Страстите около Крим се разгарят. Независимо от съобщенията, че ръководството на полуострова е взело решение за присъединяване към Русия. Засега това е само повод за затишие, след което може да последва буря. Защото замесените страни в конфликта не са нито малко, нито без значение.
Така или иначе жителите на полуострова ще се произнесат на референдум на 16 март. Дотогава Русия, Украйна, САЩ и ЕС ще трябва да намерят общ език за случващото се и да направят нелеки компромиси. Което не е съвсем сигурно.
Решенията на кримския Върховен съвет засега променят не само хода на украинската криза, но и отношенията между Москва и Киев, а до голяма степен и между Русия и Запада. Киев веднага обяви за противозаконни решенията на кримските власти и настоя бъдещето на Крим да бъде решено с общоукраински референдум. Въпросът е дали думата на Киев има достатъчна тежест.
От друга страна Кремъл заявява, че няма намерения да води война. Всъщност действията на Москва зависят от три фактора: какъв ще е резултатът от референдума в Крим, как ще реагира Киев и доколко радикална ще бъде позицията на Запада.
А Запада има освен позиция и интереси.
В Полша, в авиобазата в местността Ласк, заминават 300 американски военни и 12 изтребителя F-16 на ВМС на САЩ. Информацията обяви самият министър на отбраната Томаш Семоняк. По думите му американските самолети и военнослужещи ще проведат тренировъчно обучение в страната. Наблюдатели обаче смятат, че това е жест на подкрепа към Западна Украйна, която от доста време "тегли" чергата към раздяла с досегашното си статукво и иска да се присъедини към Полша или да се отдели. Има такива настроения, не е ясно само, доколко са сериозни или са плод на сепаратистки и националистически емоции.
В съответствие с подписаното през 2011 година полско-американско междуправителствено споразумение американски военни пилоти преминават обучение в Полша на ротационен принцип веднъж на четири месеца. Обучението трае от две седмици до един месец. Дали обаче в момента става дума за учение или нещо друго - все още не е ясно.
Последваха съобщенията за американския самолетоносач "Джордж Буш, който онзи ден пуснал котва в гръцкото пристанище Пирея. Американски спецчасти пък са на тренировъчен лагер в секретната база на остров Саламин.
Гръцките телевизии показаха самолетоносача в новините.
В същото време американският сайт Turner Radio Network RSS Feed развива новината с твърдението, че самолетоносача "Джордж Буш" ще навлезе в Черно море заради кризата в Крим. Самолетоносачът е съпровождан от 17 други кораба с различно предназначение. На борда на "Джордж Буш" има 90 самолета и вертолета, както и няколко истребители F-22 Raptors, считани за най-добрите бойни самолети в света в момента.
Подводниците, които ескортират самолетоносача, притежават осем ракети с ядрени глави.
Към Черно море плуват и ескадрените миноносци Truxtun и Roosevelt, както и самолетоносача Philippine Sea. Трите морски съда разполагат с около 300 крилати ракети с далечен обсег на действие.
В готовност са и частите на американката армия в румънската им база на Черно море.
Също и техните колеги в България. У нас базите на САЩ са в Ново село - пехотинци, военно-въздушната база в Безмер - осигуряваща транспорт за американски масти, военно-въздушната база в Граф Игнатиево и складова база в Айтос за техника и въобръжение.
Според договора между София и Вашингтон на територията на България може да има до 2500 цивилни и военни по едно и също време. При необходимост тяхната численост може да се увеличава с още 2500 души за три месеца.
Засега българското военно министерство мълчи какво се случва в тези бази. Гръцките, полските, румънските и турските военни редовно дават информация на медиите, но МО в София - не. Затова българите научиха със закъснение, че наши бойни МиГ-29 са прихванали разузнавателен руски Ил-20 на Трети март, на границата на териториалните ни води. Това не е просто пропуск, това е укриване на информация. И до момента никой не е обяснил какво всъщност се е случило.
Какво означава цялото това дрънкане на оръжие? Със сигурност не само показване на мускули. Руският военен флот е в бойна готовност, а показните стрелби на някои от корабите пред погледа на президента Путин, само доказват сериозните намерения на Москва да отстоява своите интереси с всички средства.
