В утрешния ден се навършват точно 10 години от трагедията край река Лим, при която загинаха 12 деца от град Свищов. На 4 април 2004 г. група от 34 ученици и 16 възрастни се прибира от екскурзия в Дубровник. По пътя шофьорът губи контрол над автобуса и той пада в коритото на река Лим. 38 души са спасени. 12 деца обаче загиват.
Десет години след смъртта на децата, родителите им вече се приготвят за годишнината. Казват, че болката не отминава. „Не, не се преодолява. Не е възможно. Няма човек който да е загубил близък... Това са естествени природни закони. Когато децата губят родителите си. Но когато стане обратното - това не е нормално. Не може да е нормално. Всеки ден е борба”, сподели пред bTV Венцислав Евтимов, родител на едно от загиналите деца.
При катастрофата Георги Манзаров е загубил любимия си син. Той заминал за Дубровник, вместо да отиде на абитуриентския си бал. Загиналият Юлиян се канел да стане футболист. Отишъл на екскурзията с голямата си любов.
„Последните думи, които моят син ми каза, когато си говорихме, бяха „Много е добре, изключително щастлив съм, имам много работи да ти разкажа.” И последната дума която ми каза беше - баща ми, обичам те. Моят син си замина с тая дума и аз съм щастлив.
Той е щастливец, той загина за любовта си. Колко хора са имали тази възможност?” казва бащата.
Днес в Свищов родителите на 12-те деца се готвят да отбележат десетата годишнина от смъртта на своите деца. Чистят параклиса, гробовете и алеите около тях. Казват, че времето вече няма никакво значение. „Не е нито по-трудно, нито е по-лесно, но като сме заедно като се виждаме, споделената болка е по лека и се научаваш да живееш с нея”, обясни майката Даниела Братова.
Най-страшните пет крачки в моя живот бяха в моргата в Сърбия, където трябваше да разпозная трупа на детето си. Това заяви в предаването "Дневен ред" бащата на 14-годишната Антония – едно от 12-те деца, които днес са известни като "Ангелите от Лим".
Всички са били живи при падането, тъй като автобусът се е движел по наклон. В него обаче освен деца е имало и много възрастни, които трудно са излизали през капандурата и са забавили процеса на евакуация. Децата, въпреки са по-подвижни, са останали на втори план. За минути ледената вода е парализирала телата им и те са останали вътре. Учителките са се прибрали на топло в хотела и не са продължили търсенето. Ако не е било това забавяне, щеше да се размине само с няколко наранявания, но нямаше да има жертви, допълни бащата.
Той и останалите опечалени родители смятат, че е имало опит да се прикрият причините за катастрофата. Само няколко часа след инцидента на мястото е имало кран, който трябвало уж да извади автобуса от водата. Ние обаче смятаме, че просто са искали да го пуснат в дълбокото, където да остане до дъждовния период. Техническите параметри на крана били такива, че той наистина не успял да извади автобуса, който отишъл още по-далече.
Трябваше да плуваме аз и още двама други бащи до него, за да докажем, че има как обучени и екипирани водолази могат да стигнат до него и да помогнат за изваждането му. В крайна сметка се оказало, че машината няма техническа повреда. Станало ясно, че шофьорът е заспал от преумора. Това се дължи на факта, че служителите от тези фирми бързат, за да може да се поемат колкото се може повече екскурзии за краткия период на ваканцията, смятат родителите.
