Основен партньор на България си остава Европейският съюз, но при равноправни условия страната е длъжна да си сътрудничи и с Русия, и със САЩ. За това, а също и за особеностите на българската политическа кухня разказва в интервю за ИТАР-ТАСС лидерът на политическата партия "България без цензура" Николай Бареков
- Изглеждате доста уморен, предполагам, че е доста трудна задача да се създаде нова партия. Защо решихте да го направите? Защо избрахте именно това име - "България без цензура"?
- Нямах особен избор по въпроса дали да формирам партия и да вляза в политиката. Още като телевизионен журналист през последните години ясно обозначих позицията си и я затвърдих по време на февруарските протести през 2013 г., когато хората масово излязоха на улицата, изразявайки недоволството си от социалната политика на партия ГЕРБ и лично на г-н Бойко Борисов, неин лидер и същевременно глава на правителството. Тогава, на тези протести, нито една партия не реагира адекватно, включително и Българската социалистическа партия, както и партията, която се стараеше да създаде Меглена Кунева. Но нашата телевизия и аз в частност от все сърце подкрепихме този протест и той се оказа успешен – доведе до оставката на правителството и нови избори. След историята в Костинброд, когато разкрихме афера с допълнителни избирателни бюлетини и опит за фалшификация на изборите, аз преминах точката в посока на политиката, отвъд която няма връщане, и реших да създам политическо движение, което съвсем естествено получи името "България без цензура", тъй като протестните акции в страната вървяха под този лозунг. Бедността, безработицата и демографската катастрофа са основните проблеми на страната по мнението на собствените й граждани, но не и според предишното и сегашното правителства. Партията ни се създаваше отдолу, започна като народно движение. Имаме демократичен устав, всеки може да избира и да бъде избиран на ръководни постове в партията. Основни решения в партията се взимат от Националния съвет на регионите, ¾ от който се формират от жителите на градовете и областите на България. Днес ние сме истинска алтернатива на статуквото, на предишното правителство на ГЕРБ и на новата управляваща коалиция.
- Какво място заема Вашата партия, лява, дясна или центристка е тя?
- Ние сме центристка формация. Не сме нито леви, нито десни, ние сме политическият център. Без нас следващото управление на България не би могло да се счита за легитимно и просто няма как да бъде изградено, тъй като на практика нито ГЕРБ, нито БСП могат да управляват страната, без да влязат в коалиция с други политически движения. Ние сме готови на сътрудничество с всяка управляваща партия, но при едно условие – операция "Чисти ръце". Готови сме да работим с ГЕРБ, но не и с днешните й лидери – Бойко Борисов и Цветан Цветанов; готови сме да работим и с БСП, но не и със Сергей Станишев, който превърна своята партия в заложник на Движението за права и свободи. В Европа смятат, че благодарение на нас в следващия парламент две етнически партии – "Атака", която на практика е ксенофобска, националистическа партия, и ДПС, която е етнически капсулирана партия, няма да могат да изпълняват сегашната си балансираща функция. Това е добра новина и за българската демокрация, и за нашите партньори в Европейския съюз.
- Рейтингът на партията и Вашият личен рейтинг, особено в последните месеци, сериозно се повишиха. Това неочаквано ли беше за Вас?
- Това не ме учудва. Аз знам какъв ще бъде резултатът. Учудва ме само това, че конкуренцията подценява нашето движение. Когато стартирахме, аз знаех, че на европейските избори ще бъдем трети. Днес всички уважавани социологически агенции потвърждават, че точно така ще бъде. Това обаче е само началото. На мен лично ми се иска на европейските избори резултатът ни да бъде още по-сериозен, трябва заедно с БСП и ГЕРБ да се борим за първото или второто място. За България е нормално да има силна центристка партия. Социологическите изследвания потвърждават, че повечето българи се придържат именно към центристки позиции. 20% твърдят, че са леви, 20% - че са десни, а 30% определят себе си като центристи. Половината от привържениците ни също се определят като центристи, но е интересно, че около половината от тях на последните избори е гласувала за ГЕРБ и десни формации, а другата половина изобщо не е гласувала. Много центристи са гласували за БСП, просто за да не допуснат партия ГЕРБ до властта. Така че имаме доста сериозна електорална база, за да постигнем ръст.