Наблюдателите, поне засега, смятат, че до въоръжен конфликт между Русия, САЩ и НАТО няма да се стигне. Много реално е обаче светът да се върне към добрата стара "студена война". Има достатъчно аргументи в тази посока.
Русия и САЩ са в икономическа криза. Вашингтон изнемогва пред необятния външен дълг на страната. Освен това президеът Барак Обама показа нерешителност към военни действия в сложни ситуации. Спомнете си Сирия, Иран.
Русия пък изгуби много от пазарите си през последните 20 години, губи и влияние в региони, където винаги е била приемана радушно. Такъв пазар бе доскоро Украйна. Въпреки това, освен ракети, Москва може да влияе на доста страни в ЕС и чрез кранчето на газта. Вече го направи през 2009 г.
В същото време САЩ и ЕС не крият намеренията си да работят още по-усилено за смяна на караула в Кремъл. Може и да се разбират до момента с Путин, но вече им е нужен прозападно настроен човек, с който да решават проблемите и намеренията си на масата, а не със самолети и кораби.
Анализи на разузнавателните служби на САЩ показват, че вълна от протест в Русия ще започне до няколко месеца. Мотив за недоволството ще бъдат нарушения на човешките права, настояване за повече демокрация, свобода на словото, както и ниският жизнен стандарт в страната.
Забележително е единомислието на Германия и Полша за събитията в Украйна. Такова не е имало повече от 75 години. И двете страни смятат на по-късен етап да се възползват от огромните залежи от шистов газ в Украйна (3-а в Европа). По тази начин ще отслабне газовата примка на Моква.
Англия не участва в преговорите в Киев, където са министрите на Варшава и Берлин. Премиерът Камерън не крие своето раздразнение от този факт и вече предупреди, че Русия трябва да плати скъпо за военната си авантюра в Крим. Някои го разбраха буквално. Само че ситуацията не е като по време на Кримската война от 1853-1856 г., когато Лондон диктува събитията и бойните действия между Русия и Турция, наричани в Истанбул Севастополското мурабе. Тогава Русия губи престиж и територии, но си връща тъпкано през войната 1877 - 1978 г, която за нас се превърна в Освободителна.
Самата Турция не е очарована от ситуацията в Украйна. В Брюксел се засилват настроенията срещу прибързаното приемане на нови членове в ЕС. Това означава безкрайни отлагания за Анкара. Това от своя страна ще стимулира протестите в страната. Дори всесилният доскоро премиер Ердоган вече допуска вариант за оттеглянето си от политиката. Ако иска да се спаси, ще трябва, освен да спечели следващите избори, да предприеме някакви отвличащи вниманието действия. Дали това няма да стане на българска територия? Чрез опит на Турция да защите правата на своите хора у нас - било заради вакъфските имоти, било заради нещо друго?
И Израел има свои интереси. Много от водещите политици в тази страна са с руски и украински корени. Политическата легенда и премиер на страната Голда Меир е родена в Киев. Израел има силно лоби в Украйна. Също и в САЩ. Тел Авив още не е обявил позицията си около Крим, а с нея ще се съобразят мнозина.
Несъмнено България също ще усети последствията от случващото се в Украйна. За първи път от години се налага на правителтвено ниво да защитаваме интересите на българите извън страната ни. Те са около 500 000 в Украйна. Засега не се задава изселническа вълна, но и това може да стане. Не се справихме със сирийските бежанци, няма основание да вярваме, че ще се справим и с нашите сънародници, ако тръгнат към старата си родина. Не защото не искаме, а защото ни липсва организационен ресурс.
Украйна е в центъра на световните събития вече няколко месеца. Имат ли участниците в решаването на проблема полза това да продължи неясно още колко време? Едва ли.
Възможно е някой да потърси отвличане на вниманието и пренасочването му в други географски ширини. Например чрез разпалване на военен конфликт със Северна Корея. Или евентуален сблъсък между Китай и Япония за спорните острови. Не е изключено да се появят и аргументи за разваляне на примирието с Иран. Вариантите вече се обсъждат от световни анализатори. Някои наричат похвата "измъкване от проблема чрез нов проблем". Тогава Москва и Киев ще трябва да се оправят сами.
