Исковете на Главно мюфтийство рано или късно ще стигнат до Страсбург. В международното право има принцип на реципрочност. Най-вероятно там ще бъде заявено: „Ние ви върнахме екзархийските имоти, а вие не ни връщате вакъфските.” Това е много хитър ход от страна на турската държава, въпреки че вакъфските и екзархийските имоти не могат да бъдат слагани на една маса, коментира пред Фрог нюз Светозар Филипов.
Визитка:
Светозар Филипов е родственик на първия български екзарх Антим Първи. Заедно с покойната си съпруга основават фондация „Български църкви и манастири“, чиято цел е реставрация на българските храмове. Светозар Филипов е един от учредителите на „Обединени езически вероизповедания” заедно с Христо Бойчев, Николай Въжаров, Тончо Токмакчиев, Стефан Стойков, Елена Ваташка и Димитър Несторов. Членува в Обществения съвет на Комисията по вероизповеданията и парламентарна етика като представител на Национален форум “Обединение”.
Интервю на Ренета Попова
- Г-н Филипов, откъде ви хрумна учредяването на „Обединени езически вероизповедания”?
- Предисторията е, че на 16 юли 2013 г. председателят на НС Михаил Миков заедно с четирима народни представители внесоха проект за промени в Закона за вероизповеданията. Той се отнася основно до трудовоправните отношения на свещениците, отпадането на такса смет за молитвените домове и удължаване на давностния срок за вероизповеданията, което им дава възможност в рамките на още 10 години да могат да претендират за имоти. Историята с претенции за имоти започва от 39-ото Народно събрание. Декември 2002 г. беше приет Закон за вероизповеданията, внесен от депутата от НДСВ Борислав Цеков. Той даде възможност до месец декември 2012 г. вероизповеданията да подават молби, за да си търсят имоти. Проектът на Михаил Миков предлага удължаване на давностния срок с още 10 г. Събрахме се 7 човека и си направихме мозъчна атака как да отреагираме на заложената опасност в този проект за промени. Тогава Ники Въжаров предложи да регистрираме ново вероизповедание.
- Защо беше необходимо да се върнете чак в предхристиянските времена?
- Божията промисъл за строежа на молитвен дом е една. 99% от джамиите примерно са построени върху стари православни храмове, като за голяма част от тях дори са използвани материали след разрушаването им. Християнските храмове от своя страна са построени върху езическите капища - места, където и до днес могат да се видят жертвените камъни. От своя страна езическите капища са построени върху тракийски светилища. Като видяхме, че православната църква няма да вземе отношение по въпроса относно исковете на Главно мюфтийство, решихме да се върнем до езическите времена. Например в Ески Джамия в Стара Загора бяха направени разкопки и се видя, че джамията е построена върху православен храм, открито е езическо капище, както и тракийско светилище. Събрахме се и учредихме това езическо вероизповедание, за да можем да реагираме по някакъв начин на този проект за промени в закона за вероизповеданията. Много юристи ни казват, че това може да се окаже много правилен ход.
- Защо православната църква стои настрана от исковете на Главно мюфтийство, вместо да защити своите храмове?
- Не мога да отговарям от нейно име, но е факт, че Българската православна църква и Главно мюфтийство, както и голяма част от другите вероизповедания дадоха своята благословия за законодателните промени на г-н Миков. Православната църква видя възможност да си върне някои от храмовете, които са обявени за паметници на културата като Боянската църква, Земенския манастир, черквите, които са в Арбанаси, черквите в Несебър, Иваненския манастир и др. Като паметници на културата за тях грижа сега има държавата.
- Какво е развитието по проекта за промени на Закона за вероизповеданията, внесен от Михаил Миков?
- След неговия проект има внесени още три. На 18 юли 2013 г. Комисия по вероизповеданията и правната комисия казаха, че стоят зад проекта на Миков. Единствено на 24 юли Комисия по културата с председател г-н Стефан Данаилов отхвърли този проект и той не влезе в пленарна зала. Основните мотиви на Комисия по културата са, че реално нашата православна църква трудно би могла да се грижи за молитвените домове и православните храмове, които вече са културно-историческо наследство.
- Кои са подводните камъни, заложени в проектите за промени в закона за вероизповеданията?