- Какво място в сметките Ви заема движението Алтернатива за българско възраждане - АБВ?
- АБВ е проект на бившия президен Георги Първанов и той трябва да привлече част от гласовете на БСП. АБВ не ни е конкурент. Това движение имаше шанс да се пребори с нас в центъра, но Първанов реши да поеме към регионалните офиси на БСП, вербувайки именно там своите привърженици. За разлика от нас, те не привлякоха в политиката нови интересни имена. А ние имаме хора в парламента, имаме Росен Петров, който напусна голяма телевизия, за да работи при нас, имаме Красимир Каракачанов, който се смята за един от най-позитивните политици-патриоти в България. Господин Първанов не успя да формира около себе си нов кръг лица, той разчита на стари кадри – Румен Петков и Ивайло Калфин. Затова не виждам проекта АБВ никъде другаде, освен в борба с БСП на лявото поле.
- Каква е Вашата оценка за българо-руските отношения, как би трябвало да се развиват те?
- Едно мога да кажа със сигурност. Нашите привърженици казват, че основен партньор на България трябва да бъде Европейския съюз. На второ място с еднакъв резултат те поставят САЩ и Русия.
- С равен резултат?
- С равен резултат. Истината е, че през последните години българските политици използваха основно политическите отношения с Русия. БСП – защото искаха да угодят на избирателите си, декларирайки им приказки за това колко обичат Русия. ГЕРБ, за да угодят на електората си, обясняваха колко зле работим с Русия и как това не трябва да се прави. Ние сме на обратната позиция. С Русия не просто трябва да имаме равноправни отношения, те трябва да бъдат изгодни и на още по-широка основа. Какви са отношенията ни с Русия сега. Навремето Георги Първанов се хвалеше с "Големия шлем" с Русия (газопроводът "Южен поток", нефтопроводът "Бургас-Александруполис" и АЕЦ "Белене"), за това говореше и господин Борисов, но нито един от големите стратегически проекти с Русия не беше реализиран. Всичко отиде в хладилника, с изключение донякъде на "Южен поток", който се развива. Защо да не седнем и да не се договорим с Русия за тръгването на тези проекти? Да влязат в България нови инвестиции, за да дадат възможност на страната да продава електгроенергия. По времето на Тодор Живков, давам този пример, въпреки че не е толкова актуален, България търгуваше с Русия чрез политически целувки. Днес ние можем да бъдем политическата врата за Русия към Европа. Имаме добър партньор в ЕС в лицето на Германия, защо Русия да не бъде нашият голям партньор извън ЕС? Какъв е проблемът в това? За тази цел просто трябва да отделим политиката от икономиката. Ние подкрепихме инициативата за строителство на седми реактор в АЕЦ "Козлодуй" от американската компания "Уестингхаус". Но ако има добри условия и изгодна оферта от руска страна, защо да не построим и "Белене"? Ако българското правителство не затъва в дългове и това е икономически изгоден проект, той трябва да бъде реализиран, ние ще го подкрепим. Русия е естествен партньор на България. Българският народ харесва руския народ. Ясно е, че съществуват политически проблеми, но те не трябва да спират икономиката. Защо да не се помисли за изцяло облекчен визов режим с Русия? Как е възможно руските граждани, най-големите инвеститори в лично качество в България, купуващи жилища и създаващи фирми, да чакат унизително дълго получаване на виза за влизане в страната. Как може руско семейство да живее в България, а бащата, работещ в Москва или Санкт Петербург, да трябва да получи виза? Трябва да се направи така, че виза да се получава на аерогарата за минути.
- Колко внимателно сте проучили двустранните икономически отношения?
