Умишлено изчаках да отшумят поне малко страстите около конференцията на " Евромайки". Прекрасни, силни, красиви страсти! Емоции на бъдещи и настоящи майки, на българки, загубили децата си, на млади момичета в началото на своето развитие в живота....
Благодаря за гласуваното доверие! Благодаря за откровеността!
Винаги съм уважавала искреността и спонтанността! Това е и причината никога да не излизам с предварително написана реч, а да казвам това, което чувствам! Без цензура!
Точно поради тази причина и на конференцията не успях да кажа всичко, което исках. Емоциите бяха твърде много и страшно силни, за да могат да излязат всички на бял свят! Ще се опитам да го направя тук сега с огромната признателност към всеки, съпричастен на каузата "Евромайки". Защото ние не сме просто платформа или политически проект, ние сме обединение! А обединението, както пише и на сградата на Парламента, прави Силата! Ние сме не просто една поредна дамска инициатива, а акумулираната сила на дейната българка. Българката, която знае как и може - да пита без притеснение, да изисква полагаемото, да отстоява, да търси справедливост и да налага нов дневен ред. Не само като дъщеря, майка и съпруга, а като личност и ярка индивидуалност!
Доказателството за това виждам и чувам всеки ден, във всяко кътче на България, от коренно различни жени. Но и много еднакви - жени, на които им е омръзнало да са безгласна буква, електорат, данъкоплатци. Дами, които имат силата да създават бъдещето, вместо да се вайкат за миналото и настоящето. И аз съм безкрайно благодарна, че ги познавам, че сме заедно и че ни вярват!
Твърдо вярвам, че лидерството не е пост, привилегия, титла или пари. То е отговорност. Точно поради тази причина поставяме в центъра на политиката си семейството. Защото всеки политик е политик не само на всички, които са живи, но и - в съвсем пряк смисъл, и на онези, които тепърва ще живеят. Още Конфуций е казал, че бъдещето на една нация зависи от целостта на нейните домове. Категорични сме, че този залог е твърде висок, за да губим още време. Преди време даже бившият еврокомисар Данюта Хюбнер правилно ни посъветва да не мислим само за хубави пътища, защото това, което ще се случи, е страхотните млади хора, които имаме, да избягат по тях. А само сърцето на една майка знае колко страшно е да отглеждаш детето си с мисълта, че то би имало по-добри условия за живот далеч от дома!
Според " България без цензура" политиката спешно се нуждае от нови хора. Хора, които не могат да бъдат купени. Хора, на чиято дума може да се вярва. Хора, които не се страхуват да рискуват. Хора, които са честни по отношение и на малките, и на големите неща. Хора, чиято отговорност не приключва с оповестяването на добродетелните цели.
Аз лично съм убедена, че тези, които отговарят на това описание, са българките! Жените, които можем да гледаме света с очите на хората около нас. Жените, които приемаме трудностите, изправяме се пред тях и правим всичко по силите си, че и отвъд тях, за да ги преодолеем. Българките, които не се чувстваме никак европейки, но пък отглеждаме децата си с гордо вдигната глава, въпреки неравните социални условия у нас в сравнение с тези в ЕС.
Вярвам, че искреното чувство да си част от общата цел, а също и от общия успех, изгражда връзки, по-силни от всичките ни врагове взети заедно. А те не са никак малко!
Вярвам също така, че онези, които казват как нещо не може да бъде направено, трябва да спрат да пречат на онези, които го правят!
Защо защитавам българските майки и децата им?
Защо воювам срещу политиците, които не спазват обещанията си?
Защо ми е да се занимавам изобщо с политика?
Защото не искам никой родител да пропуска появата на първото зъбче и първите думи на децата си! Защото не искам семействата да се виждат през компютрите и телефоните си, а на живо…Затова станах политик! Макар и на 24! Макар и вече пета година да ми се налага да се оправдавам, че съм жена или изглеждам по определен начин, вместо да коментирам законопроекти и конкретни действия! В политиката съм, защото е нужна промяна! Защото не е нужно да се оправдаваме, че носим поли и изглеждаме добре, щом си вършим работата! Защото не искам да мотивираме децата си да учат не за да сполучат, а за да търсят късмета и реализацията си извън България!
В политиката съм, защото искам и аз да имам късмета на Ангел Славчев и Дани Колева да се сдобия с още 2-3 деца, дай Боже, но тези деца да има къде да играят, заедно с вашите, да мога спокойно да ги пусна до магазина, без притеснение какво може да им се случи на улицата, да не се притеснявам ще мога ли да направя рентгенова снимка, когато се разболеят! В политиката съм, защото знам от лични наблюдения как възрастните хора в България си броят жълтите стотинки за хляб, макар да са се трудили неуморно цял живот и го намирам за престъпление! В политиката съм, защото зависи от мен, както зависи от всеки един от вас в каква България живеем!
В заключение - в политиката съм не за пост! Няма да забравя първото си телевизионно интервю съвместно с г-н Бареков, когато обявихме идеята за "Евромайки" през месец октомври миналата година. Един от основните въпроси като че ли естествено бе дали аз ще водя или ще бъда в листата за евроизборите. Не! Няма, както сами видяхте! Нито водя тази листа, нито участвам в нея! Казах го тогава - не ми повярваха, казвам го и сега! И е факт! "Евромайки" е перспектива, мисия, общност….не лесен път към Брюксел! Да съм в този проект от първите му стъпки, да го ръководя, да се борим, да се смеем и да плачем заедно за мен е много повече от позиционирането в която и да е листа, на което и да е място! За мен победата и изборът се състоят в участието на всяка една българка в "Евромайки" всеки ден в родните ви градове!
Да бъда избрана за председател на "Евромайки" е не просто признание или делегирана отговорност! Да съм официален ръководител на женската структура на ПП "България без цензура" е нелеката задача на обединиш различията - по възраст, етнос, религия, разбирания и да изградиш от тази пъстра сплав най-устойчивото оръжие на една нация - ефективна, адекватна и конструктивна политика! Политика на настоящето и бъдещето. Политика не на пожеланията и обещанията, а на реалността и резултатите! А те идват с обединени вяра, усилия и упорство! Защото българите наистина заслужаваме повече!
Благодаря от сърце!
Калина Крумова
