Няма шанс за живота на Камелия Бончева. Анализите сочат, че след разигралата се сцена по предаване на откупа, вероятността тя да е жива, клони към нула. Какви са мотивите за черната прогноза:
1. Похитителите попадат в засада, ядосани са, нервни са и изпускат реплики, които ги идентифицират. Камелия ги чува. Това я прави опасен свидетел;
2. Съпругата на Бончев носи значително по-малко пари от договорените;
3. Похитителите знаят от вътрешен човек, че Бончева се е свързала с МВР и са й ядосани, че се опитва да ги надхитри;
4. Отвличайки Ангел Бончев похитителите са очаквали голям откуп. Не го получават, защото някой е отказал да даде сумата. Щом парите не са дадени за Бончев, ще бъдат ли дадени за Камелия? Ценна ли е тя колкото съпруга си за някой?
5. Похитителите са бесни на МВР за заложения капан. Те успяват да се измъкнат, но трябва да покажат твърдост и решителност. В ръцете им е Камелия, чрез която могат да направят зловещото послание...
Това са само пет причини Камелия да не е жива. Има още, но няма да ги спомена. Не всяко ухо може да ги понесе. Но може да се разсъждава в посока какво е жената за много от българските мъже, особено за успелите на висока скорост. Знаем със сигурност, че животът на една жена е заложен срещу нещо, което никой няма намерение да дава. В България липсва реален, конкретен разговор по тези въпроси, предпочита се лицемерниченето и фалшивите морални послания. Кой тук говори открито за изнасилванията? Знаем ли въобще колко жени, момичета и момчета премълчават преживяната драма, приемат мъченически осакатения си живот, за да не „изложат" себе си и семейството си. Защото така е прието в българското общество. „Традицията" повелява да не се изговарят на глас мръсни и животоосакатяващи неща, защото някак си разголваш душата и мъката си, ставаш още по-уязвим, околните гледат към теб с особен поглед. У нас не е прието да се говори открито и за смъртта. За да не се дърпал дявола за опашката или от някакви измислени морални подбуди. Колко удобно! Обществото наблюдава всеки ден как умират хора по най-нелеп, брутален, тъп и абсурден начин, но приема драмата като реалити шоу. В публиката дори има зле прикрито злорадство, че лошото се случва на други, а не на нас.
Двама наши шофьори бяха отвлечени в Ирак. На всеки, който
поне малко е поназнайвал за какво става дума, му е било ясно, че те няма да
бъдат пуснати живи. Защото условията на похитителите бяха отправени към
американците и бяха трудно изпълними. Освен това янки да се трогнат за съдбата на
двама българи в условията на война, в която на карта е цялата им външна и
военна политика, е направо абсурдно да се помисли. Въпреки това Соломон Паси
циркулираше в ролята на външен министър от телевизия в телевизия с обърнат на
обратно Коран, пращаше някакви безумни девойки с къси поли да преговарят с корави
ислямисти, говореше нелепици само и само да ни заблуди, че нещо се прави. Вместо
да се обсъждат реалните факти, колкото и драматични да са те. Нищо истинско не
се правеше тогава, а реалностите, още от първия ден, не са били в полза на нашите
сънародници. Напълно излишна бе и акцията на Бойко Борисов, който тръгна със
самолет да атакува терористите. Някой може да му е казал, че така ще прилича на
Ботев на палубата на „Радецки", но го е излъгал. Най-много сюжетът да се появи
след време на някоя магарешка каручка в затънтено родопско село, пред която
шведи да се снимат за спомен...
Дълго време по същият начин се държаха наши политици и държавни мъже по случая с медицинските ни сестри в Либия. На обществото се предоставяше само малка част от информацията за тях, което породи нелицеприятни слухове, формирали в последствие специално отношение към тях. Много българи до последно се питаха кого защитаваме и редно ли е.
