Никой не умира и гафовете са позволени. В комичната опера в две действия „Пепеляшка или триумфа на добродушието” артистите могат да изглеждат и непохватни – така героите им стават много по-близки за зрителя, разказа пред Фрог нюз Вера Петрова – режисьорката на една от най-трудните в музикално отношение и изящни опери на Джоакино Росини.
От близо 40 години „Пепеляшка” не е поставяна на сцената на „Софийска опера и балет”. Интересът на режисьорката е провокиран от това, че Росини маха голяма част от магията от приказката на Шарл Перо и я приземява до човешката съдба и взаимоотношения. Тя си поставя за цел да открие близкото до нас - хората. Желанието на целия ни екип е да покажем, че светът ще стане по-добър и по-красив, ако започнем да се приемаме с особеностите на характерите ни, с нашите дефекти и качества, каза Петрова.
Росини прави хората съвсем актуално звучащи характери. В семейство, в което всички са с леки отклонения, но всеки си има своята страст и амбиция, постоянно възникват някакви конфликти. В това семейство израства и самата Пепеляшка. Операта завършва с голяма прошка – приемане на хората около теб такива, каквито са, колкото и да им е неадекватно поведението към теб самия. Посланието е предадено с едно намигване това е животът и аз ги обичам такива, каквито са.
Режисьорката си и има и най-любима героиня, която е изградила изцяло по нейн тертип. Появява се на финала със закачка към публиката, но не желае да я издаде – иска зрителите сами да я открият.
Всяка жена днес е съвременна Пепеляшка и върви по пътя да разкрие истинското си аз. Работата на всеки е да заяви себе си – това съм аз такъв, какъвто съм с моята суета, амбиции, недостатъци и обсесии. Всеки един от нас може да се разпознае в някой от героите.
Операта не е само за женската публика, а за всеки, който се опитва да открие себе си. Да, Пепеляшка се свързва обикновено с момичетата, които си мечтаят да се превърнат в принцеси. Мъжкият вариант на Пепеляшка е самият принц, който пък извървява дълъг път от това да е надут и цял живот да е бил хранен със златна лъжичка, до това да се влюби в една проста слугиня.
Друг любим образ на режисьорката е този на слугата, който се превръща в принц, държейки се доста непохватно. Това е една алегория на политиците, които като застанат на власт, не винаги успяват да бъдат адекватни на позицията, която носят.
Често депутати посещават салона на операта, разкрива Петрова, но тук те не са разглеждани като випове. Няма и ложа за специални гости, но за най-елитно се смята мястото по средата на първи балкон, където звукът и видимостта са най-добри. Би било хубаво политиците повече да се идентифицират с оперното изкуство, тъй като то носи слава на България в целия свят, изтъкна Петрова.
Росини е бил едва на 25 г., когато създава "Пепеляшка" по либрето на Джакомо Ферети, базирано на приказката на Шарл Перо. В „Пепеляшка” участват 3 състава и поради приближаващата премиера на голяма сцена от 11 март цари нажежена репетиционна атмосфера. Вера Петрова завърта целия текст общо 3 пъти на ден с всеки състав.
Репетициите на диригента Григор Паликаров му отнемат 3 месеца от живота и „няколко тубички Фастум гел” по думи на музиканта. Музиката на Росини е много трудна за изпълнение, "не можеш да скриеш и една нота, като бисерче всяка една е поставена на мястото й".
Участват наши и чуждестранни солисти като Габриела Георгиева, Мартин Илиев, Петър Бучков, Даниела Дякова, Оана Андра, Мария Джинга, Петя Петрова, Биляна Трайковска, Ирина Жекова, Милена Гюрова, Мартин Цонев, Милош Булажич, Хрисимир Дамянов, Атанас Младенов, Николай Петров и др.
Диригент е Григор Паликаров, сценографията е поверена на Боряна Ангелова, а художник на костюмите е Християна Михайлова-Зорбалиева.
Премиерните спектакли са на 20, 21 и 22 март от 19 часа.
Режисьорката Вера Петрова (с черната блуза) демонстрира как иска да изглежда героинята
За първи ден артистите репетират на голяма сцена
