ИНТЕРВЮ

"Психотерапевтът не се меси в живота на клиентите си, напротив, провокира ги да преценяват житейските ситуации сами. За хипнозата има много митове, които не са верни", казва д-р Димитър Тенчев.

Д-р Димитър Тенчев е завършил Медицински Университет – София, магистър е по медицина и здравен мениджмънт. Преподава медицинска етика и социална медицина в Медицински Университет – София и има кабинет по трансперсонална психотерапия. Притежава сертификати с право за практикуване на хипноза и хипнотерапия. Член е на Българската асоциация по хипноза и хипнотерапия. Практикува и преподава трансперсонална психотерапия чрез дишане (пневмокатарзис) - rebirthing. Участвал е в семинари и обучения в областта на психотерапията в България и чужбина. E-mail: info@hypnoza.org 

Как най-общо можете да дефинирате понятието хипнотерапия и хипноза?

Първо, трябва да направим едно ясно разграничение между хипнозата и хипнотерапията. Хипнозата е естествено състояние на съзнанието, което е различно от “будното” по своята същност. Това е физиологично състояние, при което мозъкът забавя своята честота. Той е пригоден 10-12 пъти дневно да навлиза в такива спонтанни кратки почивки. Мозъкът е така устроен, че да прави за 10-15 секунди подобни паузи, но в забързаното ежедневие ние ги прекратяваме, защото трябва да продължим да правим нещо следващо, а това генерира все по-големи количества стрес. С индуцирането на хипнотично състояние се стремим да направим такова “забавяне”, което да доведе до съответната промяна в съзнанието, като създаваме предпоставките за по-ефективна психотерапия. С по-прости думи при хипнозата има две страни - хипнотерапевт и клиент, при които се установява дълбока вербално-емоционална връзка, т. нар. рапорт. Рапортът е доста по-дълбок и ефективен от това да стоим и да водим разговор помежду си, както е в непреживелищните психотерапевтични практики. Може също да се каже, че това е установяване на връзка на доверие между терапевта и клиента, при която подсъзнанието на втория е по-отворено за осъществяване на позитивна промяна и подобряване на качеството на живот.

Хипнотерапията обединява похватите за терапия, които се осъществяват в състояние на хипноза. Всеки от опит знае, че умът не може сам да се справи със себе си. С това се обяснява ниската ефективност на много системи за позитивно мислене. Много хора са решили да направят известни промени в живота си, но въпреки взетите решения,не могат да ги приведат в действие и винаги ги отлагат за следващия ден или за следващата седмица. Точно това показва, че умът не може да се справи, а волята няма сила за фундаментални промени в несъзнаваната част от нашето съзнание. По време на хипноза подсъзнанието е по-отворено към промени в моделите на поведение и на мислене. Влияем му чрез въображението, което винаги побеждава волята.

За какво може да се използва хипнотерапията?

За всичко, за което може да се използва и психотерапията. На първо място се употребява при хора с проблеми, различни по своето естество. Например, придобилото популярност през последното десетилетие паническо разстройство, което добива ендемичен характер и е широкоразпространено в т.нар. развити, индустриални държави. Хипнотерапията е ефективна и при депресия, страхове, различни фобии, както и за отказване на различни зависимости - от алкохол, от цигари, в случаите на наркомания, хазартна зависимост, дори зависимост от интернет или компютърни игри. Тя може да се използва не само за освобождаване от нещо, но и за придобиване: по-високи творчески постижения, развитие потенциала на личността, релаксация и центриране в точката на вътрешната хармония и мир със себе си.

Има ли ефект? Ако съм пушач и дойда при вас за хипнотерапевтично лечение от моята зависимост, ще спра ли да пуша с едно посещение?

Не, несериозно е да се говори, че изведнъж може да се откаже един вреден навик, който е съпътствал живота на клиента с години. Разбира се, при всяка отделна личност е различно - имал съм случаи и с един сеанс да откажа пушач от цигарите, имал съм и такива, при които и след 10 посещения няма ефект. Хипнозата не е зомбиране. Много елементарно се представя тя от медиите и от третодивизионните холивудски филми. Тя представлява, както казах, колаборация, или съдействие от страна на клиента, при която аз провеждам по-задълбочен контакт с него. Правили сме опит с жена, която влиза в невероятно дълбока хипноза. Тя е пушач, но не иска да откаже цигарите, и въпреки направените внушения, не ги остави. Решаващо значение за ефективната психотерапия е умелото мотивиране на клиента, чийто усилия трябва да са насочени към креативна, позитивна и практическа промяна в качеството на живот. Хипнозата не е и сън, това също е важно да се подчертае. Това не е състояние, в което влизаш и после нищо не помниш.

Тогава какво изпитва хипнотизираният рецепиент?

