кънев, че в кампанията за местния вот през 2011 година от ДСБ са ползвали платени интернет тролове.Той подсеща, че платените тролове са ползвани в кампанията на кандидата на ДСБ за кмет на София Прошко Прошков, сега активист при Кунева. Тогава в щаба му са днешните протестъри и борци срещу троловете - Антоанета Цонева и независимият блогър Иво Божков.
Та, тези хорица са били обслужвани от платените тролове. Потривали са самодоволно ръчички, виждайки фалшивата реалност, която платените им тролове творяха, заливайки интернет форуми, Фейсбук и Туитър с омраза и направо сатанински хейт, с клевети и обиди срещу всеки, който не от партията на Прошков, Цонева и Божков, продължава Цеков.
При това забележете – тези тролове не са били платени не с тлъстите суми, които въпросните хонорувани граждани регулярно усвояват от Сорос, олигарха Прокопиев и подопечната на Цветелина Бориславова фондация “Америка за България”. Не, платени са били с държавната субсидия на партията им, сиреч от джоба на данъкоплатците.
А такива като Цонева и Божков са били публичната легитимация на платените тролове. Казвам това, за да се види колко измамна, лъжлива и хамелеонска е претенцията на тези лица за “нов морал” и колко нелепа е днешната им поза на “независими граждани”.
Но всъщност това раздвоение на личността, от което те видимо страдат, е сред причините за истерията, омразата и безидейността, с която за известен период заляха публичното пространство. И заради които провалиха широкия граждански протест срещу олигархията, свеждайки го с лилипутското си политически мислене до файтонно хейтърско сборище, сричащо примитивизми за “комунистическа заплаха” и прочие.
Като прибавим към това и буламача от болшевишки и фашизоидни идеи, който имат в главите, политическата диагноза е ясна. Но няма защо аз да им я поставям. Направи го достатъчно убедително техния бивш партиен водач г-н Иван Костов, който им удари звучен плесник, упреквайки ги в десен болшевизъм и неврополитика, завършва коментара си Борислав Цеков.
