Както и можеше да се очаква, почна се. Някакви забулени лица, представящи се за “проруски демонстранти”, превзеха общинските съвети или други административни сгради в Донецк, Харков и Луганск.
Превзеха ги с калашници в ръка. Странно – откъде ли са ги получили? Може би в тази страна автоматите се продават в плод-зеленчуците – редом с краставичките и киселото зеле?
Барикадираха се вътре, отпред опънаха бодлива тел. Развяха знамената на руската федерация. В Донецк обявиха създаването на Донецка народна република. И – разбира се, както си му е ред, т.н. “Народен съвет” се обърна към руския президент Владимир Путин с молба да изпрати временен миротворчески контингент. Засега. За в бъдеще може и не толкова миротворчески. Ресурси има – четиридесет хилядна руска армия стои в готовност по границата с Украйна.
Мога още от сега да предвидя как ще се развият нещата. Украинскито правителство ще изпрати милиционерски подделения да прогонят размирниците и да въстановят реда. Не може да не го направи – тъй като това би означавало да гледа безучастно как Путин ръфа къс след къс от Украйна. Прочее – то вече изпрати такива части в Харков – и арестува проруските юнаци.
В хода на тази операция някъде ще почнат да стрелят – и ще се пролее кръв. Тогава Путин ще се възползва от декларираното вече право на защита на етническите руснаци в Украйна – и ще нахлуе през границата. Няма да му мигне окото от това, че САЩ били изразили “дълбока загриженост” или че Джон Кери го бил предупредил, че “руските усилия за дестабилизация ще причинят сериозни вреди”.
Сериозни вреди ще причини европейския и американски страх от решителни санкции срещу Русия. Вместо да се занимават с нелепи реторически упражнения, би трябвало дипломатическите отношения вече да са скъсани, всички руски авоари в европейски и американски банки – конфискувани, всички доставки на нефт и газ да бъдат отказани, а всички военни бази около Украйна – подсилени с боеспособен контингент.
Може би ви звучи прекалено, но не е. Казвам това, защото надеждата нещата да се уредят с преговори и взаимни компромиси издава единствено непознаване на диктаторската психика. Точно по този начин и точно с такива надежди да се избегне войната цивилизавана Европа е гледала как Хитлер анексира Австрия, как след това идва ред на Чехия, как Хитлер и Сталин си поделят Полша.
Когато вместо рязко противопоставяне има страх, диктаторът живва. Той захапва отново и отново – и от един момент нататък няма вече сила, която да го спре. Ще поврякат и ще млъкнат – така беше характеризирал реакцията на Запада след анексирането на Крим един руски депутат. Путин мисли по същия начин. И действа съобразно тази хипотеза.
Тъжното е, че нейното сбъдване е вероятно. Имало било някакви петстотин милиарда евро, вложени в руската индустрия. И тези пари се оказват по-важни от принципите на свободния свят; заради тях можем да клекнем пред стъкления поглед на Путин – който вече се доказва като погледът на абсолютното зло.
Украйна е голямо главоболие – си мислят вероятно някои западни политици. Нека да оставим Путин да се награби и да миряса.
Само че няма да миряса. Засега още се преструва, че защитава руското малцинство тук и там. След като утре акостира в Молдова, вдругиден – в Прибалтика, и по-вдруги ден – в България, ще отпадне и необходимостта да се преструва. Ако до този момент не се е вслушал в широко ширещите се вече закани да превърне САЩ в ядрена пепел.
Едвин Сугарев
svobodata.com