- В настоящото 42 НС има вече внесени 4 проекта за промени върху Закона за вероизповеданията. Първият е на Михаил Миков от 16 юли, след това на 9 декември Димитър Дъбов, Пламен Славов и Татяна Буруджиева внесоха нов проект за промени, който касае паметниците на културата и галерии да не бъдат връщани. Края на януари „Атака” внесе друг проект за промени. От по-миналата седмица е внесен последен проект за промени, който е пак на Димитър Дъбов, Татяна Буруджиева и Пламен Славов и се отнася за храм паметника „Св. Александър Невски”. Последните два проекта още не са разглеждани от Комисията по вероизповедания, никой от четирите не е разглеждан в пленарна зала. Това че има толкова проекти за промени означава, че във вероизповеданията цари тотален хаос. Това, което в момента имаме като опасения, е, че никой няма желание да въведе ред в този хаос. За пореден път ще се окаже, че гражданските организации и движения ще бъдат тези, които ще въведат някакъв ред, вземайки нещата в свои ръце.
- Какво ви кара да смятате, че гражданските организации ще бъдат допуснати до вземането на решения по въпроса?
- На 9 ноември в Карлово хората излязоха за първи път да покажат, че нещо се случва и те не са съгласни с него. Протестът беше организиран от местни хора във връзка с решение на Окръжен съд Пловдив и съдия Мария Златанова да върне Куршум джамия на Главно мюфтийство. След този протест, въпреки че парламентът продължава да се държи неадекватно част от другите институции започнаха да се интересуват от темата. Може да се каже, че има някакъв успех.
- Карлово, Пловдив, Кърджали, Видин. Идентични ли са казусите?
- Не. Всеки е абсолютно различен. За момента се знае, че 2012 г. Главно мюфтийство има заведени 52 иска за 83 дела. Това беше съобщено миналата година от зам.-главния мюфтия и главния секретар на мюфтийството Ахмед Ахмедов. Сега се опитват да отричат и твърдят, че са 27.
- Карлово?
- Там Главно мюфтийство към момента иска 2 имота, заведени са 2 дела. Вакъфска собственост в Карлово, ако може изобщо за такава да се говори, има за 22 имота още. Единият от исковете е за Куршум джамия. Там с нотариален акт от 1923 или 1924 година се опитват да доказват собственост. Това е констативен нотариален акт с кошаревски свидетели. Има доста неточности, тъй като е написан по предишния правопис. Другото нещо, което адвокатът на Главно мюфтийство Красимир Руев обявява в своите защитни пледоарии, е решение на СГС от 4 юни 2013 г., което е съшито с бели конци. С него 27 районни мюфтийства се признават за правоприемник на вероизповедните общини и джамийските настоятелства от времето едва ли не на Османската империя. На първа инстанция се намери съдийката Мария Златанова в Пловдивския окръжен съд, която присъди Куршум джамия на Главно мюфтийство. Веднага община Карлово обжалва. 3 дни след като постанови това решение тази съдийка беше повишена в Апелативен съд Пловдив. Не съобщавам това тенденциозно, просто изнасям факт. На 7 февруари мина обжалването в Пловдивския апелативен съд, чака се в момента решение в рамките на месец.
- Пловдив?
- Исковата молба е за 4 имота в едно дело. Става въпрос за Чифте баня, паркингът на съда и за още два имота до Водната палата. В съдебна зала на 7 февруари не се яви свидетелят за Чифте баня. Адвокат Руев каза, че е на 96 години и живее в Турция.
- Кърджали?
- Там Главно мюфтийство иска Регионалния исторически музей, като това е четвъртият им иск. За първи път обаче те разполагат с прословутото решение за правоприемство от 4 юни 2013 г. Не знам какво се е случило в съдебна зала на 25 февруари, за първи път не ни допуснаха да влезнем. Нещо, за което и съдия Нели Куцкова нямаше обяснение, тъй като тези заседания не са закрити.
- Видин?
- Там претенциите са за Стария конак, който сега е музей. Предстоят претенции за хотел в Русе. Претенции много.
- Кои са отказите до този момент?
- Първият отказ беше за Враца от 13 юни 2013 г. Преди делата в Пловдив, българският съд отказа да върне Безистена в Ямбол. Ноември има отказ в добричкия окръжен съд. Отказите към момента са повече отколкото връщанията, което е много добра новина.
- Опасно ли е за етническия мир в страната намесата на националистическите партии в темата за вакъфските имоти?
