Как така сме развили такъв глад към сладкото и как то се е появило на първо място? Колко назад можем да го проследим?Някои експерименти са демонстрирали, че подвижните бактерии се насочват към по-сладките неща, така че гладът за сладкото може да се проследи до много назад в миналото.
Ако говорим само за приматите обаче, учените са открили, че ние (приматите) винаги предпочитаме зрелите плодове пред незрелите; смята се, че това е в отговор на факта, че растенията зареждат плодовете си със захар при узряване, след като семената в плода са се развили достатъчно, за да оцелеят изяждане и преминаване през храносмилателната система. Тъй като много от естествените захари, за които говорим, идват от растенията, може да се каже, че сладкото съществува поне откакто ги има растенията (макар никой да не може да каже и това колко дълго е).
От гледна точка на еволюцията, пристрастяването ни към сладкото се върти около идеята, че физиологически свързваме сладкия вкус с високоенергийни храни, които са помагали на предшествениците ни да оцеляват по-добре в средата си (ако човек е прекарвал много време и усилия, за да намери храна, то тогава е търсил храна, даваща му повече енергия).
Когато вземем предвид вкусовите ни рецептори, способността ни да усещаме сладко е доста слаба, докато тази за горчиво е значително по-силна. Смята се, че вкусът за горчиво е еволюционна стратегия за бързото идентифицирани на отровни и вредни растения. Следователно ниския толеранс към горчиво и високия към сладко може да са накарали предшествениците ни активно да са търсели сладки храни.
Всички животни ли харесват сладкото?
Досега, всички изследвани животни харесват сладкото, с изключение на котките (от домашните котки до тигрите и лъвовете). Обяснението е сложно, но най-общо казано, способността за усещане на сладко зависи от взаимодействието между два протеина във вкусовите рецептори, които са кодирани в два отделни гена от генома на животните. Има експериментални доказателства за това, че котките са изгубили функцията на един от тези гени, а от там и способността си да усещат сладкото; от еволюционна гледна точка, причината за това може да е факта, че диетата на котките се състои предимно от месо и загубата на възприятие за сладко не е имало никакъв негативен ефект върху живота и здравето им.
Има ли животни, които обичат сладкото повече от други?
Все още нямаме достатъчно данни за предпочитанията на различните животни, но е ясно, че то варира при отделните хора. Всъщност при хората има много голяма вариация в броя на вкусовите рецептори – между 500 и 10 000. Хората с повече вкусови рецептори обикновено засичат много повече вкусове от останалите. Така за един шоколадът може да е най-сладкото и вкусно нещо, а за друг да е просто ОК.
Човекът е до такава степен пристрастен към сладкото, че се е намесил в еволюцията и генетично е създал растения с десетократно по-голямо съдържание на захари, отколкото в природата, често без семена и с по-малко растителни фибри.
