Този текст е един скромен опит да се отдаде заслужената и необходима почит към българските учени, конструктори, военни инженери и техници, а също и на колективите на Завода за ядрени прибори и дозиметри в Плевен и на съответния Институт към него, за създадения от тях уникален за времето си уред Рентгенометър-радиометър РР-51М, с който се извършваха измерванията за да изясни спешно радиационната обстановка на една огромна територия на бившия Съветски съюз, която влючваше териториите на Украина, Белорусия и западната част на Руската Федерация след злополучната аварията в Чернобилската АЕЦ “В
За събитията около аварията в Чернобилската атомна централа има изписани безбройни страници, но няма нито ред за това, че без приноса на България населението в тези райони дълго време щеше да е подложено на вредните за здравето йонизиращи лъчения от разпадащите се радиоактивни вещества, паднали от радиоактивния облак, изхвърлян от разрушения атомен реактор на земята, растителността, реките, водоизточниците, пътищата, сградите и т.н.
Датата 26 април 1986 г. от изминалия ХХ век е известна най-вече с възникналата авария с 4-ти реактор на атомната станция в района на град Припят в Украйна.
Денят е събота и поради предстоящ ремонт на АЕЦ са започнати операциите за изключване от експлоатация на 4-тия реактор.
В 01:24 мин. при една от операциите започва рязко повишаване на активността на реакцията и мощността на реактора. Това е съпроводено от неконтролирано повишаване на температурата в него, вследствие на което настъпва внезапно разрушаване на реактора с изхвърляне на облак от радиоактивна пара, частици, в т.ч. “горещи”, от радиактивното гориво в реактора и от другите компоненти на височина до 2,5 км.
Съобщение за аварията в България се появява на другия ден във вестник “Работническо дело” с малки букви с площ на около една снимка 3х4 см.
От този момент започва една епопея с участието на 600 000 човека, огромни финансови и материални средства за ликвидиране на последствията от аварията в района на централата в градчето Припят. Последиците са особено значими на територията на Украина, Белорусия и западната част от Руската федерация, а и в голяма част от Европа.
Всичко по-подробно може да прочетете на по-долу посочения сайт на руски език, но няма да намерите нито дума за проблемът, който се е стоварил на главите на съветското държавно, научно и военно ръководство – как да установят мащаба на радиоактивното замърсяване на всички територии на СССР, над които е преминал този “чернобилски облак”, а и от последвалите го емисии от горящия реактор, както и след като е загасен.
Има сигурни доказателства, че облака е “посетил” много територии, в т.ч. и далече извън територията на СССР, щом има съобщения от АЕЦ Студсуик в Швеция за установено повишаване на радиоактивното излъчване от неизвестен източник. Има съобщения за установено такова повишение на радиоактивно излъчване във Франция, а след около 0:30 ч на 29 април 1986 г. и в България, в района на Видин. След това, през периода 2-7 май в София, Плевен, Пловдив, Бургас и Варна бе установено наличието на високоактивни и високодисперсни “горещи” частици с много висока активност.
За наличието им, още в началото на м. май, съветското научно ръководство на ликвидиране на последствията от аварията (в лицето на акад. Е. Велехов и акад. Александров – създателя на реактора РБКМ), е уведомено лично от проф. Ц. Бончев от катедра “Атомна физика” на СУ „Св. Климент Охридски“. Проф Бончев бе инициатор и координатор на всички действия на научния потенциал по тези въпроси на СУ, при светкавично организирано и осъществено посещение в Москва тогава.
А какво е положението на територията на споменатите по-горе райони на СССР и с населението в него? Където има войскови поделения и в щабовете на ГО, които разполагат с дозиметрически уреди се води радиационно наблюдение, но уредите са с такъв праг на индикация на лъченията, който е значително по-висок от необходимия, тъй като тези уреди са предназначени за военно време.
