С писаните яйца не пробваме дали притежаваме борец, те не се ядат, ползват се за подарък на близки и любими хора. Не напразно казваме за хора, които са много обгрижвани от околните, че ги гледат като писано яйце. Писаното яйце стои на по-високо място от обикновеното боядисано яйце, разказва Иглика Мишкова.
Интервю на Даниела Николова
Иглика Мишкова е уредник на Националния етнографски музей. Работи в него вече 20 години. Завършила е „История”в СУ „Св. Климент Охридски”и веднага от университета започва в музея. Автор е на редица етнографски изложби.
- Г-жо Мишкова, специалист сте по изписването на яйца. Разкажете за техники на рисуването.
- В момента в залите на Националния етнографски музей представяме традиционната техника за изписване на яйца с восък. При нея демонстрираме две техники. При първата рисуваме с восък върху яйцето, после поставяме яйцето в боя и след изсъхването на боята премахваме восъка с нагряване. Това е техниката, с която са работели в региона на Велинград, Долна баня и Костенец. Другата техника е от региона на Ихтиман – върху бялата черупка на яйцето рисуваме с восък, примесен с катран. След това запълваме черните контури с боя, смесена с жълтък на яйце.
- Има ли мода при шаренето на яйца?
- Да. Модерно е да се ползва памук с накапани върху него различни цветове бои, седеф и желатин, както и техниката на декупаж (хартиена апликация) за декорация на яйцата. Част от традиционните майсторки дори „забравят” познанията си и започват да правят комбинации от традиционното изписване на яйцата с декупаж. Като резултат получаваме понякога доста кичозни произведения. Модерно е да се ползват мъниста, боядисан ориз, макарони, листа от растения.
През последните две години забелязвам и една интересна тенденция – използване на естествени багрила за великденските яйца. Все повече жени експериментират с различни растения, билки и подправки за получаване на бои за яйца, които по никакъв начин да не увредят яйцата за консумация. Ето тази мода за връщане назад към природните средства я адмирирам.
- Как се правят яйцата кухи?
- Българската традиция не познава практиката да се пишат и боядисват кухи яйца. Това става популярно в Централна и Източна Европа в началото на ХХ в., време, в което традиционните писани яйца раждат нов жанр народно изкуство, предназначено за пазара и проникнало в градската култура. Кухите яйца се боядисват като пълните.
Има два начина за изпразване от съдържанието им. При първия се пробиват дупки с помощта на игла в двата върха на яйцето (най-острите части), и се започва „издухването” им - с устни или помпичка. Преди това с иглата се постарайте да разкъсате ципата на яйцето, за да изтече напълно. А черупката изплакнете добре отвътре и отвън. При другата технология можете да пробиете една дупка върху острата част на яйцето. Вземете една спринцовка с игла. Дръжте яйцето надолу с дупката и пъхнете спринцовката в дупката, внимателно вкарайте въздух от спринцовката и постепенно около иглата ще започне стичането на яйцето. Нужно е пускане на въздух на малки порции, за де не се спука яйцето.
- Умират ли народните традиции?
- Има региони на страната, в които традицията да се изписват яйца никога не е умирала. Такива са регионът на Долна баня, Ихтиман и Велинград. Има региони, в които традицията е умряла, например в Самоков. Но тук не мога да пропусна това, че музеите полагат усилия да възродят тези стари техники и да обучат много млади хора как да изработят своите писани яйца по старата технология и да направят прекрасни подаръци за своите близки. Тук май неправилно употребихме понятието млади хора, защото на ателиетата при нас присъстват хора от всички възрасти. Дори една възрастна жена, родом от Самоков сподели, че някога, преди много години нейната майка е правела такива писани яйца, но после е престанала и тя самата има подобни спомени от детството и е дошла да усвои технологията, за да я предаде на своите внуци.
И понеже свързваме Великден с две неща - с шарените яйца и козунаците, да не пропуснем да отбележим, че в нашата народна традиция козунаци няма. Някога нашите баби правели специални обредни хлябове, които декорирали с яйца и пластична украса. След Освобождението първо в градовете, а после и по селата навлиза модата да се правят козунаци - от католическия свят, главно от Франция и Италия. Та френският бриош и италианската коломба са виновници за нашия козунак. Това се случва не само у нас, но и в останалия православен свят. Навсякъде започват да се правят такива сладки хлябове с мая, които бухват много и става популярна идеята да се прави аналог с тях душата Христова, защото козунаците са пухкави, меки и на конци като душа. А в нашата православна традиция хлябът се приема като тялото Христово.
- Има ли тенденция да приемем изцяло европейските традиции?
