Днес с възпоменателни прояви в цялата страна ще бъде отбелязана 141 годишнина от обесването на Апостола на свободата Васил Левски. Софийски митрополит Неофит ще отслужи заедно с архиреи от Св. Синод на БПЦ, висши духовници и софийски свещеници панихида за Васил Левски в храма "Св. София - Премъдрост Божия".
В 18 часа в столицата пред паметника на Васил Левски ще се проведе възпоменателна церемония, на която ще присъства и президентът Росен Плевнелиев.
Очаква се пред паметника да се съберат футболни агитки и националистически формации. МВР има готовност да реагира, при опит за провокации или сблъсъци.
От 11:45 часа пред барелефа Васил Левски в Търговище ще бъдат отбелязани 141 години от гибелта на Апостола.
От 17 часа в русенския храм "Св. Николай Чудотворец", ще се проведе панихида в памет на Апостола на Свободата, Васил Левски. От 17:30 на пл. „Хан Кубрат" ще се проведе факелно шествие в памет на Апостола. Шествието ще завърши пред Паметника на Свободата.
ВМРО ще поднесе цветя пред паметника на Васил Левски в центъра на Кюстендил в 11 часа. В Босилеград, Сърбия от 13 часа ВМРО ще поднесе цветя пред паметника на Васил Левски.
Българската държава организира възпоменателната церемония за обесването на Васил Левски всяка година на 19 февруари. Обесването на Апостола от османците се случва на 6 февруари 1873 г., време, в което е бил в сила и се е датирало по Юлианския календар. През 1916 г. в България е въведен Григорианският календар. Така датирането преди неговото въвеждане се променя.
Ето и последната песен на Ботев - "Обесването на Васил Левски". Създадена е вероятно към края на 1875 г., защото не е включена в "Песни и стихотворения". Напечатана е в "Календар за 1876 година" под образа на Васил Левски.
Обесването на Васил Левски
О, майко моя, родино мила,
защо тъй жално, тъй милно плачеш?
Гарване, и ти, птицо проклета,
на чий гроб там тъй грозно грачеш ?
Ох, зная, зная, ти плачеш, майко,
затуй, че ти си черна робиня,
затуй, че твоят свещен глас, майко,
е глас без помощ, глас във пустиня.
Плачи! Там близо край град София
стърчи, аз видях, черно бесило,
и твой един син, Българийо,
виси на него със страшна сила.
Гарванът грачи грозно, зловещо,
псета и вълци вият в полята,
старци се молят богу горещо,
жените плачат, пищят децата.
Зимата пее свойта зла песен,
вихрове гонят тръни в полето,
и студ, и мраз, и плач без надежда
навяват на теб скръб на сърцето.
