Нашите сънародници от Украйна очакват повече ангажимент от страна на българската държава. И се оплакват, че тя рядко се сеща за тяхното присъстие. Родолюбиви фондации правят повече за тях отколкото официална София, но въпреки това нашите в Бесарабия продължават да пазят българското си самосъзнание.
Българското етническо присъствие в Бесарабия датира от ранното Средновековие. Начало на значително българско присъствие в този район обаче е поставено в края на 18 и началото на 19 век. Българско население се преселва в Бесарабия по време след руско-турските войни в този период. Особено големи са преселническите вълни след Кримската война. Въпреки че българските преселници са най-вече от Източна България, сред тях има и западни българи, заселили се в Източна България през 18 век и преди това.
Болград е основан през 1819 г. от български преселници на мястото на с. Табак. През периода 1856-1878 г. е в пределите на Молдова. Той става културен център на българските колонии в Бесарабия. На 29 октомври 1838 година, след пет годишно строителство, се освещава трипрестолния храм Свето Преображение Господне в Болград. Този ден се чества като Ден на бесарабските българи. На 28 юни 1858 г. отваря врати Болградската гимназия “Св.св.Кирил и Методий” - Народно централно училище в Болград която изиграва много важна роля в българското Възраждане - бесарабските българи участват и в Опълчението, както и в Руско-турската освободителна война. Гимназията подготвя първите политически, просветни и културни дейци в България след Освобождението и възстановяването на българската държавност през 1878 г.
В средата на 30-те години на XX век в Съветския съюз започват масови политически репресии, от които страдат стотици хиляди българи, главно поради провежданата от Сталин болшевишка политика на обезличаване на нациите и утвърждаване на несъществуващата съветска националност.
След 1934 г. започват жестоки репресии и гонения на българите в Украйна и Крим, където има много български селища – богати и процъфтяващи до 1917 г. Тече физически и духовен Геноцид налаган от комунистите. Изкореняват се вековни обичаи, традиции и обреди на българското население, обявени за буржоазни и религиозни отживелици. Преди всичко се разрушават основите, върху които се гради духовността и нравствеността – религията и църквата. Тъкмо тогава са срутени всички църкви в българските селища в Украйна и Крим; свещениците са лишени от енориите си и възможността да се придържат към предишните нравствени ценности в живот. В началото на Втората световна война от Бесарабия насилствено са изселени в Сибир всички, които се смятат за потенциални политически противници. Сред тях са и борците за национално развитие на бесарабските българи.
Едновременно с това комунистите репресират и други групи българи – казаци, волжки българи (чуваши, башкири и „татари“), кабардино – балкарци, чеченци, българи от вътрешността на СССР и други кавказки националности. Това рефлектира върху тяхната позиция по време на войната и много от тях се присъединяват на страната на германците за освобождението на окупираните си земи от руснаците и безбожния (талмудистки) комунистически кървав режим.
В края на 80-те години сред българите в СССР се заражда движение на национално възраждане. Издават се български вестници, създават се културно-просветни дружества, в много училища започва да се изучава български език - в началото като факултативен предмет, а впоследствие и като задължителна част от учебната програма. След разпадането на Съветския съюз през 1991 г. в някои места в Бесарабия (в Болградската гимназия, в Тараклийския колеж, в село Чийшия (Огородное, Городное, Украйна) и на други места на български език се изучават голяма част от учебните предмети.
През 1993 г. в Украйна се създава Асоциация на българите в Украйна, чийто председател Антон Кисе е депутат в парламента на Украйна. През 1995 г. в Кишинев се създава Български теоретичен лицей „Васил Левски“. През 2007 г. в Одеса е създадена организацията Конгрес на българите в Украйна с председател Юрий Граматик. Основната цел на организацията е съхраняване на правата на българите в Украйна в съответствие със законите на страната.
Тези дни в контекста на събитията в Украйна българското правителство изрази недоволство от решението на новите управляващи в Украйна да променят приетия от Янукович Закон за основите на държавната езикова политика, който даваше статут на регионален език не само на руския, но и на българския език в районите с малцинствено население от над 10 процента. В някои райони на Бесарабия като Измаил, Болград, където живеят компактни български общности, българският език е приет за регионален. Сега този статут е заплашен. А нашите в Украйна очакват не просто декларации, а конкретни стъпки и ангажименти от страна на българските власти. Защото продължават да се чувстват българи и не желаят да бъдат сираци на собствената си страна.
