Армията ни предприема спешни мерки за закупуване на нови изтребители. Преди броени дни президентът Росен Плевнелиев отново припя рефрен от стара песен на нов глас: „... Ние обмисляме вариантите държавите с по-големи възможности да могат да предоставят включително използвана военна техника на държавите от втората група”, сиреч на България.
Не стана ясно президентът кого визира в това „НИЕ”, но пък бе споменато, че става дума за кораби и самолети – все скъпи проекти. В частта за самолетите навярно пак някой крои сметки да ни пробута стари американски изтребители F-16, които през последните 15 г. остаряха още повече.
Само че вчера, 14 април, се случи нещо съвсем неочаквано: заместник военният министър Иван Иванов поведе към Унгария военна делегация воглаве със зам.-командира на ВВС ген. Румен Радев. Важното в случая е, че основна цел на българското посещение е запознаване на място с впечатленията на унгарците от закупения преди 8 години шведски „Грипен”. Досега ръководството на МО винаги е протоколно е изслушвало шведите надве-натри, колкото да се каже, че не в тръжната процедура. След това предишния министър Аню Ангелов изобщо ги загърби и наложи процедура за пряк избор на самолета, а не на конкурсна основа.
Преди 4-5 г. споменатият вече ген. Румен Радев изнесе една впечатляваща лекция пред високопоставени американци за нашите критерии относно бъдещия ни изтребител и те, представете си, прилежно си водеха записки. Като база за избор на изтребителя ген. Радев посочи необходимостта политиците да направят анализ и прогноза за състоянието на региона Западни Балкани – Кавказ – Близък Изток.
На базата на този анализ следва да бъде направена прогнозата в какви въоръжени конфликти може да бъде въвлечена България за времето на целия жизнен цикъл на изтребителя и какво вероятно ще бъде неговото място в конфликта.
А след като се закове и минималния брой на самолетите, трябва бъдат определени какви способности трябва да притежават машините. Това може да бъде формулирано като „необходими и достатъчни минимални способности”. Приложеният подход е фундаментален.
В България няма кой да направи въпросния анализ, домораслите ни политици не притежават необходимия потенциал. Но нашите съюзници от НАТО, и преди всичко специализирани институти в САЩ, могат да го направят. Никой до сега обаче не е виждал този анализ, върху който трябваше да стъпи екипът на ген. Радев, и да прецени как е определена базата за проекта. Интересно е дали той съществено би се различавал от преобладаващото мнение, че дестабилизация в региона ни може да се очаква единствено ако ислямистите вземат връх в държавното управление на Турция или ако македонският проблем се превърне в българо-албански. Единствено тези обстоятелства биха наложили повишени изисквания в способностите на самолета. Ясно е, че този хипотетичен изтребител ще има извънредно ограничено поле за приложение.
Повече от сигурно е обаче, че такъв политически анализ-прогноза не съществува. И затова екипът на ген. Радев логично се е застраховал, като е разработил изисквания не за изтребител, който ще отговори на най-вероятните ни потребности, а самолет на върха на съвременните самолетостроителни технологии. Неизвестно кои и как определи да закупим 8-9 машини (толкова имаше Португалия за продаване), но за да имат влияние върху възможен военен конфликт, те или трябва да разполагат с ядрено оръжие или да са въздушнокосмически совалки. Естествено това няма да стане.
С отчитане реалностите на Балканите, българските ВВС не могат да се противопоставят на ВВС на нито една от съседните държави. Отделно всички сме членове на НАТО. (Сърбия ще стане скоро).
Мнозинството от бойните ни пилоти са убедени, че нашите изтребители ще бъдат използвани единствено за еър полисинг и никога за бойни мисии зад граница. Това обаче поставя под въпрос доколко са им необходими особено значими способности за удари по земни цели.
Проектният екип на ген. Румен Радев си изпълни компетентно и съвестно задълженията: приложена бе класическата схема да се избере условен изтребител с необходимите качества, а след това да се види кой от съществуващите удовлетворява нуждите ни. Тази класическа схема закономерно не проработи поради липса на достатъчни за целта средства.
Изглежда сега сред политиците ни е на път да се наложи рационалното мислене и да се тръгне по обратната схема: след дефиниране на безусловната необходимост България и в бъдеще да притежава бойни изтребители, най-напред да се прецени какви средства могат да бъдат заделени за целта през следващите години и според тях да се търси самолет. Страната ни е в положението на средностатистическия българин, който не пазарува в бутици, а влиза в кварталния хипермаркет, като си прави сметка не само от какво се нуждае, но и с какви пари разполага. Или ако си купува стока на изплащане, чете и дребния шрифт за колко години и с каква лихва ще се разплаща, ще има ли някакви отстъпки, какви ще са наказателните лихви.
Трябва да се знае, че за самолети от САЩ по презумпция не съществуват съпътстващи офсетни програми, разплащането обикновено става в много къс срок. Фирмата СААБ, произвеждаща „Грипен”, пази в тайна търговските си условия по заема. Но се знае, че предлага гъвкави схеми за издължаване – с голям гратисен срок и малка лихва, а офсетните й програми не са бутафорни, както стана с купена досега военна техника (самолети, камиони и бронирани коли). Изтече информация, че от СААБ са готови да ни дадат предварително машини за обучение. В този смисъл е наистина добре зам.-министър Иванов и ген. Радев да чуят и унгарците, а дали ще после ще купим „Грипен” е отделен въпрос – за гледане сергиите на пазара пари не се вземат.
Впрочем „Грипен”, макар Швеция да не членува в НАТО, са напълно съвместими с авиацията на Алианса. Освен Унгария, която ги купи, на лизинг ги взе Чехия и миналата година си поднови 10-годишния договор. А те са членове на НАТО доста преди нас. След Бразилия интерес проявяват държави от региона като Перу, след като ги купи Тайланд, и Малайзия прави проучване. ЮАР също притежава изтребители „Грипен”.
Що се отнася до призивите да изхвърлим час по-скоро МиГ-29, защото са несъвместими с авиацията на НАТО и да намалим зависимостта си от Русия, това е празно и некомпетентно политическо говорене, независимо дали е от лидер на НАТО, от президента ни или от други наши политици. Истината има малко по-друго лице: Качествата на МиГ-29 задоволяват националните ни потребности, същевременно те са много желани за спаринг-партньори в съвместни тренировки от американски пилоти. Голямата беда е в това, че руската фирма РСК МИГ е в много тежко икономическо състояние и поради това тя трайно се очертава като ненадежден контрагент - например през настоящата година тя вече провали ремонта на двигатели за четири самолета. Това налага час по-скоро МиГ-29 да бъдат изведени от позицията на основен български боен изтребител и да потърсим негов заместник.
Ганчо Каменарски
