Лазаров ден се празнува в предпоследната събота, преди Великден, на деня на Св. Лазар. В календара на Християнската църква празникът е свързан с един ат най-вълнуващите евангелски сюжети - на възкресението на Лазар, живял в гр. Витания, близо до Йерусалим.
Според евангелието, когато Спасителят е в земите отвъд река Йордан, Лазар се разболява и умира. Когато Месията се връща, възкресява покойника на четвъртия ден от неговото погребение в знак на благодарност за проявеното от него гостоприемство. Според средновековни ръкописи, Лазар живее още 30 години в строг пост и въздържание и е провъзгласен за първи епископ на гр. Китион на остров Кипър.
На Лазаровден църквата отбелязва с празнична литургия възкресението на Лазар, както и паметта на Свети мъченик Лазар Български, измъчван и убит на 23 април 1802 г.
Според Българската народна традиция, Лазаровден е денят, в който се ознаменува превръщането на подрастващите момичета в моми за женене.
На Лазаровден се откъсват зелени върбови клонки, които ще красят вратите на следващия ден Връбница (Цветница). Младите жени набират цветя за венците, които ще оплетат за празника Цветница. Момите, наричани лазарки се събират в дома на една от тях. След това пременени в традиционни фолклорни носии, обикалят къщите из селото, пеят обредни лазарски песни и благославят за здраве, щастие и берекет. Стопанинът на дома ги дарява с яйца, плодове и дребни подаръци. Вярва се, че къщата, в която са влезли и пели лазарки, ще бъде честита през цялата година. Лазарките обхождат горите, реките и ливадите. С песен навлизат в нивите и пожелават богата реколта от раззеленилото се жито.
В миналото, на Лазаровден момците от селото са поисквали ръката на своята избраница. Празникът носи пролетно настроение и се очаква с нетърпение,както от участничките, така и от жителите и гостите на селата и градовете. Вярвало се е, че мома, която не е лазарувала не може да се омъжи. Затова е било задължително всяко момиче от селото да е лазарувало.
По друг стар български обичай на този ден младите девойки пускат изплетените от тях венци в реката. Така символично те изразяват своето желание да се задомят. А ако венецът се улови от момък, той ще я поиска за жена. Пускайки венците във водата, момите пеят и се надяват венците им да бъдат уловени от момъка, когото те харесват.