Усещанията, както и въздействието, са различни и индивидуални при всеки. Обикновено се преживява като приятно релаксиращо състояние. Чувства се леко потъване, състояние, което граничи между сън и бодърстване, забавяне на дишането, трепкане на клепачите. Появяват се и интересни феномени, които се различават от обичайните състояния на съзнанието – регресия, трансова логика, липса на инициативност, нежелание за движение и говорене, анестезия, буквалност във възприятието и т.н. Тези феномени могат да бъдат умело използвани за постигане на целите на психотерапията.

В съзнание ли е клиентът?

Естествено, че е в съзнание, но необичайно по своята същност, при което възприятието е често променено. Това помага на клиента да разгледа проблема от друга перспектива, от нова гледна точка, което често е причина да се освободи от него с лекота и без повече борба.

По какъв начин хипнотизирате вашите кленти? Използва ли се онзи известен начин с махалото пред очите?

Да, съществува този начин, но той е доста остарял. На посления тренинг по хипноза и хипнотерапия, който водих, учениците ми бяха преброили, че съм използвал седемнадесет метода за индуциране на хипноза. Разбира се, в ежедневната практика те се свеждат до няколко основни. Съществуват вербални и невербални. Има бързи индукционни методи, съответно има и бавни. Един от способите, който употребявам, е кинестетичният, т.е. тежест в ръката и в клепачите, чувство за потъване и т.н. Има и визуални преживявания, например броите от 10 до 1 и клиентът си представя как слиза по десет стъпала, които са в различен цвят, и с всяко стъпало се потъва по-дълбоко и по-дълбоко. Разбира се, много зависи от гласа на хипнотерапевта - има определени моменти, при които се говори, синхронно с дишането на клиента. Има и бърз индукционен метод, примерно - доближавам двата пръста до очите на клиента постепенно, и още преди да са стигнали в непосредствена близост, той вече е в хипноза. Всичко зависи от светоусещането на човека и от там се избира и съответния индукционен метод. Затова предпотичтам да проведа предварителен разговор с него, и не защото не мога да го въведа в хипноза, а за целите на терапията трябва да познавам щрихите на личността му, а не само основния проблем, довел го в кабинета ми. Ето защо не всеки пушач се отказва от цигарите с еднакви методи и техники. Подходът е творчески, той е строго индивидуален.

Използвате ли за целта някакви странични медикаменти?

Не, те се използват в психиатрията. Това е едно много важно разграничение. Психотерапията има за цел да склони човек към самопомощ, така че да успее да се справя с проблемите си сам, със или без хипноза.

В никакъв случай няма такова нещо, никога не е бил регистриран подобен случай. Както е и мит, че човек споделя тайни, които не иска да сподели в състояние на хипноза.

Ето и някои от заблудите, които д-р Димитър Тенчев е разбил с факти в своя сайт: www.hypnoza.org

Заблуда: Слабоволевите хора са по-податливи на хипноза. Факт: В действителност най-добрият субект за хипноза са интелигентните хора, които имат способност да се концентрират.
Заблуда: Само малък процент от хората могат да бъдат хипнотизирирани. Факт: Всъщност всеки може да бъде хипнотизиран, въпросът е в каква степен (дълбочина). Някои хора наистина са по-податливи към хипноза от други.

Заблуда: Хипнотизаторът доминира над хипнотизирания.Факт: В хипнозата няма нито доминиране, нито подчинение. Хипнотизаторът помага да се изявят собствените способности в пълна степен, например при прояви пред многохилядна публика при наличие на паника и липса на опит при такива изяви.
Заблуда: Човек може да бъде хипнотизиран против волята му.Факт: В действителност съгласието е абсолютно необходимо, никой не може да бъде хипнотизиран против волята му. Заблуда: Хипнотизаторът има абсолютен контрол над вашия разум.Факт: Това е най-абсурдната Заблуда по отношение на хипнозата. Хипнозата не е упойка, която да ви остави безпомощни, никой не може да направи нещо срещу вашите принципи и морални норми. Хипнозата е средство за освобождаване от вредните навици, модели на поведение и усилване на собствените способности и дарби.
Заблуда: Хипнотерапията изисква състояние на дълбок транс.Факт: Проучванията сочат, че в 87% от случаите се използва леко или средно ниво на хипноза. Заблуда: Има риск да не се “събудите” след хипноза.Факт: Няма дори и минимална опасност това да се случи. Ако бъдете оставен по време на хипноза от хипнотизатора или процесът ще премине в естествен сън и след това ще се събудите, или ще излезете от това състояние скоро след като хипнотизаторът спре да говори.
Заблуда: Няма да осъзнавате и помните нищо от това, което се случва по време на хипноза. Факт: В състояние на леко или средно ниво на хипноза вие сте напълно наясно какво се случва по време на и след хипнозата. В дълбоко ниво на хипноза може да има амнезия. Съзнанието само избира дали да помни или не, така че това е ваш избор
Заблуда: Ортодоксалната медицина заклеймява хипнозата. Факт: Медицинските общества в САЩ, Канада, Австралия и страните от Европейския Съюз отдавна са приели терапевтичното значение на хипнозата. Един от най-видните психотерапевти на ХХ в.- Милтън Ериксон е провеждал терапиите на пациентите си в състояние на хипноза. В България хипноза може да се практикува само от обучени лекари, стоматолози и психолози.

