По отношение енергийната ефективност битовата газификация изпреварва
дори и електрификацията. В екологично отношение тя има значително предимство. Разходите при нея са изключително малки.
инж. Илия Димитров – топлотехник
Ако съдържанието на Закона за енергетика и енергийна ефективност трябва да отговаря на неговото заглавие, то раздела “Топлоснабдяване” представлява едно аматьорско изпълнение, в което няма нито топлоснабдяване, нито енергийна ефективност. Спорно е дори използването на термина енергетика, тъй като става дума за подгряване и разпределение на топла вода с температури по-ниски от сто градуса. За енергийна ефективност в топлофикацията никога не става дума. Казвам топлофикацията, защото в посочения раздел на закона се говори само и единствено за топлофикацията. Очевидно съставителите на раздел Топлоснабдяване на ЗЕЕЕ са специалисти по топлофикационите услуги. Не е нужно да се убеждаваме в това, имайки предвид, че централно място заемат проблемите за разпределението на разходите за заплащане на услугата отопление и гореща вода за бита. Официалното название на топлофикацията е централизирано топлоснабдяване, а гражданското наименование е “парното”. Топлината или топлинната енергия, все едно как ще го кажем, е жизнено необходима в живота на хората. Закона се ограничава само в централното водно отопление и подгрятата вода за битови нужди, но това са неща достъпни за ограничен контингент от населението. Пазарната икономика доказва, че всъщност става дума за скъпо струващ комфорт. Доказателството за това са стотиците хиляди длъжници на топлофикационните фирми и стотици милиони лева дължими суми за неизплатена топлоенергия.
Към настоящия момент “парното” ползват не повече от 400-450 хиляди граждани. По-голям е броят на потребителите на топлата вода от мрежата и за това също има причина. Битовият енергиен пазар у нас е съзнателно стеснен в интерес на топлофикацията, а в същото време чрез популистки цени на топлинната енергия и фалшиви сметки се привличат голям брой клиенти. Всъщност съществува двустранна измама, за подгряване на един кубик вода се пишат до 240 квтч топлина, вместо законните 52 квтч, но ползвателите пък избягват да ги плащат.
Защо е нужна битовата газификация
Българският модел на топлофикацията е уникален и изключително неефективен. Топлофикацията на София е истинско огледало на глупостта. Много подходящо е сравнението с вица за лудият, който пълнел с вода каца без дъно. В София има десет топлоцентрали, които изгарят милиони кубици природен газ, за да подгряват вода изпълняваща ролята на топлоносител. С тази топлофикационна вода се пренася топлината на природния газ до потребителите. Няколко хиляди работници и служители участвуват в това специално “производство”. Излишно е отново да изписвам цялата огромна мрежа, от която няма и помен в останалите европейски столици. И там горят газ, но нямат топлоцентрали. Вместо топлопроводи по улиците преминават пластмасови газопроводи, от които всяка сграда си взема необходимото количество гориво и с помощта на модерни високоефективни съвременни газови уреди се прави отопление, топла вода и се приготвя храна, това което топлофикацията изобщо не може да предложи. Прави са онези, които казват, че у нас природния газ служи за отопляване на подземните канали и колектори, през които преминават две хиляди километра тръби пълни с гореща вода. Това са т.н. “загуби при преноса”, които достигат на места до 50% от цялата топлинна енергия транспортирана под земята. Още по прави са гражданите на всички европейски страни, които използват в домакинството си 88% от топлинния потенциал на закупеният от тях газ. Ние едва достигаме до 65%. Ето това е енергийната ефективност на топлоснабдяването, за която нашият закон за топлоснабдяване не казва бъкел. И си мълчи за газовото отопление, защото някакъв кмет е казал, че няма да позволи на газификацията да пречи на неговата топлофикация и да отнема клиентите на “парното”. Де да знае човекът, че парното в големите сгради с общ газов отоплителен котел е два пъти по-евтино от “неговото централизирано топлоснабдяване”.
Всички страни в Европа са газифицирани. При това някои от тях на 100%. Турция започна този процес след 1995 г. а вече и в по-големите села има природен газ, с който отопляват оранжериите си. С този газ холандци, франзуци, германци и всички останали отглеждат птици, свине и зеленчуци. С помощта на модерни инфрачервени излъчватели се отопляват заводи, складове, стадиони и спортни зали, църкви и катедрали. И всичко това вече го има и у нас. В ограничени размери все още, но го има. Няма го само в топлофицираната столица. Защото софийските кметове си обичат само топлофикацията. Дори и днешният градоначалник, макар че неговата къща в гр. Банкя вероятно същ е газифицирана.
Газификация се изгражда и в голяма София като се спазва изискването на кметовете да не се пречи на парното. Нека да му мислят как ще се отопляват софиянците, които се отказаха от парното. По отношение енергийната ефективност битовата газификация изпреварва и електрификацията. За получаване на един мегават мощност електификация използва 236 кубика газ, а при битовата газификация 125. При централизираното топлоснабдяване – топлофикацията, следствието е загуби на енергия при транспортирането и при топлопредаването в абонатните станции, един мегават топлинна мощност за потреблението се получава от 200 куб. м. природен газ. Цената на топлоенергията произведена в ТЕЦ и в топлофикационните централи включва сериозни производствени разходи докато при газификацията няма такива.
В екологично отношение газификацията има значително предимство. При изгарянето на един куб. метър природен газ се отделя 1,0 м3 въглероден двуокис от където следва, че за получаването на 1,0 Мгвтч енергия ще се отделят 125 кубометра, от газификацията, 200 кубика при топлофикацията и 236 кубика при електропроизводството.
Предимството на газификацията в икономически аспект е безспорно. Растящите цени на въглеводородните горива налагат да бъде извършена реална оценка на енергийната ефективност при топлоснабдяването и Държавният енергиен регулатор ДКЕВР да престане да се занимава с ценообразуването на парното, а да стане истински регулатор на енергийния пазар.
