Няма разумни очаквания България да се приближи съществено до средноевропейското ниво по социално икономическо развитие и след 2020 г. Това е една от констатациите на Сметната палата от извършения от нея одит на подготовката за управление на евросредствата през новия програмен период. Одитът обхваща периода 1 януари 2012 г. - 30 септември 2013 г.
Одиторите са установили, че до края на септември 2013 г. проблемите не са подредени по приоритет, така че да се търси ефикасното им решение. Освен това през целия проверяван период има разпиляване на усилия и средства, което "ограничава вероятността за постигането на икономическо, социално и териториално сближаване на България до средните показатели в ЕС и след 2020 г.", пише в изводите си Сметната палата.
В тях все пак се отбелязва, че през цялото това време подготовката на България за споразумението й с Европейската комисия, според което ще се харчат европейските средства през започналия нов програмен период, е протекло при липса на влезли в сила регламенти.
В стратегическите и програмни документи успешно са разпознати и посочени проблеми с пряко влияние върху растежа и заетостта. Неуспешни обаче са усилията при преодоляването на проблеми в ключови области като: демографско развитие, здравеопазване, образование, производителност на труда и заетост, се казва в одита.
В него се отчита, че управляващите (проверката обхваща част от управлението на ГЕРБ и след това настоящото - бел. ред.) са определили посоката на развитие, но не са изяснили каква степен на промяна целят.
"В резултат на неефективни мерки от настоящия програмен период се възпроизвеждат в проектите на стратегическите и програмни документи за новия програмен период, което отново предпоставя последните места на България в ЕС по развитие в съответните области в края на седемгодишния период", заключават одиторите.
Те са установили и че е анализирана институционалната рамка, свързана с усвояването на европейските средства, но не са проучени силните и слабите страни, в случай че се намали броят на програмите.
Възприема се като цяло досегашният модел на програми по сектори, което вероятно осигурява приемственост по отношение на успехите, но и на неуспехите, се посочва в одита. Според него по този начин се увеличават рисковете, свързани с осигуряване на адекватна концентрация на помощта, с оптимизиране на административните разходи и с интегрирането на отделните проекти.
В одита се отбелязва, че в проекта на споразумение не се посочват никакви европейски или международни показатели, към постигането на които страната се стреми. В одита се посочват и няколко препоръки за ефективното управление на европейските средства. Сред тях са подобряване на структурите, които управляват и контролират отделните програми, премахването на излишната бюрокрация, фокусиране върху резултатите, които ще постигнат авторите на проекти, а не върху събирането на документация от тях, въвеждане на предварителен контрол, управление на рисковете от институционална нестабилност и политическа намеса и др.
Одиторите отчитат прогрес при подготовката на Споразумението за партньорство по отношение на качеството, но се посочва, че са необходими още усилия за избягване на рисковете от неизпълнение на предварителни условия, подобряване на нормативната и административна рамка, създаване на система за мониторинг и оценка, подобряване достъпността до средствата от ЕС и оптимизиране на административната тежест.
"В противен случай, България отново ще бъде изправена пред опасността от спиране на плащанията от ЕК, финансови корекции и неизпълнение на целите и през новия програмен период и в крайна сметка няма да преодолее значителното си изоставане", заключават одиторите.