- Факт е, че преди избори някой се заиграва с етническата карта. В момента именно на това сме свидетели, това е част от зара, от пъзела в играта. За момента нито една националистическа партия не е поискала дори и среща с нашето обединение, за да обсъдим случващото се. Според мен националистическите партии, независимо парламентарно представени или не, просто си правят добра пиар кампания. Обаче едно е да крещиш колко си загрижен по този въпрос, а в същото време да не правиш нищо. Единствено НФСБ от националистическите партии миналата година видяха заплаха в проекта на Миков, че Главно мюфтийство утре може да си поиска и Археологическия музей в София, „Св. Седмочисленици”, която е била Черната джамия. Те направиха подписка, което все пак е някакво действие. Законопроектът, който последно внесе „Атака” е може би стъпка към решаване на проблема, но въпросът е този проект доколко ще върви по-напред в НС.
- А футболните фенове?
- Футболните фенове аз не ги наричам така. За мен това са родолюбиви български граждани, които са любители на футболната игра. Те се обединиха – привърженици на Ботев, на Левски, на Локо застанаха рамо до рамо. На 9 ноември в Карлово бяха без клубни знамена и шалчета и бяха за България. На 25 януари 2014 г. в бившия хотел Тримонциум в Пловдив се събрахме на отчетно събрания, на което в протоколи ясно и категорично беше написано, че родолюбивите български граждани, любители на футболната игра ще бъдат навсякъде, където се гледат дела с искове на Главно мюфтийство. Записано е още, че това Сдружение на българските футболни привърженици ще подава уведомление във всяка община преди планувано събитие.
- Това беше ли направено в Кърджали?
- Не мога да кажа защо това не беше направено в Кърджали. За 7 и за 14 февруари в Пловдив имаше. Най-късно 48 часа преди събитието се попълва уведомление, в което се посочва целта на събитието, определя се приблизителният брой на хората, които ще присъстват, отговорник, за да се избегнат ексцесии, мястото и маршрутът на провеждане. Оставят се телефони на организаторите. Съответната община го праща към управлението на полицията и оттам викат организатора и се прави протокол за мероприятието. В Кърджали явно това не беше направено. По пътя имаше импровизирани на два пъти КПП-та. След проверка на документите ни, 5 км преди Кърджали пак ни спряха. Отново ни провериха лични карти и ни уведомиха, че в интерес на нашата безопасност трябва да ни ескортира автомобил на полицията. Най-вероятно отговорът на МВР заради засилените мерки за сигурност би бил, че мероприятието не е било заявено.
- Има ли някакво развитие относно делата на Главно мюфтийство след оказания граждански натиск? Има ли някаква реакция от страна на мюфтийството?
- След второто дело в Пловдив на 14 февруари имаше реакция не само от Главно мюфтийство, но и декларация от ДПС. В нея, разбира се, те осъдиха случващото се напълно, но аз лично съм доволен, че изобщо излязоха с декларация, по-лошо щеше да бъде, ако няма. На 16-и, два дена след Пловдив, бяхме поканени в предаването на Люба Кулезич заедно с Христо Бойчев. Дойде и адвокатът на Главно мюфтийство г-н Руев. Той съобщи, че е упълномощен от главния мюфтия да заяви, че Главно мюфтийство ще оттегли подкрепата си за проекта за промени за Закона за вероизповеданията. Малко е смешен мотивът – незрялост на българското общество, по-важното обаче е, че някой ще си оттегли подкрепата. Като си правих разбор докъде сме стигнали си дадох сметка, че за първи път сме успели да накараме Главно мюфтийство, реално и ДПС да предприемат конкретни стъпки назад. Оказва се, че гражданското общество ще свърши това, което не прави държавата. Липсата на декларации по темата показва, че има много заинтересовани страни в държавата това да се случва. Друга част пък разглежда това като възможност за кариерното си развитие.
- Използват ли се Екзархийските имоти в Турция по някакъв начин като разменна монета за вакъфските имоти?
