88-годишният полк. Пеньо Пенев бе награден със заповед на министъра на отбраната Ангел Найденов. Отличието беше връчено в дома му, поради влошеното му здравословно състояние, съобщи о.з. ген. Чавдар Калайджиев, председател на Инициативния комитет за защита на правата на военните разузнавачи от запаса в България.
Полк. Пенев е арестуван в Турция и осъден за шпионаж, като впоследствие прекарва девет години в различни турски затвори. Разменен е на днешната дата - 8 април 1964 г., срещу десет турски агенти, задържани в България, един от които е Осман Калъч. Осман Калъч стана известен, след като депутатът от ДПС Хюсеин Хафъзов обяви от парламентарната трибуна на българския парламент: "...Аз ще вървя по пътя на Осман Калъч, Ахмед Давутооглу от село Искра, по пътя на Нури Адалъ и на Ахмед Доган".
В Турция полк. Пеньо Пенев проявява много сериозна активност като оперативен работник, създава връзки, търси приятели, изгражда мрежа от хора, които могат да бъдат полезни на военното разузнаване. При един провал – вероятно двоен агент на турското разузнаване го предава, и при една назначена среща на 29 юни 1955 година е арестуван в района на Златния рог в Истанбул. Един месец е в ареста в Истанбул и никой не знае къде се намира. Не е уведомено дори нашето посолство – чак на 20-ия ден от задържането му, е прехвърлен във военния затвор в Анкара и му се повдига обвинение за шпионаж. По време на това следствие той не признава своята принадлежност към разузнаването. Не признава нито един от състава на резидентурата в Истанбул – нито задачите, по които той е работил и хората около него. Процесът, повдигнат срещу полковник Пенев, трае пет години.
Той отказва да го защитава адвокат, турските власти му назначават държавен адвокат. През 1956 година е произнесена първата присъда срещу полковник Пенев, която е в размер на 24 години. След обжалването й, е променена на 20 години затвор и три години трудов лагер. Има трета присъда, която потвърждава 12 години затвор, без трите години трудов лагер. Процесът е много дълъг, мъчителен, той се държи много достойно. В следващите девет години е местен в различни турски затвори; отказва му се всякакво лечение. Той запазва висок дух, въпреки че условията в турските затвори са много лоши. В затворите, по време на престоя си, бродира сам българския герб, който е изложен в сградата на Служба „Военна информация”. На 8 април 1964 година е разменен на ГКПП Капъкуле. На турска територия се извършва размяната, срещу девет турски агенти.
Десетият е пожелал да остане в България, и той е осъден за шпионаж. Един от разменените турски агенти е станалият известен Осман Калъч, който е от шуменския регион, активен турски разузнавач и дълги години нашите хора в България не са се съгласявали той да бъде разменен именно с полковник Пенев.
След завръщането си в България, известно време е във Външно министерство, където го посещава един негов агент от Турция. Той му се покланя и му целува ръка, затова, че не го е издал на турските власти и е изтърпял всичко, за да спаси неговия живот. Това също е една достойна, човешка постъпка, запазил е своите хора, рискувайки живота си в турските зандани. Известно време работи като преподавател, той е един дълбок познавач на турската действителност, на манталитета, на езика. Човек с качества, който е незаменим оперативен работник срещу Турция. През 1978 г. е изпратен на задгранична работа в Посолството на Народна Република България в Германската Демократична Република като консул; в България се завръща 1983 г., беше назначен за началник на отделение – сериозна длъжност в сферата на военното разузнаване. Пенсионира се. Автор е на двете книги „Темида с пагони” и „Прекършена младост”. Днес е на 88 години, живее в София, но здравословното му състояние се е влошило, особено в последните месеци.
