Взривовете в Челопечене са най-логичното нещо, което трябваше да ни се случи. Без Пражка пролет, без дисиденти, без кръв се ражда демокрация с патологични малформации. Такава е българската демокрация.
Взривените снаряди са просто заря на българската немарливост, фалш, лицемерие, мързел и простотия. Имахме нужда от този взрив, макар че без жертви, ще го забравим за броени дни. Забравихме децата от Лим, жертвите от микробуса край Бяла, войниците от Ирак, факлите във влака край Червен бряг... Ще забравим и сега, защото имаме талант за това. Няма ли разпокъсани трупове, майчини вопли, няма ли някой пряк наш роднина загинал - трагедията сстава само за мезе към шльокавицата. Това е положението. Това е нашият истински знак за еврото, а не Мадарския конник, който дори няма нищо общо с нас...
Денят на събитието е повече интересен, отколкото трагичен. Гризе ни любопитството: кой е гръмнал, какви са щетите, кои политици ще се издънят, ще изплува ли далавера от огньовете и пушека или да. По обед на 3 юли чух столичани да се обзалагат кой от големците пръв е стигнал до мястото на събитието. Но не това е дразнещото, защото никой не плаче истински на чуждо нещастие. Държавните мъже и жени наистина постигнаха пореден триумф на цинизма. След дългите дебати и обвинения, че ходят на лов по време на трагедии, че летят с вертолети в Монте Карло, когато по селата у нас се давят, че си броят диамантите, докато сираци биват убивани, първенците си промениха поведенито и то стана ултра перверзно. Направете си труда да запомните съобщенията кой кога е пристигнал в Челопечене. Бойко Борисов сам обяви, че пръв е побил знамето на „обекта". Като един капитан Хатерас на Северния полюс. Не отричам факта и му свалям шапка за реакцията, но това самоизтъкване направо дразни! След него акостирал президентът Първанов със свитата си. Ген. Колев, шеф на кабинета му, при всяко включване по медиите дебело подчертаваше, че Първанов бил пръв на мястото на взривовете. Добре, бил е - и какво от това? Това му е работата, не е подвиг. Емел Етем и тя била там. Съобщава ни се като новина, а не като нещо естествено. Някакви чиновници от ведомството й се надпреварваха да повтарят колко правилно действа госпожата, как без нея работата е щяла да се прецака. То бива лигавене и слагане, но тия натегачи биха всички рекорди. Ако съм на Етем ще ги уволня до един тия мазници.
От МВР и те били там. От Министерството на отбраната - също. Е, къде да бъдат, бе. Макар че, на няколко места в столицата катаджии събираха рушвети по график дори когато градът бе разлюлян и от земетресение (до 128-о училище в „Младост", например). Да не пропусна и Гражданска защита. Хората на Джевдет Чакъров също - те пък с всяка замерване откриваха все по-чист и по-чист въздух. Ами защо не го затвориха в буркани и да го продават после на чужденците!
Началникът на Генералния щаб ген. Златан Стойков пък повтаряше до умопомрачение едни и същи успокоителни думи, които не успокояваха дори него. Ръсеше и доста глупости, като тази, че 1 час след като спрат взривовете, щели да влязат експертите в района да търсят причините за катастрофата. Мога да му кажа, какво ще намерят неговите експерти, но не ми позволява възпитанието. У нас който ръси простотии бива награждаван.
Тотална лъжа ни облива цял ден. Това било, онова било. Посипаха се безумни съвети да си купим противогази, да ни раздадат мокри кърпички, да се навеждаме срещу ударната вълна, да затваряме прозорците (счупените), да пием минерална вода. Етем дори каза, че са осигурени всички неща от първа необходимост за евакуираните хора, но призна, че не знае къде е това място. Абсурд ли си мислите, че е това? Нищо подобно. Тези хора просто говорят някакви неща. Тях не ги интересуват съставните части на трагедията, нито нейното бъдеще.
Какво скриха управляващите. Първо - кой стои зад изнасянето на снарядите и далаверата с тях. Заключена в касите на управленските душици остана и истината, че още преди месец Главна прокуратура е била уведомена, че в поделението в Челопечене става нещо нередно. Но не е направила нищо. Скри се също с кое име е свързана трескавата дейност около снарядите в последно време. Защото управниците знаят, че връзката със Златко Баретата ще се отрази лошо на имиджа им. Тези хора обаче са пикали на имиджа си преди това, когато са пресмятали пачките от евентуалните печалби, защото са били сигурни, че далаверата ще си остане под масата, както много пъти преди това. Никой дори не попита главния прокурор дали е знаел нещо по въпроса. И той си трае, изчаква да види накъде ще се размотае кълбото. Освен това си има хора в медиите да го пазят в такива ситуации.
Никой не каза също, че под Кремиковци и под Стара планина има над 500 км тунели и забои от някогашни мини, затворени надве-натри преди петнайсетина години, без да се спазят никакви мерки за безопасност. Знае ли някой какви газове са се натрупали под земята и дали не са радиационни? Някога проф. Белоконски се опитваше да вдигне шум по въпроса, но го наричаха луд и му се смееха. За да не се си свършат работата, не че си вярваха...
Никой не отрони и дума за безобразията в армията, част от които са именно по опазването на хилядите тонове взривове, снаряди и Бог знае още какво. Висшите фуражки и политическите фигури в МО похарчиха милиони за командировки, курсове в чужбина, приеми, заменки на имоти, съмнителни договори за въоръжение и техника, съсипаха ремонтни заводи и сграден фонд. Но не намериха пари да решат един толкова важен проблем. Челопечене също няма да катализира такива разкрития. Няма, защото фуражките са действали по заповеди отгоре. Измиха си ръцете с двама нещастни германци, които изровиха ръждясал танк отпреди 65 години. Това е.
Искам вместо да се ядосвам, да иронизирам, но не се получава. А и поводът не е подходящ. Ще повторя, че без жертви и нож, опрял в кокала няма да си размърдаме задниците. Макар че във влака-ковчег изгоряха толкова невинни българи, но бяха достатъчни два месеца, за да ги изтрием от паметта си. Не ме хулете, че говоря така за жертвите, защото знаете, че съм прав. В ситуация като тази в Челопечене всички ние сме жертви, дори повече - направо сме трупове, които никой няма намерение да погребе. Не защото не вонят, а защото земята е купена и ще се продава в евро. Защото е заменена за плажна ивица и ще се строи хотел. Ей така ще си гнием и миришем под пушеците на „Кремиковци" и задъхващия се крематориум, защото това е нашето открито небе. Няма бъдеще за хора, които мибеят за Мюзик айдъл повече, отколкото за майките си и за жертвите на хероина. Други пък ги вълнува повече дали президентът е трябвало да бъде с папионка или по потник при Бареков (а не защо въобще е при Бареков). Трети изпадат в екстез пред силиконовите цици на еди коя си шаврантия, която освен това може да издава звуци пред микрофон. Заради инфлация, цените на петрола, корупцията, мизерните пътища, хаоса в строителството, цените на водата и тока - не си мърдаме и пръста. Няма да ни промени и Челопечене - този нов паметник на държавата. Нашата значка на ревера, вместо рана в душата.
Майната ни тогава.
Огнян Стефанов
