Ако сега кажа разкайвам се, ще кажат, че го правя, за да си намаля присъдата. Ако кажа, че не го мисля, ще излъжа. Животът е дар Божий. Нямам право да отнемам живот, но се случи. Не може само да се краде, а трябва и да се гради в тая държава. Няма да ти кажа дали съм плакал”.Това заяви в предаването на Люба Кулезич по Нова телевизия Любомир Симеонов, който застреля показно в Бургас банкерката Павлинка Йовчева
Както е известно, проблемът му бил, че от водеща банка го уверили, че ще му отпуснат кредит по проект, спечелен от Държавен фонд "Земеделие", но трябвало да смени строителната фирма, която си бил избрал. Симеонов не е можел да се обърне към друга банка заради договора си със "Земеделие".
„Тръгнах от хотела, но не бях сигурен, че това ще се случи. Нямаше време за реакции, когато се срещнахме. Тя видя пистолета и клекна да се предпази, но няма как, защото стана бързо. Стрелях един път, но прави в сърцето. Аз съм добър във всичко. Ако бях престъпник, нямаше да съм тук. Щях да бъда най-добрия”, обясни Симеонов.
Бившият военен призна още, че минута-две след изстрела вече е бил в колата. „Почувствах лекота, а преди това бях пред страхотен стрес. Изключително странно. Тръгнах към Нова телевизия, но по пътя размислих. Когато минавах през Сливен ми мина през акъла, че всеки ще каже, че тоя ненормалник какво ще го слушаме, ако направя признанието в ефир. Отидох в полицията и се предадох. Имаше много хора отвън, а аз изчаках своя ред. Не ми беше напрегнато. Видях един млад полицай и му казах, че има убита жена, а стрелецът съм аз. Ченето му увисна. Стана и намери човек. Аз бях разглобил пистолета и беше на седалката до мен. Можех да се преоблека, да хвърля пистолета, можех да направя много неща”, разказа още убиецът на Павлинка.
Любомир сподели още, че 10 дни преди инцидента си е изключил телефона и не е комуникирал с никого. „Играех бридж. Мислех си, разхождах се, умувах дали да го правя, или не. Мъчех се да се откажа, но не успях. Можеше ли да не се стигне до там? Сигурно, ако работех ден за ден. Ако мислех за себе си, ако нямах мечти, ако нямах енергията да се боря за хората около мен. Деца на служители са ми давали от кифлата си, защото майка им или баща им работят. Писах до президента, до шефа на парламента, до комисията за защита на конкуренцията, до министъра на икономиката, до банковия надзор, до прокуратурата. Един да беше казал: „Ей, ние сме институция. Дайте да го чуем този човек за какво мрънка.” Никой не се обърна към мен. Аз се опънах на банката", обясни действията си убиецът.
