Владислав Иноземцев (45 г.) е професор по икономика и директор на Центъра за постпромишлени изследвания в Москва. Във Виена той е по покана на Института за науките за човека. Русия може да се чувства окуражена за по-нататъшно разширяване от слабите западни санкции, казва икономистът.
– Възможно ли е Западът да се е измамил в своята оценка на правителството в Москва? Има ли въобще стремеж у водещите руски политици към сътрудничество?
– Разбира се, че искаме икономическо сътрудничество - не само с Европа, но с всички. Вие обаче като че ли не искате да научите своите уроци. Искате да сключвате договори, които са печеливши за вас. Вие искате достъп до пазари. Путин пък смята, че Русия е повече от типичната национална държава, че той е отговорен не само за собствения си народ, но и за хората отвъд границите ни, които той разглежда като етнически руснаци.
– Достатъчно ли е желанието за икономическо сътрудничество, за да бъде разубедена Русия от идеите й за разширяване?
– Да. Но при положението, че върховното руско ръководство наистине бъде принудено да повярва, че икономиката ни е в реална опасност. Само че досега никой не е взел мерки, за да убеди Москва в това. Нито ЕС, нито САЩ са въвели реални санкции. Затова Русия може да се почувства насърчена да отиде още по-далеч.
– Т.е. сегашните санкции, които се отнасят до тесен кръг от хора, не са подходящи?
– Не! Тъй като тези хора са изключително маловажни за Путин. Почти всички, срещу които са приети досега санкции, са Nobodys, г-да Никои. Досегашното поведението на страните-членки на ЕС за мен е доказателство, че в действителност те не искат да се предприеме нищо сериозно.
– А какво ще кажете за "договора" на Путин с хората, които приемат неговото правителство толкова дълго време, защото страната се развива икономически добре?
– За 15 години, доходите се покачиха. Путин се радва на голяма популярност. Сега, след около една година, той обаче започва да търси врагове, които биха могли да забавят този растеж. И ще каже, че в този случай Западът и международната общност се опитват да застрашат икономиката, т.е. поради това би било абсурдно хората да протестират срещу него. Така би могъл спокойно да оцелее още две или три години.
– Имате предвид, че една териториална експанзия ще бъде струва доста скъпо за икономиката.
– Определено ще бъде така.
– Но тя няма ли да е твърде опасна за досегашния начин на управление на Путин?
– След 15 години във властта никой не остава предпазлив или рационален. Путин също. Той вярва в абсолютната си значенимост и важност, в месианската си предопределеност. Подозирам, че и досега едва ли е мислел толкова за икономиката. Всъщност има два вида загуби: Крим вероятно ще струва на Русия около 3,5 милиарда евро годишно. Това звучи много, но за руския бюджет не е така. По-големите проблеми са изтичането на капитали и лошият инвестиционен климат. Резултат от това може да бъде загуба на БВП от 1.5 до 2 процента. А ако Западът се реши на реални санкции, ще стане по-лошо.
– Но тези санкции може да бъдат скъпи както за Русия, а също така и за Запада.
– Разбира се. Но все още никой не е направил подробен анализ. Ако Европа загуби, например, 0.5 на сто от БВП, би било зле. Но това би могло да се компенсира. Ако обаче Русия изгуби 30 на сто от износа си, това е би било катастрофа.
– Къде опира, според вас, времевият хоризонт за кризата?
– Най-големият въпрос е дали Путин ще окупира източната част на Украйна. Неговата стратегия в момента е да дестабилизират региони, така че там да не се провеждат украинските избори. Ако успее да направи това, ще е в състояние да оспорва легитимността на новото украинско правителство. Избере ли да тръгне към нова инвазия, кризата ще отнеме месеци. Ако не – значи тя вече е свършила.
– Какво имате предвид?
– Сега имаме нова политическа реалност. Ако Западът не иска да промени нещо, може да има връщане към едни отношения, които бяха и досега. Руснаците ще бъдат доволни от това. Ако искате санкции, можете да ги предприемете. Резултатът може да е нова студена война. Последната продължи близо 50 години. Но не беше в криза, а при стабилно състояние.
– Какво може да направи ЕС, с изключение на санкциите, за да постигне това, което тя счита за своя цел: демократична Украйна и демократична Русия?
– Предлагам, европейците да не проявяват интерес към руската демокрация. Решение на Русия е в момента да бъде недемократична, тесногръда, азиатска страна. За разлика от украинците: Те още през 2004 г. избраха европейската перспектива, но тогава от страна на ЕС не последва реакция. Ако той замълчи и сега, това ще бъде знак за Русия, че Европа не е продемократична сила повече. Но ще има и друг сигнал: Ако украинците, които толкова много приличат на руснаците станат след 12- 15 години богати европейци? Успехът на Украйна ще определя до голяма степен и бъдещето на Русия.
превод от "Der Standart" - Frognews.bg