Има описани в литературата случаи обаче, при които самият пациент не иска да излезе. Например случай с раково болен човек, в напреднал стадий, при който увеличаващите се дози морфин действат за все по-кратко. Въведен е под хипноза, правят се съответните техники за обезболяване, и точно по тази причина той не иска да излезе от това състояние. Било е негов избор да остане още известно време в хипноза, защото се чувства далеч по-добре. Болките са изчезнали.

Тогава клиентът или заспива, или излиза сам от състоянието на хипноза. При всички положения ще “се събуди” след известно време. Обикновено изваждането от хипноза е много по-бързо от въвеждането – може да стане за 10 секунди. Или пък вербално - казвам "когато си готов, постепенно се връщаш в обичайното състояние на съзнанието си. Ще се чувстваш напълно буден и по-добре от преди". Хипнозата наподобява на медитацията. Промените във функцията на мозъка са сходни. Все едно е да кажете, че някой може да не излезе от медитация.

Това е радостно да се отбележи, че в България се случва все по-често това, което съществува от години в страните, където психотерапията е вече стил на живот – САЩ, Англия, Германия, Франция... Българинът осъзнава своите екзистенциални проблеми и търсения и също се обръща за съвет и съдействие към психотерапевта. Психотерапевтът играе ролята на мениджър в живота му. Помага му да преодолее проблемите в сферите, в които е зациклил. Същевременно идват хора, които са видимо добре, но изпитват вътрешно неудовлетворение относно смисъла на живота. В това отношение психотерапията може да се разглежда и като вид духовен път към личностно и философско търсене. Чрез нея клиентът търси отговор на въпросите "кой съм, накъде отивам, какво правя, защо съм тук?". В този смисъл психотерапията има различни измерения и е многопластова. Едно от тях е да разберем каква е Мисията ни и какво би направило живота ни по-цялостен и по-удовлетворяващ?

При паническо разстройство мога да ви кажа, приблизително на около 70% от клиентите си съм успял да помогна. Но няма човек, на когото не може да се помогне, има хора, които не искат да се подобрят или излекуват. По някакъв абсурден начин им харесва да имат съответния проблем, защото той ги спасява от отговорностите да се променят или защото така им е удобно. Това е процес, който протича наистина много скрито в подсъзнанието и истината за това е често шокираща за клиента. В социалната медицина това състояние се нарича “намиране на убежище в проблема, респективно болестта”.

Разбира се, че има. Те също са с нашата психическа структура, но естествено, няма да спомена имената им, тъй като това е лекарска тайна и е нещо наистина лично. Психотерапията не е нещо срамно. Преди се считаше, че щом някой отива при психотерапевт, значи е луд. Припокриваше се терминът психиатър и психотерапевт. В последните години в обществото ни се прави вече тази разлика. Както споменах терапевта е своего рода треньор или мениджър на клиент с цел по-добри постижения, достигнати в полето на живота.

Напротив, моята задача е да постигна онова състояние, в което те сами да разграничават правилното от неправилното, да променят своя мироглед, да развият чувството си за самопомощ, не на последно място да открият истинското си аз и да се отърват от фалшивите социални маски и лицемерни роли, които са ги довели до дълбок вътрешен конфликт и разрив между желана реалност и безрадостна действителност, с която са се примирили.

Да. Аз не виждам защо може да се ходи всеки петък в някой нощен клуб или на чалга дискотека, а да не се посещава нещо, което не ти пречи и не те пристрастява, а те развива. Всъщност до голяма степен терапията зависи и от личността на психотерапевта. Може да се е научил на всякакви техники и да е обиколил десетки психотерапевтични школи, но ако не е личност, няма да има никакъв успех. Проблемът при съвременния човек е, че не слуша себе си, а останалите за това, какво да прави с живота си. В случая терапевтът помага тази мъгла да бъде разбулена. Помага да престанат да те манипулират. “Свърши това или няма да те обичам.” ” Направи онова както аз ти казвам или ще те уволня.” Така с времето неуловимо човек загубва себе си, неусетно се отказва от мечтите си и става поредната “тухла в стената на социума”, предава себе си и по този начин капитулира от правото си на лично щастие и разгръщане на дарбите, с които е роден. Моята основна дума в практиката е "Без компромис". Задоволяваш ли се с трохите, няма да ядеш хляб.

Ако той е достатъчно мъдър, би трябвало да се справи сам. Разбира се за да стане човек психотерапевт, най-малкото по време на обучението му, сам е преминал през психотерапевтичната практика, която ще прилага. Това е традиция, установена още от зората на психоанализата. Тук трябва да кажа, че всеки е имал и има тежки и неудовлетворителни моменти в живота си. Психиката е устроена като Вселената – дихотомично. Някой дойде ли и ми каже, че всичко в живота му е наред, значи със сигурност е за моя кабинет.

Интервю на Васил Василев