- Потенциалът за бизнес отношения с Русия не е реализиран и на 10 процента. Навремето в България съществуваше цяла индустрия, която обезпечаваше нуждите на Русия по няколко направления – и в продукти от селското стопанство, и в леката промишленост, и в експорта на оръжие. Днес нищо от това не съществува. Заводите са разрушение. Северозападна България – Видин, Враца – навремето бяха овощната плантация на Съветския съюз. Днес няма нито един преработващ завод от този тип. Не можем да изнасяме нито консерви, нито пакетирана продукция, просто защото не можем да я преработим. Имаме идея да създадем съвместни с Русия производства за преработка на плодове и зеленчуци с държавно участие. Каним сега и ще поканим и когато поемем управлението на държавата всички руски държавни и частни фирми като равноправни бизнес партньори.
- Въпросът ми касаеше преди всичко атомната енергетика. Защо решихте да подкрепите проекта на "Уестингхаус", по-скъп от "Белене" и по-продължителен като реализация?
- Ще строим реактор с "Уестингхаус", това е повече от гарантирано. Най-вече заради това, че за нас в България е важно да имаме различни източници на енергия. Русия е основният ни партньор, но България не може да си позволи да бъде изцяло зависима в енергийната сфера от Русия. Прост пример – проблемите между Русия и Украйна като бумеранг се връщат към България, която става без вина виновна. Освен това за нас Америка е също толкова важен партньор и сме длъжни да работим с нея. Днес светът се връща към двуполюсния модел. След разпада на Съветския съюз, което беше наречено от Владимир Путин "най-голямата геополитическа катастрофа на 20 век"... Тук не съм съгласен с него, защото най-голямата катастрофа е Втората световна война, която на практика опустоши населението на СССР и други страни. Предполагам, че светът се връща към двуполюсния модел. Защо пък Европейският съюз в този случай да не играе ролята на своеобразен баланс между двете велики сили Русия и САЩ. Вие и американците водите на различни нива стратегически битки – и в Близкия Изток, и, както виждаме сега, в Европа. България трябва да има балансирани отношения с двете велики сили. Ако съумеем да балансираме енергетиката с всяка от двете страни, то това ще означава и спокойствие за българския народ, и удовлетворение. Трябва да се възползваме от това, че Русия в този момент е държава, която има много природни ресурси и много пари, ние сме длъжни да се възползваме от това.
- Вашата позиция по отношение на Украйна?
- Аз имам публична позиция. Ние в Украйна имаме свои интереси, около половин милион души живеят там, българско население, което е било изселено от Турция в Украйна. Ние сме длъжни да защитим правата му. Не поддържаме ограничаването на правата на малцинствата, забраната да говорят на родния си език. Смятам, че активна роля в регулирането на конфликта трябва да играе Европейският съюз. Критикувам ЕС, който подхожда пасивно към ситуацията. Украйна не може да бъде геостратегическо поле, на което Русия и САЩ мерят сили в 21 век. Разбирам, че отново влизаме в период на Студена война, това е лошо за гражданите на Европа. Затова ЕС и България са длъжни да направят всичко, за да може Русия и Украйна да седнат на масата на преговорите. Това, което виждам днес, автомати и воини с една вяра и един език, които застават един срещу друг – това не е нормално, недопустимо е. Апелирам към ОССЕ, което трябва да балансира отношенията между Русия и Европа, апелирам към ЕС, който трябва да бъде по-активен. Но моята позиция, като лидер на значима политическа сила в България, е че България и Русия са длъжни да заровят томахавките и да седнат на масата на преговорите. Проблемът на Украйна не е национален и не е етнически, когато в пордължение на много години работи корумпирано правителство, събитията завършват именно по такъв начин. Проблеми с корупцията в Украйна имаше правителството на Тимошенко, за съжаление Янукович завърши политическия си път по същия начин.
- А въпросът за легитимността на властта?
- В Украйна се случи революция, винаги след революция се поставя въпросът за легитимността. Но най-важното сега е спокойствието. Смятам, че всяка страна в конфликта има право на своята гледна точка. Сядайте на масата, използвайте посредници и се договаряйте. Най-добрият партньор в преговорите между Русия и Украйна са страните от бившия Съветски съюз. Най-важното сега е да се предотврати въоръженият конфликт, а след това да се проведе международно разследване в Украйна, за да се установи кой е виновен за жертвите.
Разговорът проведе Игор Ленкин, София