- Вакъфските и екзархийските имоти не могат да бъдат слагани на една маса. За какви вакъфски имоти може да става въпрос, след като всичко е било собственост на султана и по време на османския геноцид в нашата държава, са придобивали тези имоти с ятаган. Те са платени с цената на кръвта на нашите прадеди. Не са имоти, които са дошли и са ги купили. При екзархийските имоти историята е по-различна. В Османската империя иноверните вероизповедания не са имали право на собственост. Затова българските духовници са предоставяли средства на родолюбиви миряни, които са купували с пари всичките тези имоти. Когато се създава турската държава, това отпада и те ги връщат с протоколи. Ние например имаме екзархийски имоти в Истанбул, Одрин. Преди 6-7 г. Главна дирекция по вакъфите в Турция и реално турското правителство качиха България на динена кора. Разрешиха да си поискаме отново тези екзархийски имоти. Към момента от 11 поискани имаме върнати 9 – 7 в Истанбул и 2 в Одрин. Един от имотите е мястото, където навремето се е намирала Дървената черква, а в момента се намира Желязната черква. Това е имот на княз Стефан Богориди, който го дарява. Има още един имот в престижния истанбулски квартал „Шишли”, който нашумя с това, че стойността му била 500 млн. долара. Може би всеки момент ще ни бъде върнат имот в Ортакьой, където се е намирало помещението, където Антим I е бил избран за първи български екзарх.
- Защо турската страна да ни е качила на динена кора?
- Едно е ясно – всичките тези искове на Главно мюфтийство рано или късно ще стигнат до Страсбург. Още на 18 декември депутатът на ДПС Хюсеин Хафъзов го заяви в комисия по културата и комисия по вероизповеданията. В Страсбург тези дела ще се гледат по първият протокол, който е за собствеността по Харта за правата на човека. В международното право има принцип на реципрочност. Най-вероятно ще бъде заявено: „Ние ви върнахме екзархийските имоти, а вие не ни връщате вакъфските имоти.” Това беше много хитър ход от страна на турската държава. Въпреки това аз съм оптимист и вярвам, че в Страсбург ние ще спечелим делата.
- Пътувате много в смесените региони с турско население. Какви са ви личните впечатления? Действително ли има толкова много български турци, които не знаят български?
- Любимата ми планина са Родопите и ги познавам много добре. Към момента е неприятно, че се рушат манастири и черкви, а никнат като гъби минарета на джамии. На много места в Родопите селата освен по една, вече имат и втора джамия. В малко село, ако не си поискаш на турски, и хляб не можеш да си купиш. Случвало ми се е не веднъж. Около въпроса за агитация на турски език има нещо, което ме изненада. Въпросното изказване на депутата на ДПС Хюсеин Хафъзов на 14 февруари от трибуната на парламента се случва в същия час, в който в Пловдив на Джумаята някой чупи прозорците на шикер дюкяна, а не на джамията. Подобно съвпадение за мен е странно и интересно. Все още не съм си отговорил на въпроса дали някой в пловдивския квартал Столипиново не е агитирал гражданите да тръгнат срещу този протест.
- Как се чувствате като потомък на екзарх Антим I? Това предопределило ли е интересите ви в този живот?
- Това беше най-голямата гордост на моето семейство, гордея се и аз. Ние не сме преки наследници, тъй като екзарх Антим I няма пряко потомство, ние сме по линия на една от сестрите му. По ирония на съдбата до 7 клас съм учил в училище с патрон Антим I. Първо в 49-то Основно училище, то изгоря и ни преместиха в 129 ОУ, което пак се казваше „Екзарх Антим I”. Моята баба винаги ми казваше, че трябва да съм образец след като съм в училище, кръстено на моя пра-пра дядо. Аз пък бях най-големия хашлак. Реално от 25-години съм в църковно-интригантската тема по някакво стечение на обстоятелствата. Генно ми е заложено да се интересувам от делата свързани с Главно мюфтийство. Много обикалям и по манастири, не само в България, а и като пътувам в чужбина. Религията и културата са нещата, които ме интересуват най-вече.
- Какъв е вашият коментар за раздорите покрай Троянския манастир?
- Имам си едно правило – мисля, че не е редно обикновените миряни да се месят в работата на Светия синод или на църквата като институция. Църквата реално е семейство, а вярата е във всеки един от нас. Като не ми харесва манастир или черква, има къде да отида на друго място. Това семейство, наречено Българска православна църква, предполагам много добре знае къде ги стяга чепикът. Но не мисля, че случайни хора трябва да вземат отношение. Те сами трябва да си намерят пътя и истината да преодолеят нещата.