- Традицията за направа на сладки хлябове вече е победила старите обредни хлябове, но като цяло същността на празника е съхранена и ще бъде запазена.
- Какви са чуждите влияния върху родните традиции?
- Чуждите влияния наблюдаваме при декорацията на яйцата, за която споменах вече, навлизат технологии за изписване с восък, които са типични за други народи – напр. използването на карфици за декориране на яйца с восък (по чешка технология), техниката на използване на специални машини за рязане и гравиране на яйцата със специални машини, внос от чужбина.
- Прави ли се нещо за съхраняване на обичаите?
- За съхраняването на тези старинни техники на боядисване на яйца почти двадесет години при нас в музея се провеждат ателиета преди Великден. Подобна е ситуацията в повечето от музеите в страната, вече има колеги, които са обучени и предават с успех познанията си на музейните публики от различни възрасти.
- Можете ли да дадете автентична рецепта за козунак.
- У нас козунакът навлиза в началото на ХХ в. Не мога да посоча къде и точно в коя година е направен за първи път козунак, но определящ белег за хубав козунак е златистата коричка на печивото и големият обем, но малко тегло.
В моите готварски тефтери фигурират както рецептата за козунак на моята баба, на моята майка, така и мои собствени експерименти, идеи, почерпени от готварски книги и кулинарни блогове. Приготовлението на козунак си е един прекрасен ритуал и аз не спирам да експериментирам в търсене на перфектния вкус и в отговор на желанията на всеки член на семейството. Естествено има множество правила - първо е нужно да разполагате с качествени продукти, като всички да бъдат на стайна температура. Желателно е помещението да е позатоплено. При козунака има три втасвания. Първо правим закваската от мая, захар, прясно мляко и малко брашно. След като тя шупне, замесваме с нея яйца, прясно мляко, захар, брашно, подправки и мазнина. Втасва отново. Следва премесване и оформяне на козунаците, когато можем да поставим някаква плънка, втасват и печем. Процесът е дълъг. Но с наличието на машините за хляб можем да улесним работата си и да се намесим в последната фаза - да оформим и опечем козунаците. Но няма нищо по-хубаво от домашен козунак, ухаещ на ванилия и лимонови корички, аромат, който свързваме с бащината къща и придава усещането за празник, което те кара винаги да отъждествяваш празника Великден с този аромат.
- Има ли факти, които са по-малко известни за Великден?
- Стана дума за техники на изписване на яйца – с писаните яйца не пробваме дали притежаваме борец, те не се ядат, ползват се за подарък на близки и любими хора. Не напразно казваме за хора, които са много обгрижвани от околните, че ги гледат като писано яйце. Писаното яйце стои на по-високо място от обикновеното боядисано яйце, при направата му е вложен труд, обич, почит. Шарките му имат символично значение, те са като едно писмо за любов, мечти, а понякога и огнени сълзи.
- Разкажете за интересни великденски обичаи.
- Всички знаят, че Великден се празнува три дни, а поздравът “Христос воскресе” и отговорът „Во истина воскресе” се разменя 40 дни след Великден. Може би мнозина не знаят, че вторият ден на Великден се нарича „разметан понеделник” или „разтурни понеделник”. Това се свързва с един стар обичай от Габровско и Казанлъшко – „размятане на яйца”. Събират се младите на една поляна, застават едни срещу други моминските и младежките групи и търкалят помежду си червени великденски яйца. Смята се, че това обредно действие се извършва с цел предпазване от градушки и за плодородие.
- Какви са вярванията, свързани с боядисаните яйца?
- Яйцата се боядисват на Велики четвъртък, а за тези, които не са успели – в съботата. Най-възрастната жена в дома е ангажирана с тази дейност. С първото боядисано яйце се погалват бузките на децата, прави се кръстен знак на челата им. Преди това яйцето се изнасяло навън, да го види слънцето. Това първо яйце се оставя в домашния иконостас до следващия Великден. Червеното великденско яйце е много силно и има голяма роля в баяния, лекуване и разваляне на магии. То служи само за помощ, с него не може да се навреди.
- Освен сол какво друго се слага, за да не се счупят яйцата при варене?
- За да не се счупят яйцата преди варене и нужно да ги измиете с хладка вода, да ги оставите поне час-два на стайна температура, да поставите някаква кърпа на дъното на тенджерата, да ги подредите добре, да сипете студена вода и сол (поне 4-5 супени лъжици за тенджера) и след това да включите котлона на слаба степен. По-късно можете да увеличите степента, но нека не е на максималната. Понякога обаче и тези средства не помагат, всичко зависи от здравината на черупките.
