На 14 юни 1972 г., в 13.18 часа на летището на Долна Митрополия се разбива самолет Л-29. В него се намират като инструктор ст.лейт. Чавдар Джуров и лейн. Венцислав Йотов, които са излетяли двадесет и четири минути преди това – без да се разпишат в контролния лист, за изпълнение на упражнение № 16 (полет в закрита кабина по уреди в зона). След челния удар в земята и двамата пилоти загиват.
Случаят е един от стотиците подобни в комунистическата армия, но това, което го различава е, че една от жертвите е синът на тогавашния министър на отбраната Добри Джуров. Добри Джуров има двама сина и дъщеря – Спартак , Чавдар и Аксиния. През 1941 г. губи друго дете още като бебе. На това мистериозните ориенталци му казват лоша карма. Потърпевшите от комунистическата престъпления и тирания свързват тази масова загуба на деца сред висшата комунистическа номенклатура с възмездие от онзи, горе. Трудно ми е да отсъдя. Кесаревото - кесарю, Божието – Богу, а архиварското – на архиваря.
В архивите на военното-контраразузнаване (ВКР) попаднах на цялото разследване на случая, което показва, че днешна България и тогавашната НРБ не се различават особено, поне що се отнася до властта на „слуховете“. Нека разсея част от тъмата по този случай, както правя това за десетки други случаи вече две години в този сайт. Буквално дни след произшествието плъзват слухове, че синът на министъра е убит. В сведение от ВКР резидента „Костов“ във военно-въздушното училище в Долна Митрополия, са обобщени коментарите на катастрофата в Трети учебен авиополк (УАП). На 17 юни с.г. майор Александър Дяков, метеоролог към АМС на училището, безпартиен, споделя пред резидента (майорът разбира се не подозира, че неговият приятел е резидент на военното-контраразузнаване), че „Чавдар Джуров и Венцислав Йотов са били убити…“. Два дни по-късно по време на държавния узпит по физическа подготовка със 522 кл.отделение, полк. Александър Вълчев, началник катедра „Електрооборудване“ към УО на училището, заявява отново пред резидент „Костов“ , че „някои големи началници досега на три пъти са създавали условия за убийството на Чавдар Джуров“. Всички тези данни са докладвани от резидент „Костов“ на оперативния работник на ВКР за ВНВВУ „Г. Бенковски“, който ги предава на ОР Лачев. Лачев пише резолюция до тогавашния началник на военното контраразузнаване ген. Васил Терзиев, партизанин-терорист преди 9 септември и началник на ВКР в периода 1953-1973 г. В резолюцията ОР Лачев пише следното:
„Др. ген. Терзиев, в духа на горните коментари бяха установени и други по време на разследването на катастрофата. Считам че в момента не е целесъобразно да се информира др. Министър Джуров, но др.др. ген. Семерджиев и Добрев следва да се запознаят.“
Началникът на ВКР Терзиев поставя следната резолюция:
„Др. Лачев, необходимо е по-цялостно да се изучи въпроса и тогава да уведомяваме МНО. Не бива да се задоволяваме само от данните на един сътрудник“.
В архива се открива и ръкописна резолюция на тогавашният зам.министър на вътрешните работи с ресор ДС Григор Шопов – полуграмотният магазинер преди 9 септември, който командва ДС три десетилетия след тази дата. Вижте „клинописното“ му писмо във факсимилето тук и сравнете с изследването, което публикувахме пак във Фрогнюз през февруари миналата година („Полуграмотният магазинер Григор Шопов командва 30 години Държавна сигурност“) Григор Шопов пише следното: „Др. Министър, това са коментарии в основата на които има нещо верно. Трябваше да ги получим по рано и да вземем мерки. Считам, че не бива да уведомяваме още ръков. на М.Н.О.“
Междувременно Тодор Живков изисква информация за случая и ВКР започва да събира допълнителни и доста по-сериозна сведения. И картината започва да се избистря.
Истинските причини за катастрофата нямат нищо общо с първоначалните недоказани и със стойността на слухове подмятания. На 3 юли 1972 г. в явочна квартира „Комета“ в Плевен агентът на ВКР „Петров“ дава сведение пред полк. Цеков, в което съобщава, че по отношение на Чавдар Джуров са правени компромиси от неговите началници, изтъквали са го като добър пилот, планирали са му полети много повече от другите летци, за да си спечелят благоволението на неговия баща. Всичко е правено със сметка - единият от инструкторите на Чавдар Джуров, майор Цветан Стойковски отива да следва във Военно-политическата академия в Москва, а другият, подп. Делиев получава нова квартира. В сведението на агент „Петров“ има следният детайл, който би могъл да събуди някакви конспиративни обяснения за смъртта на сина на Добри Джуров:
„Установено е, че двигател тип ВГ-1 идващ от ремонт от МРЗ „Г. Димитров“ – Пловдив е с незавита гайка на една от шпилките съединяващ задната ферма с компресори. Това е установено от техника на самолета мл.лейт. Любен Йотов и докладвано на инженера на авиоескадрилата подп. Ковачев. Същият наредил да се впише, че дефектът е отстранен и самолета допуснал до полет.“
В „Сведение от полк. Александър Вълчев“ от 13 юли се появява информация, че не става дума за умишлени действия, които са целели „убийството“ на Чавдар Джуров, а всичко е резултат от стремеж за показност и слагачество пред бащата Добри Джуров.
