България е сред източноевропейските страни, които се противопоставят на прилагането на санкции срещу Русия за инвазията в Крим, коментира Ройтерс и обяснява това с евентуални лоши последствия за икономиката ни.
Агенцията цитира изявлението на президента Росен Плевнелиев след Консултативния съвет по национална сигурност във връзка с Украйна.
Съветът излезе с обща позиция, че не признава референдума в Крим и резултатите от него, които доведоха до отцепване на полуострова и присъединяването му към Русия.
Изявлението на Плевнелиев дойде след като българският премиер Пламен Орешарски заяви, че страната няма да подкрепи икономическите санкции за Русия, преди Европейският съюз да направи оценка на ефекта от тези мерки - позиция, която според Ройтерс говори за предпазлив подход - типичен и за другите източноевропейски държави, били под руско влияние.
Европейските държави, били някога зад желязната завеса, има защо да се страхуват от руската агресия, но и от налагането на санкции срещу Русия. България, която задоволява около 90% от енергийните си нужди с доставки от Русия, ще е една от засегнатите държави, ако бъдат наложени санкции.
Единствената й рафинерия работи с руски суров петрол и единствената й атомна електроцентрала, която произвежда над 40% от електричеството, работи със съветски реактори на руско ядрено гориво. Русия е и най-големият вносител в България – 18,5% от вносните стоки идват от Изток. Миналата година 700 хиляди руски туристи, от общо 2.6 милиона, са посетили България, а приходите от туризма представляват около 13% от годишния Брутен вътрешен продукт.
Анализаторите смятат, че България трябва да преосмисли сигурността в енергетиката си. Посланията от екскомунистическите страни в последните дни говорят, че повечето от тях биха се противопоставили на опитите да се наложи по-високо ниво на санкции на Русия - на търговията и икономическите връзки.
