Двадесет дни преди доклада на Европейската комисия за напредъка на България в контекста на новините за поредните спрени европейските средства под ударите на Брюксел попаднаха и българските медии.
Ирина Новакова, в. „Капитал", Брюксел
Тази седмица говорителят на ЕК Марк Грей наложи неформално
ембарго (засега не е записано черно на бяло) на информацията за български
журналисти. Това включва отказ на интервюта с говорители и комисари, спиране на
всякаква неофициална информация и вътрешни документи и прекъсване на други
видове сътрудничество, което пресслужбата на комисията обичайно предоставя на
журналистите.
Конкретният повод за това решение е интервю с Грей, излъчено в предаването
"Пропаганда" на радио "Дарик" на 29 юни. В него говорителят
се разпростира по разнообразни теми - от предстоящия доклад на Европейската
комисия за България, през енергетиката до риска от "залитане" на
страната към Русия. Грей твърди, че не е давал подобно интервю. Записът е
направен на неформален обяд между него и група български журналисти,
организиран в Брюксел в началото на месеца. Съществена част от информацията,
включително най-апетитните цитати, е споделена на принципа off the record,
широко разпространен в еврокомисията, при който журналистът се съгласява да
запази самоличността на източника си в тайна.
"Задавам си няколко въпроса. Защо това "интервю" излиза сега,
при положение че срещата беше на 4 юни? Защо се нарушава принципът за цитиране?
И защо невярна информация се подема след това от куп вестници", каза Грей,
когото "Капитал" потърси за обяснение на внезапното секване на
информация. Аргументите на "Дарик" са, че изявлението на Грей е дошло
"в момент, в който в медийното пространство вече бяха направени много
оценки, в голямата си част съвпадащи с неговото становище. Освен това казаното
от г-н Грей, макар и off the record пред българските журналисти, беше
публикувано в други медии като мнение на високопоставени представители от
Брюксел." Въпреки това като медия, която спазва международните
журналистически стандарти, "Дарик" радио вече официално са се извинили
на г-н Марк Грей.
Според говорителя обаче този случай е просто поредният от много нарушения на
основни журналистически правила от страна на българските медии. "При това
положение ние нямаме интерес да предоставяме достъп до информация, щом тя не се
ползва по правилата, които важат за всички", обясни той.
Грей подчерта, че засега решението за ембарго е неофициално, но предстои да
бъде съгласувано с главния говорител на институцията Йоханес Лайтенбергер и с
Международната пресасоциация.
Неформално или не
няколко говорители на EK, отговарящи за теми, свързани с България, потвърдиха,
че им е било препоръчано да не сътрудничат на българските медии. Тепърва ще се
обсъжда и дали това решение ще е безсрочно. Международната пресасоциация вече е
запозната със ситуацията. Неин представител в Брюксел каза за
"Капитал", че по принцип "е невъзможно да се наказват всички
журналисти от една страна - отговорността трябва да се поеме от тези, които са
нарушили правилата". Той обаче обясни, че няма ясен регламент за санкция
при нарушено правило за конфиденциалност.
Само по себе си спускането на информационна завеса от най-важната институция е
безпрецедентно затруднение за работата на журналистите. Фактът, че ембаргото е
неформално (и най-вероятно ще остане такова), е още по-голям проблем - срещу
формален отказ от информация може да се спори, тъй като е равносилен на
цензура. Трудно е обаче да се протестира, ако някой не вдига телефона или е
вечно зает.
"Това решение не е насочено срещу българските кореспонденти в Брюксел, а
срещу други елементи на българските медии, каза Грей. Ще обсъдим как може да се
промени тази ситуация, в която медиите се отказват от основни журналистически
принципи", обясни той. Според говорителя, "проблемът е
системен", а правилата се нарушават редовно. Това едва ли е изненада за
някого - особено в месеците преди доклада, медиите се надпреварват да
"разкриват" спекулации и да отговарят на "ударите" на
конкуренцията с антиспекулации; слухове и непроверени твърдения ежедневно
парадират като факти; полуистини се смесват с лично мнение, а сензациите и
скандалите се издигат над балансираните критики.
Пак тази седмица например от представителството на ЕК в София изпратиха
уточнение по повод публикации в български медии относно неофициално изявление
на източник от Европейската комисия, че предстоят уволнения в ръководството на
Държавен фонд "Земеделие" във връзка с проверките по програма САПАРД.
От името на Майкъл Ман, говорител на Европейската комисия по въпросите на
земеделието, се казва буквално: "Не отговаря на истината твърдението, че
служител на Европейската комисия официално или неофициално би съобщил за
отстраняване на представители на българската администрация. Подобно съобщение,
както и решението кой да управлява дадена агенция е изцяло в прерогативите на българските
власти. От значение за Европейската комисия е единствено България да намери
решение на установените проблеми."
Натрупването на подобни
Примери за некоректност
водят и до реакцията, която журналистите и медиите, които се опитват да си
вършат работата добре, болезнено възприемат като санкция. Брюксел обаче очаква,
че именно това ще доведе да изхвърли некоректните от информационната система.
Европейската комисия е административна и политическа институция, която като
всяка подобна организация се опитва да контролира информацията, която излиза от
нея, и да я представя в удобна за себе си рамка, като предоставя на медиите
само внимателно подбрани и поднесени факти. Това не е нито тайна, нито е
необичайно. В българските медии обаче не са изключение примерите за
непрофесионално отношение и нарушаване на основни журналистически правила. Това
също е известно. Така в резултат от взаимодействието на бюрократичната машина и
журналистическата немарливост конфликтът беше само въпрос на време. Но в тези
конфликти роля играе и българското правителство. Спекулациите, дезинформацията,
грешките и търсенето на скандали виреят единствено в среда, където липсват
фактите. Въпросите дали България залита към Русия, защо спират парите от
фондовете и защо има неразкрити убийства няма как да получат отговори от Марк
Грей, експертите на комисията или политическите й представители. Каквото и да
пишат вестниците, Брюксел няма да спре бетонната инвазия по плажовете, ОЛАФ
няма да осъди Людмил Стойков за измамите по САПАРД, а докладът на еврокомисията
няма да спре корупцията. Обясненията защо тези неща не се случват трябва да се
дават в София.