В този период са извършени и редица други организационни и практически действия за да се нормализира жизнената и производствената дейност на населението във всички споменати засегнати райони. Проблемът на ръководството по ликвидиране на последствията по този въпрос се заключава в тотален недостиг на технически средства за радиационно разузнаване с обхват в ниските стойности на радиактивното излъчване. В СССР тогава има приет на въоръжение уред с удоволетворяващи технически показатели, но в много ограничени количества. Причината за това състояние на нещата е съществуващите дотогава ограничени потребности на СССР за такива средства - техни потребители са екипажите на космическите кораби и станции, подводниците с атомни двигатели, заводите за производството на такива реактори и атомните им електростанции. За тях е разработен специален уред КРБГ-1 с долен праг на индикация 0,25 mR/h, но с наличните количества се осигурява работата на екипите в района на централата, тъй като резервът от тези уреди е много малък и дори не може да се мисли с тях да осигури изпълнението на задачата за споменатата територия. Всичко това налага тогавашното ръководство на СССР да се обърне за помощ към страните от Варшавския договор и най-развитите страни от останалия свят. Във Варшавския договор страни производителки на такива средства бяха Унгария, ГДР и България. От останалите страни - САЩ, Великобритания, Франция, Федералната република, Япония... Отвсякъде получават отказ, не по някакви политически причини, а поради отсъствието на всякакви възможности – все пак в такива случаи става дума и за много пари. Всички тези страни, с изключение на една, обявяват, че не разполагат с такива подходящи средства - както по отношение на обхват на измерване, така и в необходимите количества, които те да осигурят в кратки срокове. Окомплектоването с такива средства е необходимо за състав от около 12 000 човека за тази огромна територия, което прави около 2000 разузнавателни дозора…
Това е уникална ситуация – невиждана и нечувана авария, с въздействие на радиоактивни вещества и лъчения върху населението на огромната част от континента, и наличието в целия свят само на едно подходящо техническо средство за осъществяване на установяването и контрола на тяхното разпространение и въздействие?
До 26 април 1986 г. на света е известно за възможните последици от въздействието на ядреното оръжие, в т.ч. и за възникването на радиоативно заразяване от “радиоактивния дъжд“. Разработваните, по това време и след това, технически средства за установяването на нивото на радиоактивното облъчване и за откриването и измерването на радиоактивното замърсяване на местността и предметите, са с най-нисък праг на индикация 0,5 R/h, което военните и медицинските експерти, съобразно тогавашните им разбирания, са оценявали за достатъчно приемливо за военни цели с оглед използването на живата сила в продължение на дните на една армейска операция. След завършването на последната за участниците се е предвиждал период на възстановяване и лечение.
Но в Република България към началото на възникването на проблема за изясняване на радиационната обстановка в СССР, има едно техническо средство, местно изобретение, с което може да се реши тази сложна и обемна задача. То е разработенои е прието на въоръжение в БНА и има наличен съответен обучен високо квалифициран технически персонал и създаден ефикасен производствен комплекс за неговото серийно производство – Завода за ядрени прибори в град Плевен, под ръководството на инж. Христо Иванов. При това тази дейност се е осъществявала в сградния фонд на бившия Плевенски затвор.
Това техническо средство е едно уникално творение на българската научна, инженерна, конструкторска, техническа и производствена мисъл по това време.
То е известно на специалистите в тази област с името си – Рентгенометър-радиометър РР-51М (който се интересува от него, би могъл да го потърси в мрежата).
То е разработено в началото на 80-те години (след 1971 г.) от български учени инженери и техници от химическата секция на съществуващия тогава Военно-научен институт към ГЩ на БНА, с най-дейното участие на подполковник-инженер Георги Еников и с помощта на специалистите от ИЯП в г. Плевен.
Рентгенометър-радиометър РР-51М, след приемането му на въоръжение в БНА, е произведен от Завода за ядрени прибори в г. Плевен. Към настоящия момент, 27 години след събитията, не съществува нито един от споменатите деятели: подполковник-инж. Г. Еников и неговите колеги от съответното научно звено отдавна са извън тази система, а сега и никой не ги замества в подобна дейност, а развойните и производствените структури – като ЗЯП Плевен и ИАП, са унищожени след 1989 г.
Как се стига до създаването и производството на Рентгенометър-радиометър РР-51М ?
Към 1970 г. в България за потребностите на БНА и ГЩ на БНА има разработен и произвеждан дозиметричен уред РР-51А с долна граница на индикация 0,05 R/ч и с лампово използване за обработка на регистрирания сигнал от гайгер-мюлеровите броячи, но всред експертното мнение на специалистите от ръководството на тогавашната ГО узрява мнение, че за жизнената и производствената дейност на населението, по най-различни причини и обстоятелства, тази долна граница е висока и специално за целта в страната ни трябва да се разработи техническо средство с много по-нисък праг на индикация. При това техническата база следва да се изгради на полупроводникова основа, което да позволява по-бърза реакция на по-ниски стойности на мощността на лъчението и по-голяма стабилност на обработката на сигнала. Започват обсъждания и консултации с високо компетентни специалисти от научните институти на страната ни и се стига до решението този най-нисък праг на индикация да бъде 0,02 mR/h (нула цяло, нула и 2 мили рентгена на час = две стотни от милирентгена за час; за сравнение до този момент най-ниският праг е споменатия по-горе).
