Легендарната
певица говори за Раул Кастро, традициите на кубинския джаз и нейните
отношения с правителството. Омара е посещавала няколко пъти България, а през
2005 година запя на летище София „Моя страна” на Емил Димитров.
В Москва се проведе фестивал под мотото „Viva Cuba!”, а основна атракция на събитието бе – Buena Vista Social Club - вече почти митичен музикален символ на Острова на свободата по цял свят. В руската столица бе и един от големите режисьори на днешното кино – Вим Вендерс, както и Омара Портуондо – и двамата са идвали в България, и по един особен, загадъчен начин са се превърнали в близки и същевременно екзотични за родната публика. Омара Портуондо отговори на въпроси на руски журналисти.
- Очаквате ли някакви сериозни промени в Куба след като Фидел предаде властта на своя брат? Или това са просто символични действия?
- Това е обичайна промяна. У нас всичко е добре. Такива неща могат да се случат във всяка страна. Сега Раул е наш лидер и той се старае да адаптира страната ни към съвременните темпове на живот. Естествено това ще отнеме известно време, но аз смятам, че той ще се справи и всичко ще премине гладко. В Куба няма такива големи проблеми като в Европа с продоволствието например. И всичките тези неприятности, свързани с покачването на цената на нефта не са ни засегнали...
- Помните ли публиката от своите първи изпълнения и как тя се е променила през годините, как сега хората възприемат вашата музика?
-
Едно
време пеех пред работници, които по цял ден бяха на захарната тръстика, сега
пея пред съвсем различни хора. Моята публика е сегашната. Възрастни хора идват
да ме слушат заедно с далеч по- млади от тях. И младите получават не по- малко
удоволствие. Също така на сцената с мен има много млади музиканти, както и
много млади певци ме канят да участвам в техните записи. Поколенията се сменят,
но музиката няма възраст, тя има само качество.
- Каква бе реакцията в родината ви на големия международен успех, който имаше филма на Вим Вендерс „Buena Vista Social Club”?
- Всички кубинци, тези които живеят в Куба и тези, които са извън нея, бяха невероятно горди от този успех. Те знаеха колко сме добри и бяха много радостни, че чрез филма за това вече знае целият свят.
- А правителството?
- Правителството също. Всички бяха горди и радостни. Нашето правителство – това е правителството на Куба, те също са кубинци. За всички нас бе голяма радост да разберем, че хора от нашата държава са толкова успешни извън нейните предели. За кубинските музиканти нещата стоят малко по- различно, те винаги са имали възможност да пътуват, дори и в Съединените щати, ако имат желание. И преди, и сега, когато изнасяме концерти в Щатите идват кубински емигранти, за да вдишат малко въздух от родината. Въобще може да се каже, че Куба е щедра, когато става дума за нашата култура.
- Вашият личен живот промени ли се след заснемането на филма?
-
Не
мога да кажа, че нещо особено се е променило. Свикнала съм с безкрайни
пътувания. Buena Vista Social Club е много добре организиран проект. Всичко бе много добре подготвено.
Новините около нас се разпространяват с потресаваща скорост. То е като взрив.
Когато си талантлив и когато организацията е добра, се получава това, което
стана с нас. Ние имаме всичко – нашата музика, изпълнения, нашата енергия, но
имаше и пречки като блокадата на Куба, която не позволяваше съвсем музиката ни
да бъде видяна навън. Когато се появи Вим Вендерс ни показа възможността, която
имахме, и ние я използвахме.
- Как мислите, има ли сега в света на джаза някои, които да наследят идеите и традициите на Buena Vista Social Club? Ще бъдат ли те кубинци или, може би американци?
- Струва ми се, че никой нищо няма да наследи. Вие можете да се възхищавате и вдъхновявате, но въпреки това всичко следва своя собствен път, а не някой друг конкретно. В Куба се свири джаз от незапомнени времена. Дори преди моето раждане, а както е известно аз съм на доста години. Кубинците са много силни в джаза и много американци например са идвали да се учат от нас. И не само американци, а французи и руснаци също. Сега всичко е доста по- различно и объркано, корените на джаза станаха почти наразличими. Във всяко джаз изпълнение може да се открие и американска традиция и кубински елементи, латино...Но това не е най- важното. Важен е талантът и музиката.
превод: Александър Иванов