Така че светът е изправен съвсем реално пред дилемата за "студена" или "гореща" война.
Някои наблюдатели сравняват сегашните събития с Карибската криза от 60-те години на м.в. Тя се разгаря през октомри 1962 г. В онези дни светът се оказва на границата на ядрена война.
Първите признаци на напрежение между СССР и САЩ възникват още през юни 1961 г. Тогава Никита Хрушчов за първи път се срещнал с новия президент на САЩ Джон Кенеди във Виена. Те обсъждали въпроса за границите на Германия след Втората световна война и разделянето й на Източа и Западна части. Обсъждали и ядреното въоръжаване.
САЩ искали да се забранят изпитанията с ядрено оръжие. Но Хрушчов не възприемал Кенеди сериозно и дори се шегувал с него. В Кремъл той го наричал "зеленичък" и твърял, че може да направи с него каквото си поиска. Затова и през лятото на 1962 г. Москва взима решение за разположи в Куба 42 ракети с ядрени бойни глави и бомбардировачи. Но скоро американското разузнаване доложило за наличието на съветски ракети в близост до САЩ. Кенеди реагирал незабавно и започнали дълги и трудни преговори.
Кулминация на кризата станала “черната събота” на 27 октомври, когато един от американските самолети-разузнавачи бил свален над Куба, а пилотът загинал. Американската армия била приведена в бойна готовност. Съветската - също.
Съветската страна трябвало незабавно да вземе решение как да постъпи. Вечерта на 27 октомври по московското радио било излъчено изявлението на Кремъл. В него се казва: “Съгласни сме да изнесем от Куба всички средства, които Вие смятате за нападателни. Съгласни сме да направим това, както и да обявим пред ООН за ангажимента си по този въпрос. Нека Вашите представители да направят изявление за това, че САЩ, от своя страна, отчитайки безпокойството и загрижеността на Съветската държава, ще изведат аналогичните си оръжия от Турция”.
Всички средства за масова информация в САЩ и по света незабавно публикуват обръщението. Американските вестници пускат извънредни издания. Напрежението спада и кризата приключва.
Именно след Карибската криза между Белия дом и Кремъл била установена пряка телефонна линия. С помощта на т.нар. червен телефон Москва и Вашингтон успяват бързо и оперативно да обменят зашифровани съобщения.
Как ще завърши сегашната криза е трудно да се каже в момента. Не знаем още условията и готовността на отделните страни да ги приемат. Освен това не са замесени само Русия и САЩ, а и целият ЕС. Разбира се Франция, Германия и др. страни вече показаха, че предпочиат диалог с Москва, а не конфронтация. Великобритания се заканва, но вероятно и тя ще направи отстъпки, особено ако й се припомни, че е приела радушно на своя територия десетки руски олигарси, някои от които с доста съмнителни богатства и репутация.
Ангела Меркел и Владимир Путин вече веднъж се разбраха зад гърба на останалие по случая със "златния затворник" Ходорковски. Няма кой да ги спре да го направят още веднъж.
От друга страна Китай и Южна Корея изчакват развоя на събитията, за да атакуват с примамливи предложения икономиката на Украйна. Те отдавна са влезли на този пазар, но в новата ситуация нищо чудно а изместят някои руски и западни компании, заради по-добри предложения и инвестиции.
Какво ще означава всичко това за самите украинци? Нищо добро. Ако Киев започе реформи, те ще са тежки, на моменти непосилни. Населението ще обеднее още повече и ще се появят антиевропейски настроения. В същото време крайните националисти ще продължат своя щурм в политиката. Западна Украйна ще продължи да търси път към Запада и Полша, но не е ясно с какви средства. Ултрадесните или ултралевите течения съвсем скоро няма да са по вкуса на обикновените хора, които ще трябва да мислят за хляба и семействата си. В крайна сметка всеки иска да живее добре сега, а не в някакво неясно бъдеще.
Така че дали "студена" или "гореща" я предпочитат войната народите - отговорът, за съжаление, не зависи от тях.
Николай Иванов
