На извънредно заседание, проведено на 23 февруари, Върховната рада на Украйна отмени действащият "Закон за държавната езикова политика". С това се отне статутът на руския език като официален на територията на страната. За отмяната на закона гласуваха 232 депутати от общо 450. Решението бе подкрепено от повечето депутати от опозиционните "Баткившчина", УДАР и от националистическата "Свобода".
Междувременно предишния ден в реч на Майдана лидерът на "Свобода" Олег Тягнибок настоя в Украйна да бъде създадено Министерство на националното самосъзнание и да бъде въведен статут "не гражданин на Украйна". Той поиска и употребата на руски да бъде криминално преследвана.
Всичко това щеше да е само поредният епизод от украинската политическа драма, ако вече не касаеше пряко и нас, българите. Защото някак си забравихме, че в почти съседната нам Украйна (дели ни само румънската част на Добруджа) живеят и над 200 000 българи, които представляват петото по численост малцинство в страната. Забравихме и че в същата тази Върховна рада има и един българин - Антон Киссе. Няма как да не забравим обаче, след като през последните почти три месеца, докато траеше кризата в страната, нито един, повтарям, нито един български журналист не обели и дума за тяхното положение. А това се случи така, поради една много проста причина. Българите в Украйна в по-голямата си част гласуваха за Партията на регионите на Янукович, а техният депутат, макар и избран като независим, беше в управляващото мнозинство.
Тъй като нашите медии отразяваха изключително едностранчиво събитията в Украйна, те нямаше как да обърнат внимание на българите. Тогава щеше да се види и другата гледна точка, а очевидно не това беше целта на заливалата ни в продължение на месеци пропаганда. Впрочем, щеше да е интересно как щяха да реагират българските медии, ако нещо, недай си боже, се беше случило на българският депутат? Щяха ли въобще да го отразят? Дълбоко се съмнявам. Но ако все пак бяха питали българите, те щяха да им кажат защо подкрепят Янукович - просто защото вече усетиха натиска на украинизацията при Юшченко и неговите съюзници. При това тук не става дума само за езикова политика - през 2005 г. започна дори смяна на имената. Александър стана Олександр, Андрей - Андрий и т. н. За това обаче в и от България отново нито гък. Българите потърсиха съюзник, който да ги защити при липсата на подкрепа от България, и го намериха.
Сега обаче техният съюзник е низвергнат, а България традиционно продължава да се прави, че не ги забелязва. При така печално известния реваншизъм в украинската политика (Янукович не се поколеба да вкара Тимошенко в затвора, сега пък него го преследват) българите в Украйна не ги чака нищо добро. Впрочем, по силата на отменения закон, българският език имаше статут на регионален език в Одеска област. Е, вече няма. Това обаче българските свободни, демократични и без цензура медии въобще не ги интересува. Както и българското правителство. Ако трябва да перифразирам един класик на българомразието, Соломон Паси, всички те казаха едно дружно "майната им на българите".
Костадин Костадинов
