Петата седмица и Петата Неделя на Великия пост са подготовка за Страстната седмица. В Евангелското четиво на Петата Неделя се казва как Господ на път за Иерусалим, открил на учениците Си това, за което им говорил нееднократно, и отново потвърдил, че Неговият път е път на кръста, страданието и смъртта, и че първосвещениците и книжниците ще го предадат, ще Го поругаят и оплюят, ще Го бият и разпнат, и на третия ден ще възкръсне.
Учениците се ужасили, вървейки заедно с Него по пътя за Иерусалим, и не разбрали за какво им говори Господ. Иудейските месиански очаквания не съвпадали с тази реалност, с това развитие на нещата. Майката на апостолите Иоан и Иаков например помолила Господа нейните синове да седнат до Неговия престол, без да знае както и останалите, че пътят Господен е път на страдания, непостижими страдания, които те, Неговите ученици, ще разберат едва по-късно.
Кръстният път на страданията е определен не само за Него и Неговите ученици, а въобще за цялата Църква и за всички вярващи в Иисуса Христа.
Страданията са такова явление от този свят, от което няма къде да се скриеш. Сам Господ понесе страдания заради човешките грехове и беззакония, и Ги носи заедно с човека, намесвайки се в човешката история и извършвайки Своя изкупителен подвиг.
На тази земя без Божието откровение човек изобщо не може да разбере, че Бог е любов, че Бог е благо, даже ако за това говорят вече две хиляди години всички светци и отци на нашата Църква.
Бог е любов и пожертва Себе Си заради човека, затова и нашето страдание се облагородява чрез Неговия подвиг, извършен заради благото, заради истината, заради преображението на човека. Неговата Жертва е най-благородната жертва на този свят.
Но по същество, както мнозина казват, в самите страдания няма нищо хубаво и благородно, те нямат никаква ценност. Страданията обаче след Христовата Жертва и в Неговия домостроителен план за преображение на човешката личност вършат чудеса.
Едно такова чудо на преображение на човешката личност чрез страданията виждаме в примера на преподобна Мария Египетска, чиято памет честваме в Петата Неделя на Великия пост.
Тя е пример за всички и назидание, но пример абсолютно необичаен, който се явява знамение Божие. Действията Божии тук са изключителни, каквито са само при особени Божии избранници. У хората обикновено има един общ път със сходни страдания, въпреки че за всеки те са индивидуални, но ситуацията при всеки от нас е много сходна – всички ние вървим по един общ път. А света Мария Египетска е вървяла по съвършено особен път, който не можем да оприличим на ничий друг. Нейният живот като знамение за всички поколения християни е в рязък контраст с техния, но нейният живот показва, че човек не бива да се отчайва за своето спасение, че Бог се грижи за човека, че чака кога човек ще остави греха и злото и ще започне да се бори с тях, обръщайки се към Него.
Бог дава на човека живот и чака през целия му живот кога човек ще свърне към Него, ще се промени. Ето преп. Мария Египетска се явява пример за това колко много може да направи покаянието на човека и обръщането му към Бога. Господ открил в нея Божествената искра, вътрешния ѝ стремеж към доброто, към Бога. Тя едва ли е разбирала какво върши, надали е считала, че прави нещо ужасно; да се валя в калта на греха за нея било нормален начин на живот за един млад човек.
Но ето че докато стояла на прага на Иерусалимския храм, тя почувствала Божията благодат. Устремила се към тези висини, - и тук животът ѝ се разделя на две – където започва чудесното преображение на човека. Св. Мария Египетска съчетава в себе си множество нюанси на разнообразния човешки живот и ако сравним своя живот с нейния пример, за нас ще е повече от достатъчно.
Силата на нейния пример заставя всеки човек да се замисли. Всеки пример е назидателен по своему, но примерът с живота на преп. Мария Египетска е особен, затова Църквата специално го е включила във Великия пост като поучение. Дори Зосима, за когото научаваме от нейното житие, достигнал огромен опит и духовна зрялост, сам наставник и старец, от нейния пример разбрал, че е просто човек без особени заслуги.
Мнозина, имайки в себе си нещо добро и достойно, се имат за праведни, но помнейки примера на св. Мария Египетска, нека не се превъзнасяме над другите. Защото всеки от нас е скъп Богу, всяка душа Му е скъпа, а грижата за погиващите овци е далеч повече у Бога.
Подвигът на св. Мария Египетска е без аналагог в аскетиката, но ние не бихме могли да го понесем, пък и не е нужно, можем да му подражаваме само вътрешно. Както казва св. Теофан Затворник, пустинята у нас е в душата на всеки. Нашата пустиня е в града, където се намираме в глуха самота сред множеството хора. Особено тежко е в тази пустиня, когато не приемаме законите на този свят, неговите правила жестоки и зли.
Ако човек не спазва тези правила, той живее в усамотение, в пустиня, отхвърлен от останалите хора. Пустинята е изражение именно на тази борба, предстоенето на човека пред Бога, когато остава сам сред своите скърби и жизнени обстоятелства, и сам пред Бога.
Преподобна Мария Египетска е прославена от нашата Църква, от нея ние просим молитвена помощ като от своя застъпница пред Бога. Ние сме слаби, не можем да се справяме сами, имаме нужда от помощ и Господ идва и помага, невидимо носи всички наши теготи, прощава нашите грехове, очиства ни от нашите беззакония.
