НОВИНИ

НДСВ предлага и данъчно облекчение за работещите граждани, които съвестно гласуват на всички избори. Пенсионерите пък, пуснали бюлетина в урната, ще получават 1% допълнително върху пенсията си.

Вероятно в края на септември законът за допитване до общественото мнение ще бъде приет от парламента и ще влезе в сила. Тогава НДСВ ще внесе първото искане за провеждане на референдум за задължителното гласуване. Това обявиха зам.-председателят на жълтата партия Марина Дикова и говорителят Станимир Илчев по време на дискусия „Да спасим почтеността на изборния процес в България", в която участие взеха депутати от различни политически сили, политолози, социолози и журналисти. Тя е организирана от НДСВ с помощта на фондация „Фридрих Науман - за свободата".

Дикова обясни, че за предлагане на референдум е необходима подписка от 10 % от депутатите, което означава 24 души. Царската парламентарна група наброява 35. "Твърдо съм убедена, че първо трябва да бъдем граждани, а после политици", коментира Дикова. Илчев пък поясни, че в новия закон за допитването до народа няма да се изисква задължително да участват 50% от имащите право на глас. Дори ако 30 на сто са участвали и 16% от тях са гласували за едно или друго решение, то ще бъде прието.

Истинската бомба по време на дискусията обаче хвърли другият зам.-шеф на царската партия и бивш финансов министър Милен Велчев. Той съобщи, че НДСВ предлага данъчни облекчения в размер на 10% от дължимия налог за работещите и 1% надбавка върху пенсията, като бонус за възрастните хора, ако упражнят правото си и изпълнят задължението си като гласуват на избори. Така стана ясно, че освен задължително гласуване, което е вид репресивна мярка, НДСВ има и „план Б" - стимулиране на хората, които съвестно упражняват своето право на глас.

Велчев допълни, че идеята е тези бонуси да се получават всяка година, а не само за годината, когато се провеждат вотове, т.е. участие в гласуването за Европарламент, за Народно събрание, за президент и за местна власт. Бившият финансов министър посочи и колко ще струва на бюджета този финансов стимул за пускане на бюлетина. "За догодина доходите от постъпления в данъци ще бъдат 2.5 млрд. лв. Ако 100% от избирателите гласуват, това ще струва на хазната 250 млн. лева", изчисли Велчев. "Разходите за пенсии за следващата година ще бъдат между 6.3 и 7 млрд. лева. Ако 100% от пенсионерите пуснат бюлетина, държавната хазна щяла да олекне с 70 млн. лева", сметна още той. Велчев не каза откъде ще дойдат средствата, но допълни, че ще се изгради много тясна връзка между избирателните комисии, НАП и НОИ, които били отговорни за процеса на гласуване и за отпускането на парите. „Съзнаваме, че тези предложения са на границата на авангардизма, но „ножът е опрял до кокала", призна Станимир Илчев. На въпрос как ще се стимулират студентите, той шеговито отговори, че на тях може да се опрощава един от изпитите им.

„И най-добрите закони са безполезни, ако няма морал и култура", заяви проф. Петър-Емил Митев от социологическия институт "Иван Хаджийски".  Той смята, че липсва морал и култура в отношението между двете категории - политически елит и масата от избиратели. Професорът поясни, че когато обществото забелязва корист сред политиците, такава се поражда и сред избирателите, т.е. голямата корист ражда и малката корист, което би могло да обясни донякъде феномена „купуване на гласове". Социологът каза още, че в годините на прехода е действала формулата "власт - пари - власт", а сега е обратното "пари - власт - пари". "При това положение няма начин да не се деморализират избирателите", категоричен бе Митев. Според него са необходими по-големи инвестиции в младото поколение - повишаване на културата на младите и гражданското им съзнание. Само така можела да се промени ситуацията.

„Имиджът на България сериозно пострада от практиката за купуване на гласове", призна министърът по европейските въпроси Гергана Грънчарова. Според нея темата "купуване на гласове" ще бъде включена в доклада на Европейската комисия. "Тя ще бъде в първата тройка от проблемите, които разрушиха образа на България - заедно с проблемите във Фонд "Републиканска пътна инфраструктура" и в МВР", подчерта Грънчарова. Тя изказа личното си мнение, че престъплението "купуване на гласове" трябва да бъде прехвърлено от леките към тежките престъпления, ако се прецени, че сериозността на последиците е голяма. "Независимо каква ще бъде избирателната система, ако изборите не са свободни и честни, няма да има резултат", убедена е Грънчарова.

Политологът Димитър Аврамов пък смята, че появилите се бизнеспартии не са проблем, а следствие от проблем. Традиционните партии са изместени от тях поради неспособността на местната власт, в която са участвали, да комуникира с хората. И същите хора, които през 90-те години са финансирали политически партии, сега правят бизнесформации. Според Аврамов това е закономерен процес след като в местните структури на партиите са останали хора без обществено влияние и неумеещи да водят дебат. Политологът изрази съмнение, че задължителното гласуване ще доведе до информиран избор, може да се получи и обратното. Той призова да не се превръща правото на гражданите в задължение. Димитър Аврамов застъпи тезата, че е крайно време да се въведат часове по гражданско образование в училище, за да се ограничи броят на неинформираните и незаинтересованите избиратели. Той се обяви и за електронно гласуване, тъй като ночинът, по който правим избори е допотопен, от преди векове.

Медийният експерт Георги Лозанов смята, че същинският проблем загубата на доверие в партиите е свързан със загубата на убедителност. „Който не може да убеждава, губи доверие", посочи той. Според него в криза е и партийният плурализъм - липсва отчетлива разлика в идеологиите и посланията на партиите, липсват сблъсъци на медийната арена, а осъществяването на тези битки биха могли да мотивират вота. Лозанов обясни, че в момента съществуват „два политически разказа", които са в състояние да мотивират вота на част от избирателите. Единият е „критичен разказ към политическия елит", т.е. критика на политическия елит, от която печелят Бойко Борисов и „Атака". Вторият е „софт вариант на ксенофобския национализъм на „Атака", обраснал с гарнитура от построяване на паметници, твърдението, че македонците са българи, възрожденския патос на Вазов и т.н. Той привлича интелектуалци от соцтипа като например „Съзидание". „Този разказ е мощен и е огромен капан, защото няма човек, който не би се включил и не би подкрепил", разясни експертът. Той допълни, че тези два разказа са свързани, те са легитимиращи и закрепват вота в политическото пространство. Тези два разказа обаче били „братски могили" за партиите, защото те започвали да се уподобяват. Те, всъщност, рушали политическия плурализъм. „партиите трябва да преосмислят политическата си идентичност до изборите и да разграничат своите политически разкази", категоричен бе Гого Лозанов.

От НДСВ обявиха, че ще анализират направените по време на дискусията изказвания, ще обобщят рационалните предложения и ще подготвят проекти за промени в законодателството, свързано с изборите и с функционирането на политическите партии.

Frognews.bg