След приемането на съответното решение ръководство на ГО на НРБ, нейните специалисти под ръководството на подполковник Еников разработват техническо задание и по тогавашния ред го адресира до ВНИ към ГЩ на БНА, а последният го възлага на химическата секция и на конструкторите от ИЯП в Плевен. Обсъждането на техническото задание и прегледа на съществуващите методи за индикация и измерване на тези лъчения показва, че за да се реши задачата е необходим нов подход и нови методи.
Как са подходили тези специалисти няма да коментираме, но през есента на 1972 г., те вече имат съответно решение и съответни прототипи, които представят пред съответната назначена комисия за обсъждане на адекватността им на техническото задание.
Последната заседава през същата есен в ИЯП в г. Плевен (и в която имах честта да участвам, като представител на ВМФ на НРБ).
Представените уреди притежаваха (за времето си) качествата на технически средства от ново поколение, както по отношение на използваните методи за индикация и измерване на такива лъчения, така и по отношение на захранването им с енергия, опростената подготовка за работа с тях, както и съответстващата на същите ремонтнопригодност и калибриране с еталони за съответните лъчения, при спазване на много лесно изпълними мерки за безопасност от страна на операторите по време на практическа работа с тях.
На съвещанието освен уреда за откриване и измерване на такива ниски стойности на радиоактивните лъчения, нашите специалисти представиха и едно техническо средство от ново поколение за измерване на дозата на облъчване с тези лъчения, която би била погълната от всеки облъчван с такива лъчения.
То е кръстено – дозиметър-фотометър, и може да отчита, както всяка ежедневна доза облъчване, така и натрупаната доза към даден времеви период и е предвидено да съпътства военнослужещия или който и да е човек като неговата лична карта или идентификационен чип, и те да се измерват на всяко измерващо-зарядно устройство от същия тип на всяко място.
С някои препоръки за усъвършенстване на постигнатото, на уредите е дадена положителна оценка и препоръка за производство.
В кратък срок производството им е започнато и в съответния срок всички поделения на БНА са снабдени с тях и личният състав обучен да ги използва по предназначение.
Практическото доказателство за това са действията на войниците, сержантите и офицерите от Химически войски и на ръководните кадри, военнослужещите и волнонаемните служители на ГО, а и на учените от СУ и БАН, след нощта на 29 април 1986 г., когато в района на Видинско за първи път се установява рязко повишаване на радиационния фон след Чернобилската авария и наличието на радиоактивно заразяване (замърсяване) на местността и предметите.
Подаден е доклад по дежурната служба за наличие на радиоактивно заразяване на територията на страната ни.
Какво е извършвано от научните среди, който се интересува може да намери съответната информация в мрежата.
В БНА, незабавно е отдадена заповед за непрекъснато контролиране за наличието на радиоактивни вещества в районите на поделенията и маршрутите за движението им и в районите, които могат да бъдат заемани от тях, а по службите на ГО – в районите на селищата в обсега на тяхната дейност.
Остта на движение на радиоактивния облак е установена по направлението Видин – Созопол още в първите два –три дни.
След установяването на първите данни за наличие на тези лъчения и заразяването с радиоактивни вещества, започва редовното им периодично измерване всеки ден в три определени периода, записване на резултатите в специални дневници и докладване на висшестоящите.
Междувременно по поделенията бяха отдадени разпореждания за извършване на контрол на постъпващите всички видове хранителни продукти и спазване на строги мерки за безопасност от военнослужащите и военните служители при осъществяване на ежедневната им дейност в поделенията и извън тях.
Този режим на работа във военните поделения продължи около 30 месеца, след което бе отменен с отпадане на опасността от външно облъчване и вътрешно заразяване на личния състав на БНА.
Това за Република България.
На 30 ноември същата година над разрушения реактор в Чернобил е завършено строителството на т.н. “Укритие” – саркофага на реактора, с който се постига прекратяването на емисии от процесите на деление и на енергия, радиоактивни частици и лъчения от разрушеният реактор.