Сто процентово лицемерие е да се повтаря, когато стане въпрос за отвличането на сина на Венци Стефанов, фалшивото „дано да е жив". Самият баща многократно споделя, че не вярва на тези кухи думи. Семейството е поело кръста си и го носи както може. Ще припомня само, че синът бе отвлечен на стотина метра от Първо районно полицейско управление от хора в полицейски униформи без маски. Момчето е видяло техните лица, възможно е дори да е познавало някои от тях. Пуснат ли го, по петите на похитителите ще тръгнат не само от МВР, а и други хора... Мислите ли, че ще рискуват?
На този фон някак странно изглеждат информациите, разпръсквани към медиите от Военно медицинска академия. Първо научихме, че Ангел Бончев е в много тежко състояние. След това ни светнаха, че е в реанимацията. Следващата информационна порция бе свързана с оказването на помощ от страна на психиатри. После разбрахме, че Бончев бил странно зашеметен, с множество рани, неадекватен, без представа за собствената си самоличност, с отрязани пръсти и прочие ужасии. Този поток ни заливаше от петък до понеделник. Във вторник обаче шефът на ВМА ген. Стоян Тонев изтри казаното до момента и заяви, че слуховете за рани и мъчения, са силно преувеличени. Ако ръководството на военна болница имаше говорител на място, този информационен миш-маш щеше да ни бъде спестен. Шефове на ВМА открай време са демонстрирали страст към медийни изяви и личния ПР по всеки повод, и по всяко време. Този път обаче случаят не е много подходящ за това. Преди десетина дни същото това ръководство странно мълчеше, когато в Челопечене летяха осколки от снаряди, а жени, деца и старци се чудеха къде да се скрият и опазят живота си. Но това е друга тема.
Смъртта. Тъжна, страшна и неприятна дума. Дори обречените болни таят надежда до последно, защото вярват, че ще се появи чудотворно лекарство или лекар вълшебник. Така е устроен човек. Затова е твърде спорно дали на болния трябва да се говорят безсмислени оптимизми или да му се каже истината, за да се мобилизира и бори. Ако може, ако има воля. Най-лошата смърт обаче си остава насилствената, неканената или причинена по волята на някакви други хора, чужди интереси. Срещу тази смърт трябва да има защита. Тази защита е задължение на държавата. Законите, МВР, прокуратурата и държавните мъже са щита на обществото срещу терора, носещ смърт и осакатяване. Така е някъде другаде и дори да се провалят опитват отново и отново и нерядко успяват. Хуманно е не общество, което крие проблемите си и не говори за тях, а това, което се бори да ги решава. По нашите земи е различно. Затова и прогнозите за бъдещето на държавата и хората в нея са мрачни. А и какви други да бъдат, като няма един светъл пример, за който хората да се хванат като за сламка. Показните убийства и отвличания показват, че са уязвими дори силните на деня. Какво остава тогава за обикновените хора, за тези, които нямат боен арсенал в къщи, не ги пазят бодигардове и колите им са без син буркан. Тях кой ще ги защити?
Така че по-добре да свикваме с лошите новини и да търсим начин да ги преодоляваме. Няма измислен все още измислен механизъм новините от жътвата да изместват тези за отвличанията и полицейските акции. Важни са и двете, но лошата посочва къде сме уязвими, къде можем да бъдем наранени смъртоносно. Една свърхдоза може да убие детето ни, а тя се предлага пред всяко училище. Оттам и трябва да се почне. Което вече ще е добра новина. Иначе смъртта в скоро време ще се превърне в избавление за някои българи.
Николай Горанов
Послеслов: Това е рубриката "Народен глас". В нея вашето мнение е закон за нас. Без катастрофични глупости и простотии, разбира се. Между нашите читатели обаче такива автори няма, затова сме спокойни и горди. Темите от дневния ред на живота, както виждате се сменят със скоростта на светлината. Тамън върнаха Ангел Бончев и започнаха-ха-ха препирните около закона за МВР. На всичкото отгоре ни попари и доклад на ОЛАФ за безобразията, които си знаехме, ама се оказа, че били даже още по-така...Така че вие сте на ход.