Пренебрегнати са елементарни правила и изисквания, пренебрегнати са неколкократни знаци, че синът на Джуров демонстрира видима липса на тренираност, има проблеми с вестибуларния апарат. Още когато Чавдар Джуров е готвен за поставянето на рекорди по височинни парашутни скокове, се случват неща, които ясно са показвали, че той не е подготвен за това. В края на 60-те, когато е извършвал самостоятелен скок от голяма височина за поставяне на рекорд, Чавдар Джуров не е преминал последователна и пълна подготовка. Издигнат на голяма височина, той заспива от кислороден глад и се наложило самолетът да се върне. Буквално на следавщия ден се прави втори, високорисков опит. Скоро след това, на парашутни скокове за поставяне на световен рекорд на групов скок, пак поради неподготвеност при напускане на самолета, десният му ръкав и шланга за кислородната уредба са били почти отрязани и Чавдар Джуров оцелява по чудо. При трети опит за поставяне на световен рекорд за скок от голяма височина, въжетата на парашута му се заплитат около шията му и той се приземява в плумъртво състояние. Но оцелява за втори път по чудо. Натегачеството на началниците на Чавдар Джуров пред неговия баща стига до много типични за онези години измерения. Полк. Вълчев свидетелства, че Добри Джуров дори е питал заместник-министъра на отбраната и командващ войските на ПВО и ВВС Христо Добрев дали не е рано Чавдар Джуров да бъде назначаван за командир на звено, но Добрев докладва, че това се прави по предложение на командването на училището в Долна Митрополия и че по всяка вероятност е оценен правилно. През ноември 1971 г. ст.лейт. Чавдар Джуров е назначен за командир на звено.
В сведението се споменава, че подп. Андрей Първанов е препоръчвал Чавдар Джуров да се откаже от полети, тъй като не е издържал при височинни условия и са констатирани заспивания от него в самолета. Агент „Киров“ на ВКР пише дословно следното сведение, в което цитира убийствените със своята прямота думи на подп. Андрей Първанов, който на 14 юни 1972 г., към 14.00 часа след кацане от задача по търсенето на падналия самолет казва следното:
„Не го открих никъде, но за мен, той се е убил, положително е станала катастрофа. Ако не се е самоубил сега, това ще стане утре, защото никой досега нямаше смелостта да каже на баща му, че от него летец няма да стане. Имало е случай, когато капитан Джуров е заспивал на лоста за управление на самолета по време на полет. Моят приятел (това е самият агент, в сведенията на агентите и секретните сътрудници доставяната от тях информация е описвана като дадена от „техни приятели) е направил опит да се противопостави на твърдението на подп. Първанов, като е казал, че това е невъзможно, но той отговорил, че това се е случвало и при него. Същото е потвърдил и подп. Васил Василев, който е казал, че това се е знаело от много отговорни командири, но същите са лансирали кап. Джуров пред родителите му и по-висши командири.“
Подполковник Андрей Първанов веднага е привикан от ВКР и пише „Сведение във връзка с катастрофата на кап. Чавдар Джуров“ , в което още в началото директно посочва че „една от причините е нарушаване на режима на полета и малкия летателен опит на двамата летци“. В същото сведение подп. Първанов посочва, че по време на приятелството му с Чавдар Джуров, същият му се е оплаквал, че получава притъмняване пред очите при претоварване повече от 6,5 G. „Разговарял съм с офицери, че същия имаше тая способност да заспива, както седи в компания“ допълва подп. Първанов.
Окончателните заключение на разследващите, относно катастрофата от 14 юни са следните:
- Нарушена е т. 154 от НПП (Наставление производство полети) – 65 мин. За времето между двете смени – сведено е до 18 минути
- Неправилно се разбира и тълкува т. 205 от НПП от ръководния състав на авиополка в резултат на което неправилно е разрешен полета на ст.лейт. Ч. Джуров и лейт. В. Йотов
- Със започването на полета не са задействани осигуряващите средства – летищната радиолокаторна станция, магнетофоните за запис на разговорите с пилотите, командния пункт и др.
- В ръководството на полета са допуснати редица слабости (не е осигурен радиолокационен контрол за полета на самолета в зоната и късно е реагирано на липсата на данни от летищната радиолокационна станция. От започването на полета до забиване на самолета в земята не е имало никакви данни за същия от радиолокаторната станция, не еконтролирана дейността на стартовия наряд в резултат на което не е проследен маньовъра за отлитане на самолета в определената му зона)
- Планирането време за изпълнение на упражнение № 16 с набор на височина до 7 000 м не съответства на възможностите на самолет Л-29
- Налице е неправилно разбиране на реда за извеждане на самолета от сложно положение
- Някои от инструкторите, вкл. и ст.лейт. Джуров не са спазвали указанията за въвеждане на самолета в сложно положение, а именно във възходяща или низходяща спирала, а са карали курсистите да затварят очите си и инструкторите са поставяли самолета в гръбно положение.
- Познанията на голяма част от летателноинструкторския състав, към който е спадал и ст.лейт. Джуров не са съответствали на задачите. При проверка на тези познания, повече от 70 % са получили слаба оценка.
Заключението на доклада е, че „вина за тези слабости наред с командването на полка и училището имат и оперативния работник майор Върбанов и началника на отделението полк. Цеков, поради това, че не е своевременно са доловили сигнали по тези слабости, въпреки че има агентура сред техническия и летателен състав.“
Какво препоръчват векерейците за предотвратяването на подобни ситуации ли?
„Наредено е на отделение 1-во да придобие необходимото количество агентура от летатателния и технически състав…“
Година след произшествието си заминава като началник на военното контраразузнаване (ВКР) и ген. Васил Терзиев.
Антон Тодоров