През есента, началото на м. декември на 1986 г., след като основните работи по ликвидиране на последствията от аварията в района на станцията са постигнали основните си цели, а и е много вероятно да е постигната поставената цел при изясняване на радиационната обстановка в районите на трите съюзни републики, новият началник на управлението на химическите войски на МНО на НРБ организира и провежда еднодневен сбор на ръководния състав на химически войски на БА в района на Чаралица, на който са извикани да присъстват всички офицери-химици от ръководния състав на щабовете на видовете въоръжени сили, от обединенията и съединенията, от химическата секция на ВНИ към ГЩ на БНА и от старшия преподавателски състав на висшите военноучебни заведения на БНА (на който присъствам в качеството си на преподавател във ВНВМУ “Н. Й. Вапцаров”).
На сбора се изнесоха подготвените доклади за всички аспекти на събитията от възникване на аварията до момента на провеждане на сбора, както за известното в СССР, така и за всичко осъществено в нашата страна, заедно с поуки и изводи за бъдещата работа.
Вечерта след приключване на сбора по време на обичайната вечеря на масите в стола, подредени под формата на буквата “П”, без да има предварително обявяване за подобно събитие, в салона с участниците се появиха няколко лица, едно от които старият дългогодишен началник на управлението на химически войски към МНО генерал Александър Диков (сега покойник), един съветски генерал-полковник и още един или двама цивилно облечени граждани.
Настъпи оживление и организаторът на сбора ни представи гостите.
Оказа се, че пред нас е ръководителят на всички действия по ликвидирвне на последствията от аварията в Чернобилската АЕЦ, генерл-полковник Владимир Карпович Пикалов и в района на Чаралица е гост на последната част от сбора ни.
Впоследствие се изясни, че е пристигнал в страната ни с акад. Е. Велехов, но последният не беше сред цивилните лица.
След като гостите заеха места на масата на официалните лица, организаторът на сбора привлече вниманието ни и обяви, че генерал-полковник Пикалов има желание да каже няколко думи, в знак на уважение към нас.
Генералът излезе и застана на няколко крачки пред масата.
Първото нещо, което направи пред всички присъстващи бе да изкаже огромна благодарност от ръководството на Съветска страна, на съветския народ и на колегите ни от химически войски на СА, към всички причастни за разработката и производството на споменатия по-горе уред Рентгенометър-радиометър РР-51М.
Съветският генерал благодари за изключително ценната помощ по навременното му предоставянето в необходимите количества.
В речта си ген. полк. Пикалов посочи, че само благодарение на тази помощ съветските колеги са успели да изпълнят задълженията си пред съветския народ.
Настъпи мълчание... След това той завърши, като обяви, че иска по стария руски обичай да се поклони пред нас, за да изрази така по този начин благодарността, както на ръководството на страната си, така и на войниците, сержантите и офицерите от техните химически войски, а и на обикновените украинци, белоруси и руси, които са разбрали къде могат и къде не бива да извършват обичайните си дейности, да играят децата им и т.н.
И той три пъти се поклони, както са го правили русите в стари времена.
РР-51 МОт това негово изявление ние с изненада разбрахме, че през лятото на 1986 г. България е оказала изключителна и неоценима помощ на най-голямата държава в света с това тежащо само 1 кг приборче - РР-51М (сн. - автора).
Без това българско техническо средство при създалата се ситуация, най-голямата държава в света не би могла да се справи, а и никоя друга страна, включая и най-развитите в научно-техническо отношение.
Ако има някой, който може да обори този принос за историческото място и значението за българите, да заповяда.
Това пиша, защото считам, че това е уникален принос на българите, който е свъран с оказване на уникална помощ, в една изключително специфична човешка дейност - изясняване на радиационната обстановка на територията на три съюзни републики, а и на територията на нашата страна, след достигането на радиоактивния облак до България.
Нека се знае и помни, че никой друг освен българите не е бил в състояние през лятото на 1986 г. да преложи и осигури необходимото и подходящото техническо средство в необходимите количества за изпълнението на тази грандиозна задача.
На приложената карта са отразени местата, но след 10 г., на които е установено тогава, че е “валял чернобилският облак”. Много от падналите радиоактивни вещества са се разпаднали до безвредни, районите са били много по обширни, но главното е било, че са установени с българския РР-51М и така са се знаели от хората, които по силата на съдбата са се оказали в тези местоживелища.
Това събитие, поклона на генерал Пикалов пред българския научен и технически гений и българското офицерство, стана преди да му бъде присъдена най-висшата награда на СССР – Герой на Съветския съюз - на 24.12.1986 г.
Инж. о.з. полк. от Химически войски на БНА Веселин Тракийски
